Пустинното копие - Страница 247

247

Но тогава погледът на Арлен се промени, сякаш бе стигнал до някакво решение, и той се взря в нея с доверие, каквото никой досега не ѝ беше показвал.

– Ще трябва да бъдеш силна и да се спасиш – рече той. – Щото т’ва чудовище е самото лице на злото и аз няма да му дам да ми се изплъзне.

При този поглед страхът ѝ се изпари, а очите ѝ добиха твърдост. Тя кимна и усети внезапното сепване на мисловния демон, осъзнал думите на Арлен в същия миг, в който и тя. Ядронът се опита да реагира, но не беше достатъчно бърз и Арлен му удари такъв юмрук в лицето, че нощта се озари от магията.

Присъствието на демона в ума ѝ се изпари и Рена остана зашеметена и неориентирана. Погледна мимика, който все още заемаше нейната форма, и видя, че и той залита, откъснат от разума си.

Рена стисна ножа на баща си, изръмжа и се хвърли към създанието, забивайки острието си в голия му корем. Обгърна го със свободната си ръка и го притисна към себе си, а в същия момент се задействаха защитите от чернострък по кожата ѝ. Магията разтресе мускулите ѝ и я изпълни със сила, а тя изтласка ножа нагоре и разпори създанието от пъпа до гърлото.

Макар тялото на мимика да изглеждаше досущ като нейното, черната, смрадлива сукървица, която бликна от раната, не приличаше на нищо от земния свят.

Тя го погледна в лицето, същото лице, което беше виждала хиляди пъти по повърхността на водата. Рена едва не заплака заради болката и объркването в собствените си очи, но в следващия момент лицето се озъби като куче, чиито зъби се удължиха, докато то съскаше.

Рена се извъртя, щом мимикът ѝ се нахвърли, и обърна енергията му срещу самия него, както Арлен я бе учил. Хвана гъстата му плитка със свободната си ръка, докато подминаваше, и я дръпна рязко, оголвайки тила му, преди да падне. Този ход даде такава сила на завъртането и засилването ѝ, че ножът ѝ премина с лекота през гърлото му.

И с това битката приключи. Тялото на демона се строполи безжизнено на земята, а Рена се озова със собствената си глава в ръка да гледа забелените си очи и черната сукървица, която капеше от врата. Тя си пое въздух, като че ли за пръв път от часове насам.

Вдигна поглед в очакване да види мъртвия мисловен демон в краката на Арлен, но вместо това видя боеца, заобиколен от дървесни демони с клони в ръцете, и мисловния демон, който отстъпваше назад. Ядроните все още не я бяха забелязали, тъй като се бяха съсредоточили изцяло върху Арлен.

Рена се огледа, пусна главата на земята и грабна защитеното си наметало. Мимикът беше скъсал връзките около яката, но иначе дрехата беше непокътната. Рена прибра ножа в канията си, наметна се с плаща, вдигна качулката и се опита с две ръце да я захване отвътре.

Изправи се внимателно и тръгна към бойното поле с бавни, равномерни крачки, за да не наруши връзката между защитите. Дървесен демон удари Арлен през раменете, докато тя се приближаваше. Той извика, падна на земята и изплю кръв. Другите демони последваха примера на първия и Арлен се затъркаля отчаяно в опит да избегне напора им, но само с частичен успех.

Тя не искаше нищо друго, освен да му се притече на помощ, но в душата си знаеше, че той не би искал от нея да го стори. Мисловният демон отново бе застанал смело, без да се опитва да избяга. Би дала животите и на двама им с Арлен, само и само да можеше да покаже слънцето на принца.

* * *

Защитения усети как ребрата му се трошат, щом клонът го повали на земята. Изхрачи в калта гнусна смес от жлъчка и кръв.

Преди да успее да се съвземе, го засегна друг клон. Той се претърколи, за да избегне третия и четвъртия, но не можа да се изправи на крака, а петият го удари право в лицето, като разкъса кожата му и измъкна едното му око, което увисна на нерва си. Звукът от удара отекна в главата му и заглуши всичко останало.

Със здравото си око погледна напред и видя как няколко демона замахват едновременно с клони. За миг реши, че е настъпил сетният му час, но след части от секундата се осъзна и се наруга, че си мисли глупости.

Когато клоните връхлетяха надолу, удариха единствено мъгла. Защитения се шмугна в земята от средата на горичката и се материализира отново с напълно излекувани рани зад един от дървесните демони. Ритна крака на дървесен демон, хвана го за рогата и при падането му използва тежестта му, за да го преобърне и да му счупи врата. Хвърли се срещу следващия демон и вкара палци в очите му. Трети демон замахна с клон към него, но Защитения отново се дематериализира и ядронът уцели единствено ослепелия си събрат. Арлен се съедини пак, заби вкоравените си пръсти в пролука в бронята на нападналия го ядрон и пръсна сърцето му като печен кестен.

Защитения си знаеше, че никое смъртоносно оръжие не би могло да го нарани, стига да го видеше, че се задава, но сега осъзна, че силата му не се изчерпваше дотук. Всичко, което не го убиеше или не му отрежеше крайник, щеше да зарасне на мига. Ядроните наоколо вече не бяха нищо повече от мушици, които да плесне, за да ги разкара от пътя си. Нямаха достатъчно акъл, за да включат дематериализирането в тактиката си, а мисловният демон едва ли би го направил чрез тях, за да не би да срещне волята на Арлен на онова друго ниво.

Защитения изостави другите дървесни демони и тръгна през тях като призрак, добивайки твърда форма единствено там, където пътят към ядронския княз беше чист. Погледна демона и изведнъж усети замайване. Увереността, която го бе изпълвала миг по-рано, се изпари, щом осъзна, че едва сега открива сили, за които демонът е знаел от хиляди години. Чудовището оголи зъбите си и вдигна нокът, за да изпише защита във въздуха.

247