Пустинното копие - Страница 11

Джардир кимна.

– Добре.

– Сега носиш бидото – продължи Кадживах. – Това значи, че вече не си малко дете и не можеш да слезеш с нас. Трябва да чакаш на вратата.

Джардир кимна.

– Не ме е страх.

– А може би трябва – отвърна Кадживах. – Според Евджаха при Последната четвърт Алагай Ка, бащата на демоните, дебне на повърхността на Ала.

– Дори той не би могъл да премине през воините на Пустинно копие – заяви Джардир.

Кадживах стана и взе копието на Хошкамин от стената.

– Може би е така – каза тя и тикна оръжието в здравата му лява ръка, – но ако премине, на теб се пада да ни опазиш от него.

Покъртен, Джардир взе оръжието и Кадживах му кимна веднъж, преди да последва надолу сестрите му. Джардир веднага зас-тана с изправен гръб до вратата и прекара там тази, както и следващите две нощи.

* * *

– Трябва ми мишена – каза Джардир. – Дама’тингата ще ми махне гипса и ще ми се наложи да се върна на опашката за ядене.

– Можем да действаме заедно – предложи Абан, – както преди.

Джардир поклати глава.

– Ако се възползвам от помощта ти, ще решат, че съм слаб. Трябва да им покажа, че съм станал по-здрав отпреди, иначе всички ще ме вземат за лесна плячка.

Абан кимна, обмисляйки проблема.

– Ще трябва да атакуваш някое по-предно място от тези, които заемаше преди, но да не е чак толкова напред, че да разгневиш Хасик и приятелчетата му.

– Мислиш като търговец – отбеляза Джардир.

Абан се усмихна.

– Отраснал съм на пазара.

През следващите няколко дни те внимателно наблюдаваха опашката, насочили погледи малко след средата, където Джардир бе чакал преди травмата. Момчетата там бяха с няколко години по-големи и далеч по-едри от него. Двамата набелязаха възможни мишени и оттам насетне не ги изпуснаха от очи дори за миг по време на тренировки.

Тренировките протичаха точно както преди. Твърдият гипс държеше намясто ръката на Джардир, докато прескачаше препятствия на бегом, а офицерите го караха да хвърля копията и мрежите с лява ръка. Той не получаваше никакво специално отношение, а и да можеше, не би го поискал. Каишът плющеше по гърба му не по-рядко отпреди, а Джардир го приветстваше и прегръщаше болката, защото беше наясно, че всеки удар доказва на останалите момчета неговата сила въпреки травмата му.

Минаха седмици, а Джардир работеше усилено над шарукин винаги щом му се удадеше възможност – дори си повтаряше формите наум всяка вечер, преди да заспи. С изненада разбра, че може да хвърля и удря с лявата си ръка също толкова добре, колкото с дясната. Даже започна да налага противниците си с гипса, прегръщайки болката, която го помиташе като гореща пустинна буря. Знаеше, че след като дама’тингата най-накрая среже отливката, ръката му щеше да е още по-здрава след травмата.

– Най-добре да е Джурим – предложи накрая Абан вечерта, преди да свалят гипса на Джардир. – Той е висок и силен, но си заб-равя уроците и тръгне ли да се бие, ще разчита само на силата си, за да пребори противника.

Джардир кимна.

– Може би да. Бавен е и ако го надвия, после никой не би посмял да се изправи срещу мен. Но аз си мислех по-скоро за Шанджат. – той кимна към едно слабо момче на опашката точно пред Джурим.

Абан поклати глава.

– Размерът му хич да не те мами. Има си причини Шанджат да е пред Джурим. Ръцете и краката му бият като камшици.

– Но точността му бяга – отвърна Джардир. – И като не уцели, губи равновесие.

– А това става рядко – предупреди го Абан. – Имаш по-добри шансове да победиш Джурим. Не се пазари за прекалено много, да не ти потъне цялата сделка.

В късното утро на другия ден Джардир се върна от шатрата на дама’тингата, а момчетата вече се бяха наредили на опашката за каша. Джардир си пое дълбоко въздух, стегна дясната си ръка и закрачи напред, право към средата на опашката. Абан вече си беше на мястото, доста по-назад, и както се бяха разбрали по-рано, нямаше да му помага.

Най-слабата камила привлича вълците – чу той гласа на баща си и този простичък съвет го накара да се окопити въпреки страховете си.

– Сакатият, марш отзад на опашката! – изрева Шанджат, като го видя да приближава.

Джардир не му обърна внимание и се насили да се усмихне широко.

– Еверам на светло да те държи, че си ми запазил мястото – рече той.

Шанджат се опули от изумление. Той бе с три години по-голям от Джардир и значително по-едър. Поколеба се за миг и Джардир се възползва от случая, за да го изблъска от опашката.

Големият се препъна назад, но беше ловък и се задържа на крака, като възвърна равновесието си, надигайки облак прах. Джардир имаше възможност да го спъне с един ритник в ръцете или краката още докато се олюлява, но на него му трябваше нещо повече от обикновена победа, щом целта му бе да се предпази от слухове, че след травмата е станал по-слаб.

Нададоха се възторжени викове и опашката за каша направи кръг около двете момчета. Изуменият поглед на Шанджат се изпари и физиономията му се разкриви от ярост, докато нанасяше здравите си ответни удари.

Джардир се носеше като танцьор, избягвайки първите юмруци и ритници на Шанджат, които бяха точно толкова бързи, колкото Абан бе предрекъл. Накрая, както се предполагаше, Шанджат замахна бясно и след като ударът му не срещна целта си, момчето изгуби равновесие. Джардир отстъпи вляво, залегна за юмрука и вкара десния си лакът в бъбрека на Шанджат, сякаш беше копие. Шанджат изкрещя от болка и залитна.

Джардир се стрелна зад него, удари го още веднъж с лакът в гърба и го просна на земята. Ръката на Джардир бе слаба и бледа след изкараните седмици в гипса, но наистина усещаше кокалите си по-здрави, точно както му бе казала дама’тингата.