Пустинното копие - Страница 173

173

– Търсите Защитения? – попита Абан.

Ашан се хвърли срещу търговеца и го сграбчи за врата.

– Откъде си чул това име, кхафите?! – настоя той. – Ако пак си подкупвал ний’даматите за информация, ще те...

– Ашан, достатъчно! – извика Джардир, докато Абан се гърчеше немощно, останал без дъх.

Дамаджият обаче не се подчини достатъчно бързо и Джардир без повече приказки го изрита отстрани. Ашан се строполи върху излъскания каменен под.

– Бихте ударили мен, вашия верен Дамаджи, вместо свинеядеца кхафит? – попита изумено Ашан, щом успя да си поеме въздух.

– Ударих те, защото не се подчини на заповедта ми – поправи го Джардир и изгледа всички в залата. Алеверак и Маджи, Джаян и Асъм, Ашан, Хасик, даже и стражите на вратата. Погледът му избегна единствено Иневера, която се бе изтегнала в прозрачната си роба на легло от ярки копринени възглавници до трона му.

– Уморих се от тази игра и затова казвам пред всички ви – ще убия следващия, който посегне на друг в мое присъствие, без да съм му дал разрешение.

Абан тъкмо започна да се подсмихва, когато Джардир се врътна към него с гневно изражение.

– А ти, кхафите – изръмжа той, – следващия път, когато ми отговориш на въпроса с въпрос, ще ти извадя дясното око и ще те накарам да го изядеш.

Абан пребледня, а Джардир гневно закрачи обратно към трона си и седна тежко.

– Откъде разбра за онзи, когото наричат Защитения? На даматите им отне много време, докато изтръгнат името му от устата на чинския свещеник.

Абан поклати глава.

– Чините само за това говорят, Избавителю. Съмнявам се, че след разпитите сте научили нещо, което не сте могли да чуете и на улицата срещу няколко трохи хляб или добра дума.

Джардир се намръщи.

– И според разказите той се намира в градче, наречено Хралупата на Избавителя, нали? – Абан кимна. – Какво знаеш за него?

– До преди година се е наричало Хралупата на дърваря – рече Абан – и е било малко село, подчинено на херцога на Анжие, което се е занимавало със сечене на дървета за дървесина и гориво. Непрактично е да се кара дърво през пустинята, така че не съм имал работа с тях, но познавам един човек, който може и да е там. Продава качествена хартия.

– Какво ни грее това? – сопна му се Ашан.

Абан сви рамене.

– Не зная, дамаджи.

– А какво си чувал за това място след промяната на името? – настоя Джардир.

– Защитения е дошъл при тях миналата година по време на ужасна чревна зараза, когато защитите им вече не са издържали – отвърна Абан. – Убил е стотици алагаи с голи ръце и е научил градчето да води алагай’шарак.

– Невъзможно – намеси се Джаян. – Чините са прекалено слаби и страхливи, за да се изправят в нощта.

– Може би не всички – предположи Абан. – Спомнете си Пар’чин.

Джардид му хвърли свиреп поглед.

– Никой не помни Пар’чин, кхафите – изръмжа той. – Добре ще е и ти да го забравиш.

Абан кимна и се поклони толкова ниско, колкото му позволи патерицата.

– Сам ще разбера – реши Джардир, – а ти идваш с мен.

Всички го погледнаха учудено.

– Хасик, намери Шанджат. Кажи му да свика Копията на Избавителя.

Това бе името, което беше приел отрядът на Джардир от Лабиринта, след като стана лична стража на Шар’Дама Ка. Копията на Избавителя бяха петдесет от най-изкусните дал’шаруми в Красия, водени от кай’шарума Шанджат.

Хасик се поклони и тръгна на мига.

– Мислите ли, че това е мъдро, Избавителю? – попита Ашан. – Не е безопасно да се отделяте от войската си на вражеска територия.

– Нищо не е безопасно на тоя свят за тези, които водят Шарак Ка – отвърна Джардир.

Той сложи ръка на рамото на Ашан.

– Но ако си загрижен, можеш да дойдеш с мен, приятелю.

Ашан се поклони дълбоко.

– Това е пълно безумие! – изръмжа Алеверак. – Хиляда от чинските слабаци биха преборили дори Копията на Избавителя.

Джаян изсумтя.

– Силно се съмнявам, старче.

Алеверак се обърна към Джардир, който кимна утвърдително. Старият дамаджи посегна към Джаян и в следващия момент момчето се озова по гръб на земята.

– Ще те убия за това, старче – изрева Джаян и бързо скочи на крака.

– Пробвай, момче – предизвика го Алеверак, застана в бойната стойка на шарусахк и го подкани с ръка. Джаян се озъби, но в последния момент погледна баща си.

Джардир се усмихна.

– Разбира се, опитай се да го убиеш.

По лицето на Джаян се изписа злокобна усмивка, но след секунда той пак се озова на пода, а Алеверак дърпаше ръката му, за да увеличи бавния натиск на петата си върху трахеята на Джаян.

– Достатъчно – отсече Джардир.

Алеверак веднага отпусна хватката и отстъпи. Джаян се изправи, кашляйки и потривайки гърлото си.

– Дори собствените ми синове трябва да уважават дамаджите, Джаян – предупреди го Джардир. – Ще постъпиш умно, ако занапред си държиш езика зад зъбите.

Той се обърна към Алеверак.

– Дамаджите ще управляват Изобилието на Еверам в мое отсъствие, а ти ще бъдеш начело на съвета.

Алеверак присви очи, несигурен дали да продължава да се противи. Накрая той се поклони дълбоко.

– Както заповяда Шар’Дама Ка. Кой ще представлява Каджи до завръщането на Дамаджи Ашан?

– Моят син, Дама Асукаджи – каза Ашан и кимна към младежа.

Асукаджи още не бе навършил осемнайсет, но беше достатъчно голям за бялата роба, което значеше, че е достатъчно голям и за черния тюрбан, стига да има силата да го задържи.

Джардир кимна.

– А ако Джаян се смири малко, той ще бъде Шарум Ка.

173