Пустинното копие - Страница 245

245

Мисловният демон пренебрегна воя на мимика, за да огледа по-обстойно деформацията на въздуха около женската и дрехата, която се вееше зад нея, докато тя промушваше другия демон. Защитите се бяха оказали силни, щом я бяха скрили дори от погледа на княз.

В момента, в който избраният се материализира, умствените му защити се възвърнаха, обаче той загуби контрол над мимика. Мисловният демон накара слугата си да отблъсне човешкия ум, а после да се нахвърли върху женската, да отскубне наметалото ѝ и да я повали на земята, при което двамата се претърколиха.

Когато избраният се изправи, пред него стояха две женски в бойна поза, като двете бяха идентични по вид и движения. Мисловният демон свърза мислите им, така че мимикът да я копира изцяло, а после отпусна ноктите, които го придържаха към ствола на дървото. Пристъпи напред във въздуха и се понесе към земята нежно като падащ лист.

* * *

Защитения премига, като видя две Рени Танър пред себе си, еднакви във всяко едно отношение, чак до избледнелите в различна степен петна от чернострък по кожата им. Погледнаха го с еднакви очи, носеха еднакви изпокъсани дрехи, носеха еднакъв нож. Дори магията, която излъчваха, изглеждаше еднаква.

Той изтича при Здрачен танцьор, принуждавайки се да пренебрегне затрудненото дишане на коня, взе големия си лък и го зареди със стрела. Поколеба се към коя да го насочи.

– Арлен, тя е демонът! – извикаха едновременно двете Рени и се посочиха една друга.

Спогледаха се стъписано и пак се обърнаха към него.

– Арлен Бейлс – казаха те и сложиха ръце на ханша си, както Рена правеше в яда си, – не ми казвай, че не можеш да ме различиш от ядрон!

Защитения погледна и двете и сви рамене извинително. Два чифта идентични кафяви очи го изгледаха свирепо.

Той се намръщи.

– Защо трябваше да играя на цунки оная вечер?

И двете Ренита сякаш грейнаха при този въпрос.

– Загуби на убежище – рекоха те едновременно и отново се спогледаха с ужас.

Защитения се съсредоточи и погледна двете едновременно.

– Как загубих?

Ренитата се поколебаха и го погледнаха.

– Бени те измами – признаха те.

Очите им добиха убийствен плам, двете отново се обърнаха една срещу друга и вдигнаха ножовете.

– Спри! – каза Защитения и вдигна лъка си. – Дай ми минутка.

Двете му хвърлиха по един раздразнен поглед.

– Ядрото да го вземе, Арлен, просто ме остави да убия проклетото нещо и да се свършва вече!

– Не можеш да му се опреш, Рен – каза Защитения и двете жени отново го погледнаха яростно.

– Истинската Рена щеше да се вслуша в думите ми – допълни той.

Жените отметнаха назад глави и се засмяха на думите му, но не понечиха да се нападнат. Защитения кимна.

– Защо не се покажеш? – извика той в нощта. – Знам, че си там! Този променящ се демон няма акъла да се справи сам!

От едната му страна се чу шумолене и изникна демон. Беше дребен и тънък, с грамадна глава и издължена, буцеста горна част на черепа. Очите му бяха огромни и черни, демонът се озъби с единствения си ред остри зъби. Ноктите на изящните му пръс-ти бяха като лакирания маникюр на анжиерска дама.

– Чудех се аз кога ще се сблъскам с някой от вас, копелета – каза Защитения. Той чукна по голямата защита, татуирана в средата на челото му. – Защитих се специално за този случай.

Демонът накриви глава и го огледа внимателно. Двете Рени се вцепениха до него.

– Умът ти може и да е защитен, но този на женската не е – изрекоха двете едновременно, докато демонът продължаваше да го гледа. – Можем да я убием, когато си пожелаем.

Защитения дръпна стрелата и я пусна веднага, но демонът изписа бързо заклинание във въздуха, магията присветна и стрелата стана на пепел, преди да го уцели. Извади нова стрела към ухото си, но от това сякаш нямаше никаква полза срещу този нов демон. Свали лъка си и отпусна тетивата.

– Какво искаш? – попита той настойчиво.

– Какво иска кончето ти от насекомите, които мачка с опашка? – попитаха двете Рени. – Ти си малко по-труден за смачкване, нищо повече.

Защитения се озъби.

– Ела се пробвай.

Но двете Рени поклатиха глави.

– Когато му дойде времето. Нямаш търтеи, които да те защитят, а аз имам много. Скоро ще отворя черепа ти и ще погълна ума ти, но ще ми направи огромно удоволствие, ако първо те погледам как се пазариш за женската.

– Каза, че нямам нищо, което искаш – каза Защитения.

– Така е – съгласиха се двете Рени. – Но ако се откажеш от нещо, което би искал да остане в тайна, ще изпиташ болка, а тя ще подслади ястието, което ще си направим от ума ти.

Защитения присви очи.

– Откъде научи за нас? – попитаха двете Рени.

Защитения ги погледна, а после пак се обърна към мисловния демон.

– Защо да ти казвам? Не можеш да го измъкнеш от главата ми, а тя не знае.

Двете Рени се усмихнаха.

– Вие, хората, сте слаби, когато става въпрос за женските ви. Предците ви бяха внимателно развъдени, за да притежават този недостатък. Кажи ни или тя ще умре.

Докато говореха, двете жени вдигнаха еднаквите си защитени ножове, приближиха се една към друга и всяка притисна острието си към гърлото на своята съперница.

Защитения вдигна лъка си и се поколеба към коя да го насочи.

– Мога да убия едната. Имам петдесет процента шанс да унищожа двойницата.

Жените свиха рамене.

– Тя е само един търтей. Женската обаче има огромно значение за теб. Наистина ще страдаш, ако умре.

– Огромно значение ли? – попитаха двете Рени и Защитения се обърна изцяло към тях.

245