Пустинното копие - Страница 23

Хасик се намръщи, но се поклони.

– Както кажеш, нощта едва сега започва – съгласи се той. Очите му се стрелнаха гневно към Джардир, когато потегли обратно към нишата си.

– И ти се връщай на поста си, момко – каза Джесън и тупна Джардир по рамото.

* * *

Най-накрая се зазори и всички воини се насъбраха около ямите, за да гледат как алагаите горят. Баха кад’Еверам бе с източно разположение и светлината от изгряващото слънце бързо заля долината. Демоните нададоха писъци в траповете, щом небето засия и кожата им задимя.

Вътрешната страна на дал’шарумските щитове беше излъскана до блясък и докато Дама Кхеват отправяше молитви за душите на бахаваните, един по един воините обръщаха щитовете си, улавяха светлината и насочваха лъчите надолу към ямите, за да огреят право в демоните.

Щом светлината докоснеше съществата, те лумваха. Скоро всички алагаи горяха, а ний’шарумите ликуваха. След като видяха, че воините го правят, някои момчета даже смъкнаха бидата си и пикаха по демоните, докато светлината на Еверам ги изгаряше от света. Джардир никога досега не се беше чувствал толкова жив, колкото в този момент, и се обърна да сподели радостта си с Абан.

От Абан обаче нямаше и следа.

Джардир си помисли, че приятелят му още се терзае заради падането си предната нощ, и отиде да го потърси. Абан беше просто ранен, нищо повече. Не беше като да се е показал слаб. Те щяха да изчакат по-добри времена, пренебрегвайки кикота на останалите ний’шаруми, докато Абан не възвърнеше силите си, а тогава вече двамата щяха лично да се разправят с подигравчиите и веднъж завинаги да сложат край на присмеха им.

Претърси лагера и едва не пропусна Абан, като най-накрая го забеляза да изпълзява изпод една от каручките с провизии.

– Какво правиш? – попита Джардир.

– О! – възкликна Абан и се обърна изненадан. – Аз просто...

Джардир не дочака отговор, избута Абан и погледна под каручката. Там едрото момче беше опънало мрежа и я бе напълнило с грънците на Дравази, които бяха използвали по-рано. Съдовете бяха увити предвидливо в сукно, за да не тракат и да не се счупят по пътя на връщане.

Щом Джардир се обърна към него, Абан разтвори ръце и се усмихна.

– Приятелю...

Джардир го прекъсна:

– Върни ги обратно.

– Ахман – започна Абан.

– Върни ги обратно или ще ти счупя и другия крак – изръмжа Джардир.

Абан въздъхна, но беше по-скоро подразнен, отколкото смирен.

– Отново те моля да помислиш практично, приятелю. И двамата сме наясно, че с този крак по-лесно ще помогна на семейс-твото си с печалба, отколкото с чест. И дори да успея някак да стана дал’шарум, колко ще изтрая така? Даже от силните ветерани, които дойдоха тук в Баха, не всички ще се завърнат живи. За себе си знам, че ще извадя късмет, ако издържа и първата си нощ. И какво ще стане тогава със семейството ми, ако напусна този свят безславно? Не искам на майка ми да ѝ се налага да продаде сестрите ми за дживах’шаруми само защото няма да имат друга зестра освен пролятата ми кръв.

– Дживах’шарумите ги продават? – попита Джардир, който мис-леше за собствените си сестри, далеч по-бедни от тези на Абан. Дживах’шарумите бяха общи съпруги, които живееха в знатния харем за всеобщо ползване от дал’шарумите.

– Ти да не мислеше, че момичетата отиват доброволно? – попита Абан. – Съдбата на дживах’шарумите може и да им изглежда бляскаво на младите и красивите, но те рядко знаят чии деца растат в коремите им, а честта им избледнява, щом утробите им спрат да дават плод, пък и хубавите им черти залиняват. Много по-добре е да си намериш истински съпруг, дори и кхафит, отколкото да приемеш подобна участ.

Джардир замълча, докато все още смилаше информацията, и Абан се приближи и се наведе по-близо, сякаш искаше да каже нещо поверително, макар да бяха съвсем сами.

– Можем да разделим печалбата, приятелю – каза той. – Половината на майка ми и половината на твоята. Кога за последно са яли месо тя или сестрите ти? Или пък са обличали нещо друго освен парцали? Честта може да им помогне след години, но една бърза печалба ще им помогне сега.

Джардир го погледна с недоверие.

– Какво толкова ще променят шепа грънци?

– Това не са просто някакви грънци, Ахман – отвърна Абан. – Замисли се! Тези последни творения на майстор Дравази са помогнали на дал’шарумите да отмъстят за смъртта му и да освободят кхафитските души от Баха. Те ще бъдат безценни! Самите дамаджи ще искат да си ги купят и да ги изложат на показ. Няма да ни е нужно даже да ги чистим. Пръстта на Баха е по-ценна от всякаква позлата.

– Кавъл каза, че трябва да пожертваме всичко, за да осветим земята на Баха – каза Джардир.

– Така и направихме – каза Абан. – Това са само инструменти, Ахман, не са по-различни от лопатите, които дал’шарумите използваха, за да изкопаят ямите. Не е кражба, ако искаме да запазим собствените си инструменти.

– Тогава защо ги криеш под каручката, като че ли си крадец?

Абан се усмихна.

– Да не мислиш, че Хасик и приятелчетата му ще ни оставят да приберем печалбата си, ако узнаят?

– Най-вероятно не – отстъпи Джардир.

– Тогава значи е решено – каза Абан и плесна Джардир по рамото. Двамата прибраха набързо и останалите грънци в тайния джоб.

Тъкмо привършваха, когато Абан взе изящна чаша и нарочно я овъргаля в прахта.

– Какво правиш? – попита Джардир.

Абан сви рамене.

– Чашата беше прекалено малка, за да влезе в употреба – отвърна той, вдигна я и се полюбува на изцапаната ѝ повърхност. – Но прахта на Баха ще увеличи стойността ѝ десетократно.