Пустинното копие - Страница 225

225

Като я видя как се пъха в сляпото петно на огнения демон и как го разпаря от зъб до опашка с ножа на баща си, трябваше да признае, че тя се учеше бързо. Рена Танър се беше отдала на изкус-твото на убиването на демони с цялото си същество, по-силно дори от Уонда от дърварите, а равнището на уменията ѝ само след няколко кратки седмици го доказваше.

Той се зачуди дали не беше сгрешил, научавайки я да прегръща страховете си. Рена прекаляваше и сега действаше направо безразсъдно. Представляваше опасност колкото за демоните, толкова и за себе си.

Защитения разбираше през какво минава – по-добре, отколкото тя би могла да знае. Нощта не прощаваше дори на тези, които прегръщаха законите ѝ, а това си пролича и по горичката дървесни демони, които наблюдаваха Рена, докато тя се занимаваше с огнения ядрон. Сигурно щеше да забележи само този, който я нападнеше открито, ствола, но клоните щяха да я отнесат.

Защитения сложи стрела на големия си лък и се прицели. Щеше да изчака, докато сама не види трите ядрона и не разбере, че я чака гибел, и чак тогава щеше да ги убие. Може би по този начин тя щеше да се научи да внимава повече.

* * *

Дървесният демон изрева, за да я уплаши или замае точно като огнената плюнка. През това време събратята му се промъкваха все по-близо, намествайки се в удобни позиции за нападение.

Но Рена не им даде възможност да довършат, а се впусна стремглаво напред в привидно самоубийствена атака. Дървесният демон оголи редиците си зъби и извитите си нокти, като изпъчи гърди, за да посрещне първия ѝ удар. Само каменните демони надминаваха по сила дървесните и най-вероятно никой досега не беше пробивал бронята на този звяр.

Рена се завъртя, за да използва инерцията си за по-мощен кръгов ритник. Защитената извивка на ходилото и пищяла ѝ експлодираха в гърдите на демона и той падна назад, зашеметен от лумналата магия.

Другите демони изреваха и изскочиха откъм дърветата, но Рена се засили към единия, хвана го за китката, стъпи здраво на земята и извъртя ханша си, за да обърне силата на атаката на демона срещу самия него. Изглеждаше сякаш не полага почти никакви усилия, когато накара тежкият дървесен демон да прелети през въздуха и да се стовари върху третия член на бандата. Рена се затича към въргала, пробождайки с ножа на Харл всяко достижимо място, докато двата ядрона се търкаляха в опитите си да се разделят и да се изправят.

Единият замахна към Рена от легнало положение, когато тя пристъпи в обсега на дългите му клонести ръце. Тя отскочи назад и усети как въздухът изсвири край гърдите ѝ, докато лапите на демона я подминаваха. Не беше успяла да защити качествено плата на елека си и ноктите на звяра щяха да я ранят сериозно, ако не се беше дръпнала. Завиждаше на Арлен за това, че може да се бие гол до кръста.

Тя се изправи невредима, но беше изгубила инерцията си, а трите демона вече бяха стъпили здраво на земята и отново я заплашваха. Имаха обгорени рани там, където ги беше удряла, но магията помагаше не само на нейните рани да заздравеят – техните също се възстановяваха бързо. След броени мигове щяха да са напълно невредими.

Щом тръгнаха към нея, Рена бръкна в кесията на кръста си и ги замери с шепа защитени кестени. Демоните изпищяха и вдигнаха ръце, за да се предпазят от топлинните защити, които пламтяха, а кестените се пръскаха с леко пукане и оставяха след себе си упорити пламъци.

Двата по-отдалечени демона избягаха незасегнати, но този в средата пое най-тежкото от залпа и рамото му се подпали. След миг той се възпламени целият, разпищя се и заразмахва бясно крайниците си.

Щом видяха, че събратът им гори, демоните заотстъпваха назад, за да се отделят от него, и така дадоха на Рена пространството, от което се нуждаеше. Тя отново нападна единия, мушкайки го в уязвимата пролука между третото и четвъртото му ребро от дясната страна. Дългият ѝ нож прониза черното сърце на ядрона.

Тя залегна, за да избегне предсмъртните му гърчове, и когато той се хвърли към нея, го хвана за рамото с лявата си ръка. Защитата на дланта ѝ се сгорещи и прогори буцестата бронирана кожа на демона, а Рена усети прилив на сила и мощ, щом част от магията му се прехвърли като дъга към нея. Извъртя се, заби ножа още по-дълбоко и го използва, за да повдигне стокилограмовия демон над главата си. Тя изпищя с глас почти като на ядрона и метна туловището по горящия му събрат.

Ножът на Харл все още беше забит дълбоко в звяра и не се извади, тъй като горната част на дръжката му се бе закачила за дол-ното ребро. Рена изпищя, когато ножът се изплъзна от ръката ѝ.

Като видя, че е изгубила оръжието си, последният демон изрева и се втурна към нея, поваляйки я на земята сред шубрак и кал.

По цялото ѝ тяло лумнаха защити, но демонът, обезумял от гняв и болка, бясно хапеше и драскаше по нея, докато лапите му най-накрая не намериха слабо място. Той заби ноктите си дълбоко, Рена изпищя и гореща кръв пропи земята.

От дърветата се чу шумолене и Рена разбра, че светлината и движението са привлекли още демони, които скоро щяха да я нападнат. Не че това имаше значение, ако тя не приключеше бързо с демона отгоре ѝ.

Ядронът отново изрева и тя нададе рев в отговор, като го изблъска здраво и обърна хватката в своя полза. Това беше обикновен трик от шарусахк, който всеки новак би могъл да предотврати, но ядроните познаваха лостовия механизъм само инстинктивно. Започна да го удря с колене по бедрата, за да не може демонът да си мръдне краката нагоре и да я одраска. Рена се беше грижила вече за котки и знаеше, че битката щеше да приключи бързо, ако тя му дадеше подобно предимство.

225