Пустинното копие - Страница 152

152

– Или е видял момичето, Силия, или не е – включи се Коран Марш.

Останалите закимаха.

– Да, видял я е наоколо – съгласи се Силия, – но не е видял нито къде е отишла, нито какво е направила.

– Намекваш, че тя няма нищо общо със случая? – попита невярващо Джордж.

– Разбира се, че има общо – сопна му се Силия. – И слепец би го видял. Но никой от нас не би се заклел в слънцето, че знае какво е нейното участие. Възможно е мъжете да са се изклали един друг. Може да е убила при самозащита. И Колийн, и Трена потвърдиха, че е била пребита.

– Няма никакво значение какво е участието ѝ – възропта Радък. – Двама мъже не могат да се наръгат с един и същи нож. Важно ли е да знаем кого точно е убила, ако не и двамата?

Джордж кимна.

– И да не забравяме, че най-вероятно женската ѝ хитрост ги е скарала. Развратната ѝ природа ги е отвела по тази пътека и би трябвало да отговаря за това.

– Двама мъже се бият кой да я притежава, а ние ще обвиним момичето? – намеси се Меада. – Глупости!

– Изобщо не са глупости, Меада Богин, просто ти си затваряш очите за истината, тъй като обвиняемата ти е рода – обади се Радък.

– Присмял се демон на ядрон! – отвърна Меада. – Същото мога да кажа и за теб.

Силия удари с чукчето си.

– Ако трябваше да отстраняваме от съвета всеки, свързан с даден проблем в Потока на Тибит, тогава нямаше да има кой въобще да ги разисква, Радък Фишър. Всеки има правото да говори. Такъв е законът.

– Законът – каза замислено Радък. – Четох закона.

Той извади книга с кожена подвързия.

– Особено този за убийците.

Отвори на отбелязана страница и зачете:

– „И ако някой извърши тази низост, да убие в пределите на Потока на Тибит или в покрайнините му, да се издигне стълб на Градски площад и да се оковат отговорните за деянието пред целия град, и да се оставят там един ден за покаяние и една нощ без защита или подслон, за да видят всички гнева на Създателя, изсипал се над грешниците, които нарушават този договор.“

– Ти се шегуваш! – извика Силия.

– Пълна варварщина! – съгласи се Меада.

– Такъв е законът – изхихика Радък.

– Виж, Радък – включи се пастир Харал, – този закон трябва да е на триста години.

– Канонът е още по-стар, пастире – намеси се Джордж. – И него ли ще пренебрегнеш? Правосъдието няма за цел да бъде жалостиво.

– Не сме се събрали да пренаписваме правилата – допълни Радък. – Такъв си е законът, нали така, Силия?

Ноздрите на Силия потрепнаха, но тя само кимна.

– Единственото за разискване е дали е виновна – отсече Радък и сложи на масата кървавия нож на Харл, – а за мен е ясно като бял ден, че е виновна.

– Много добре знаеш, че може да е взела оръжието и след това, Радък – възропта пастирът. – Коуби искаше да се ожени за Рена и Харл на два пъти го заплаши, че ако се пробва, ще му отреже топките.

Радък се изсмя гръмогласно.

– Може и да успееш да убедиш някой, че двама мъже са се изклали с един и същи нож, но те не бяха просто убити. Бяха осакатени. Моят праплеменник едва ли е накълцал Харл въпреки прерязаната си мъжественост и ножа в сърцето.

– Човекът има право – съгласи се Руско.

Радък изсумтя.

– Та хайде да гласуваме и да се свършва вече.

– Подкрепям това – обади се Шопаря. – Градски площад никога досега не е виждал подобна навалица и трябва да се върна в магазина.

– Животът на едно момиче е заложен тук, а теб те интересува само колко кредита ще прибереш от зяпачите? – попита Силия.

– О, не ми прави забележки, Силия – отвърна Руско. – Аз бях този, който трябваше да измие кръвта от задната стая.

– Кой е „за“ това да гласуваме? – попита Джордж.

– Аз съм говорителката, Джордж Уоч! – сряза го Силия, насочила чукчето към него.

Но вече бяха вдигнати няколко ръце в съгласие с предложението, които я сепнаха. Джордж прие укора с леко кимване.

– Хубаво – отстъпи Силия. – Според мен момичето е невинно, докато не успеем да докажем противното, а засега нямаме никакви доказателства.

Тя погледна надясно към пастир Харал, за да му даде думата.

– Грешиш, Силия – възрази Харал. – Имаме доказателства за едно нещо – за тяхната млада любов. Говорих с Коуби, погледнах в очите на Рена. И двамата вече бяха големи, искаха сами да решават за връзката си и това си беше съвсем в реда на нещата. Харл нямаше никакво право да се противи и аз под слънчева светлина бих се заклел, че кръвопролитието е започнало с него и сега свърши с него. Невинна е.

Следващият беше Брайн Кътър. Гласът на гиганта беше неочаквано мек.

– На мен ми се струва, че каквото и да е направило момичето, то е било при самозащита. Знам какво е да видиш такива ужасяващи неща, та съзнанието ти да забегне към някое безопасно място. И аз бях така, след като ядроните ми отнеха семейството. Силия ми помогна тогава и мисля, че момичето заслужава същото. Невинна е.

– Хич не е невинна – възрази Коран Марш. – Целият град знае, че Рена Танър е нечестива и е подвела Коуби Фишър да развратничат! Нищо няма да я спре да буди похотта у мъжете! Щом ще се държи като ядроните, можем спокойно да им я оставим. Блатните демони са ядрили и по-достойни от нея, а слънцето пак си изгрява на сутринта. Виновна е.

На ред беше Джордж Уоч.

– Дъщерите на Харл му носеха само мъки. Единствено по милостта на Създателя това не се случи още преди петнайсетина години, когато сестра ѝ избяга. Виновна.

Радък Закона кимна.

– Всички знаем, че е виновна.

Той се обърна към Руско.

– Струва ми се прекалено жестоко да оставим момичето на ядроните, независимо какво е направило – започна Шопара. – Но щом така правите тук...

152