Пустинното копие - Страница 153

К оглавлению

153

Той сви рамене.

– Не мога да допусна някой просто да се разхожда и да избива хора. Викам да я зарежем навън и да се свършва. Виновна.

– Ще видим дали ще те оставя да представляваш Градски площад догодина – промърмори Силия.

– Извинявайте, госпожо, но аз сега представлявам Градски площад – възрази Шопара. – Хората трябва да се чувстват в безопасност, когато излязат на пазар из градчето. Никой няма да се чувства в безопасност, ако наоколо се разхожда убиец.

– Харл беше един кисел дъртофелник, който не се интересуваше от никой друг освен себе си – заяви Меада Богин. – Веднъж опитах да посреднича на един ухажор на Рена, но Харл не искаше и да чуе. Не се съмнявам, че той е убил младия Коуби, а Рена е сторила това, което трябва, за да не убие и нея. Невинна е.

– Тогава защо Коуби е намушкан в топките? – попита Колийн. – Мисля, че той я е изнасилил и тя е дошла в градчето, за да му отмъсти. Наръгала го е между краката, сбили са се и накрая тя е довършила започнатото. Харл сигурно я е последвал и тя го е хванала, докато е бил с гръб към нея. Момичето има кръв по ръцете си, Силия. Можеше да се обърне към всеки от нас, да потърси помощ, но тя е решила да си уреди нещата с нож в ръка. За мен е виновна.

Всички погледи се обърнаха към Мак Пасчър. Четирима бяха гласували, че е невинна, а петима – виновна, и от него зависеше дали съветът ще изпадне в безизходица, или момичето ще бъде обявено за виновно. Той дълго време седя мълчаливо със сбърчено чело, облегнал глава на дланите си.

– Всички казвате „невинна“, „виновна“ – рече накрая Мак, – но в закона не пише това. Всички го чухте. Пише „отговорните за деянието“. Вижте, аз познавах Харл Танър. Познавах го от много години и хич не харесвах тоя ядронски син.

Той се изплю на пода.

– Но това не значи, че е заслужавал нож в гърба. Аз както го виждам, момичето не се е отнасяло с уважение към баща си и сега двама мъже са мъртви. Няма какво да говорим дали тя е замахнала с ножа, или не. Ясно е като бял ден, че е „отговорна“ за случилото се.

Силия се вцепени и чукчето остана недокоснато на масата, въпреки че гласуването бе приключило. Джордж удари с бастуна си по пода.

– Виновна, шестима на четирима.

– Тогава ще я видя изядрена още тази нощ! – изръмжа Радък.

– Нищо подобно няма да видиш – отвърна Силия, възвърнала най-сетне гласа си. – Според закона ѝ остава цял ден за помирение, а днешният почти премина.

Джордж тропна с бастуна си.

– Силия е права. Утре призори Рена Танър ще бъде вързана за кол в Градски площад, за да могат всички да видят правосъдието на Създателя.

– Очаквате хората да гледат ли?! – попита Шопара втрещен.

– Народът няма да си научи урока, ако не ходи на училище – отвърна Джордж.

– Няма да стоя да гледам как ядроните разкъсват някого! – извика Колийн.

Други, сред които даже и Коран Марш, изразиха възмущението си.

– О, да, ще гледаш – сопна ѝ се Силия.

Тя отправи към всички взор, твърд като камък.

– Щом ще... убиваме това момиче, тогава всички ще гледаме и ще помним какво сме направили. Мъже, жени, деца, всички – изръмжа тя. – Такъв е законът.


Двайсет и втора глава
ПЪТИЩАТА, ПО КОИТО НЕ ПОЕ


333 СЗ ПРОЛЕТ

Ден път се простираше между крепостта Анжие и моста над Разделящата река, която служеше за граница между земите на херцог Райнбек и тези на херцог Юкор. Защитения бе потеглил прекалено късно, за да стигне преди залез.

Това обаче нямаше значение. Сбогуването с Лийша му бе подействало зле и сега приветстваше възможността да покаже слънцето на един-два ядрона. Джардир му бе показал как красианците прегръщат болката, за да се справят с нея и умението вършеше достатъчно добра работа, но никой лек не можеше да се сравни с щастието да удушиш демон с голи ръце.

Щом Лийша бе там, Хралупата се намираше в добри ръце, поне до настъплението на красианците. Тя беше гений и роден водач, печелеше уважението на всеки и се вслушваше в чистото си сърце и здравия си разум. Ако вече не беше по-добър защитник от него, скоро и това щеше да стане.

И е красива – помисли си той. – Няма спор. Защитения бе кръстосвал земята надлъж и нашир, но досега не бе срещал някой, равен на нея. Навремето, преди Джардир да го остави да умре насред пустинята, може би щеше да я обикне. Преди да му се наложи да татуира кожата си, за да оцелее.

Сега обаче той беше нещо по-малко от човек и любовта нямаше място в живота му.

Мръкна се, но защитените му очи виждаха ясно в тъмата. Докосна бронята на Здрачен танцьор, защитите ѝ засветиха и дариха грамадния жребец с нощно виждане. Щом ядроните се занадигаха, конят се впусна в лудешки бяг, но от двете страни на пътя имаше гора и дървесните демони подхванаха темпото им, като заскачаха от клон на клон или затичаха край Защитения, едва подавайки се измежду дърветата. Бронята им, подобна на кора, ги правеше почти невидими, ала Защитения виждаше мекото сияние на тяхната магия и не се заблуди. Над него пищяха въздушни демони, които го следваха по петите и се опитваха да изравнят скоростта си с неговата, за да се спуснат.

Защитения остави юздите, поемайки контрол над коня само с колене, и извади големия си лък. Над главата му се чу крясък, който му послужи като предупреждение – той се завъртя, уцели главата на снижаващ се демон със защитена стрела и магията експлодира.

Проблясъкът сякаш привлече всички дървесни демони едновременно. Те се нароиха около дърветата край Защитения, запищяха с омраза и заразмахваха зъби и нокти.

153