Пустинното копие - Страница 59

– Едва ли би могъл да се ориентира през всичките завои в Лабиринта – каза Джардир.

– Като че ли следва някаква диря, Първи воине – каза Колив. – Спира и души въздуха, а още не е изпуснал завой. Шепа пясъчни и огнени демони танцуват в краката му, но те не му пречат.

Джардир дръпна воала си, за да изплюе прахта от устата си.

– Върни се на стената и нареди на наблюдателите да ми начертаят пътека, за да събера разпръснатите отряди, докато стигнем маджах.

Колив удари юмрук в гърдите си, изтича при стълбата си и отново се покатери на стената. Джардир се обърна, за да събере хората си, и забеляза как зеленоземецът се опитва да каже нещо на защитник, размахвайки оживено ръце, докато воинът го гледаше объркано.

– Ний е силна през тази Последна четвърт – извика Джардир и привлече вниманието на всички, – но Еверам е по-силен! Трябва да вярваме в него, за да оцелеем до изгрев слънце, иначе цялата Ала ще бъде погълната от чернилото на Ний! Покажете на алагаите какво означава да се изправят срещу воините на Пустинното копие и бъдете сигурни, че Раят ви очаква!

Той прониза въздуха с копие, шарумите последваха примера му и нададоха оглушителен рев, щом той ги поведе навътре в Лабиринта.

* * *

През цялата нощ хората на Джардир нападаха демонски орди, изтласкваха ги в защитени ями и се свързваха с оцелелите от разпръснатите отряди. Имаше зад гърба си повече от хиляда воини, щом се присъединиха към маджах, които удържаха тесния коридор за шесто ниво.

Хората на Джардир нападнаха яростно в гръб редиците на алагаите, като използваха магическите си щитове, за да ги разделят и да си проправят път. Маджах разтвориха стената от щитове и хората на Джардир се вляха в тях така гладко, сякаш бяха на учение в шараджа.

– Докладвай – каза Джардир на един от маджахските кай’шаруми.

– Държим фронта, Първи воине – рече водачът, – но няма как да изтласкаме алагаите в ямите.

– Недейте тогава – каза Джардир. – Защитниците да запечатат нивото. Оставете стотина от най-добрите си воини на стража и тръгнете към източната страна на седмо, за да подкрепите баджин.

– Вие къде отивате? – попита кай’шарумът.

– Да намерим гиганта и да го изпратим обратно в бездната на Ний – отвърна Джардир, събра всички, които маджах можеха да прежалят, и потегли към градските порти, молейки се да не е закъснял.

* * *

Едноръкият каменен демон стоеше пред главната порта към града и блъскаше по защитите. Огромни магически искри озаряваха нощта, а бумтежите кънтяха из целия град, но древните защити удържаха безусловно на нападението. Демонът изрева в безсилната си ярост.

Воини го нападаха в краката, мушкаха го с копия от здрава пустинна стомана, но демонът остана невредим. Джардир видя как алагаят почти небрежно замахва с опашка и размазва щитове, натрошава копия и запраща смели воини във въздуха.

– Еверам да ни пази – прошепна Джардир.

– Поне портата май се държи – каза Шанджат.

Джардир изсумтя.

– Но ще издържи ли до изгрев? Можем ли да поемем този риск?

– Имаме ли избор? – попита Шанджат. – Дори скорпионите не могат да пробият кожата му, а е прекалено голям, за да го подмамим в демонска яма. Главата му ще стърчи!

– Глупости, това е просто един голям демон! – каза Хасик. – Ако съберем достатъчно воини, можем да го свалим и да му вържем ръцете.

– Ръката – поправи го Шанджат. – Така ще изгубим много воини, а и няма гаранция, че ще се получи. Досега не съм виждал толкова силен алагай. Страхувам се, че това е самият Алагай Ка, дошъл с Последната четвърт.

– Абсурд – каза Джардир, който гледаше към демона, докато лейтенантите му спореха. Еверам ми е свидетел, ще намеря начин да те убия – закле се той наум.

Тъкмо щеше да заповяда да нападнат с надеждата, че само с числено превъзходство ще сломи създанието, когато един от изкопните му защитници дотича при него.

– Моите извинения, Първи воине, чинът има план – уведоми го човекът. Джардир се обърна и видя как зеленоземецът трескаво се опитва да предаде идеята си с жестове в оживен разговор със защитниците.

– Какъв е? – попита Джардир.

– Да не би да му се доверим и сега? – подметна Хасик.

– А ти имаш ли план, който да не включва безразсъдното ни изтребване, докато атакуваме пръкналото се от бездната изчадие? – попита Джардир. Хасик замълча и Джардир отново се обърна към защитника. – Какъв му е планът?

– Чинът разбира от магически знаци – отвърна той.

– То се знае – промърмори Хасик. – От какво друго да разбира един чин, като цял живот се крие зад защити?

– Мълчи – сопна му се Джардир.

Защитникът пренебрегна счепкването.

– Зеленоземецът има защитени камъни, които ще хванат съществото, ако го примамим да влезе в задънена улица и разкрием защитите. Защитата за каменен демон прилича на тази за пясъчен. Стените на Лабиринта ще послужат за яма, докато изгрее слънцето.

Джардир взе защитените камъни и ги разучи. Наистина съдържаха защити, близки до тези за пясъчните, но символите бяха по-големи, под по-различен ъгъл и една от линиите им бе прекъсната. Проследи ги с пръст.

– Задънена улица има два завоя навътре в десето – каза той.

– Знам го, Първи воине – отвърна защитникът и се поклони.

Джардир се обърна към Хасик и Шанджат.

– Дръжте демона под око. Не правете нищо, докато не видите, че портата отслабва. Ако това се случи, искам всеки човек в Лабиринта да тръгне срещу това чудовище.

Двамата воини удариха с юмруци по гърдите си и се поклониха. Джардир посочи тримата си най-добри защитници и те придружиха зеленоземеца до нишата. Когато и петимата се съгласиха, че защитите по стените и входа ще издържат, заложиха защитените камъни по местата им и ги покриха с брезент в пясъчен цвят, който би могъл бързо да се издърпа.