Пустинното копие - Страница 199

К оглавлению

199

Мак Пасчър също поклати глава.

– Не съм толкоз тъп, че да изляза от защитите – каза той. – На мен разчитат хора, добитък... Не съм дошъл да ме ядрят!

Той отстъпи и в следващия момент балинци и пасищари нададоха недоволен рев.

– Позволи ни да изберем нов говорител, щом тоя няма топки! – извика глас от тълпата.

– Че защо да го правя? – сопна им се Защитения. – Никой от вас нямаше топките да се застъпи за Рена Танър!

– Туй не е вярно! – извика Рена и Защитения се обърна изненадано към нея.

Тя го срещна с твърд поглед.

– Джеф Бейлс се изправи срещу огнен демон заради мен преди не повече от пет нощи.

Всички погледи се извърнаха към Джеф, който се сви под всеобщото внимание. Защитения се почувства, все едно Рена го бе ритнала в устата, ала сега баща му бе поставен пред изпитание и той искаше да разбере до какво ще доведе това повече от всеки друг.

– Така ли е, Бейлс? – попита той. – Бил си се с демон на двора си?

Джеф дълго време стоя, забил поглед в земята, а после погледна към децата си. Сякаш само като ги видя, възвърна куража си и изправи гръб.

– Тъй е.

Защитения погледна балинци и пасищари, фермери и овчари от всички краища на Потока на Тибит.

– Направете Джеф Бейлс свой говорител преди залез слънце и ще му позволя да се изправи срещу демоните.

Веднага гръмнаха радостни възгласи и Норийн побутна Джеф, за да го накара да тръгне. Накрая Защитения се обърна към Радък Закона.

– Ня’а ник’во доказателство, че тия копия въобще вършат работа! – викна Закона.

Защитения сви рамене.

– Излизаш на доверие или въобще не излизаш.

– Не ви познавам, вестоносецо – заяви Закона. – Не ви знам нито откъде идвате, нито в к’во вярвате. Не знам нищо, освен т’ва дето ни го казвате, а то е, че за рибарците няма справедливост!

Много от тях закимаха и засумтяха в знак на съгласие.

– Та ще ме прощавате – продължи Радък и пристъпи на площада, обръщайки се не само към своите, а към цялата тълпа, – но не мога да ви се доверя на думите.

Защитения кимна.

– Прощавам ви. – той посочи пàрата, която вече се вдигаше под краката на говорителя. – Сега ви съветвам или да си вземете копие, или да се върнете зад защитите си.

Радък Закона издаде съвсем непристоен звук и изприпка обрат-но към защитите на рибарците с всичката бързина, на която бяха способни дъртите му крака.

Защитения се обърна към говорителите, които бяха посмели да излязат. Държаха копията неумело, тъй като бяха свикнали да си служат с инструменти, а не с оръжия, но за негова изненада не изглеждаха уплашени. Освен Джеф, който беше по-блед от люспите на снежен демон, останалите изглеждаха спокойни. Говорителите не роптаеха срещу решения, щом вече бяха взети.

– Сега демоните са най-уязвими, докато още не са се оформили напълно – обясни Защитения. – Ако побързате...

Още преди да е довършил мисълта си, Шопара изсумтя и отиде при един почти материализирал се дървесен демон. Защитения си спомни ежегодните празненства от детството си по случай слънцестоенето. Шопара изкарваше цели прасета на дълги шишове и плащаше на деца да ги въртят над огъня. Той вдигна копието си и го заби в гърдите на ядрона със същата бързина и спокойс-твие, с които бе набучвал онези прасета.

Защитите по върха на копието лумнаха и демонът изпищя. Тълпата изрева във възторг, щом видя как магията се разклони като светкавица в полупрозрачното тяло на ядрона и го разтърси. Шопара държеше здраво, докато демонът размахваше крайници, а магията затанцува по ръцете му. Копието се бе съживило и защитите му светеха. Накрая ядронът спря да се мята и Шопара издърпа оръжието от вече материализиралия се напълно труп, който падна на земята.

– Да не ’зема да се пристрастя към т’ва чувство – изсумтя Шопара и плю по трупа.

Силия беше следващата, която нападна. Избра огнен демон, който тъкмо се оформяше. Започна да го мушка от горе на долу, сякаш биеше масло, и магията залумтя, изгаряйки го от света на живите.

Коран последва примера и замахна към огнен демон по същия начин, по който би намушкал жаба в Тресавище. Кракът му обаче се сгъна, той загуби равновесие и въобще не можа да уцели ядрона. Чудовището изклокочи, щом се материализира напълно, и изкашля огнена плюнка.

– Татко! – извика Кевин Марш и изтича на площада.

Грабна едно от двете стърчащи в калта копия, замахна с него като с брадва и изби плюнката от устата на демона, който се претъркули. Плюнката остави огнена диря в калта, която Кевин проследи и намушка демона по същия начин, по който баща му се бе опитал.

Погледна решително към Защитения.

– Да не ’зема просто да стоя и да гледам как баща ми го ядрят – каза той и се озъби, предизвиквайки Защитения да се възпротиви.

Синът му Фил хвана Коран и му помогна да се върне зад магическите символи.

Защитения обаче се поклони.

– Само така.

Джеф побърза да промуши почти материализирал се огнен демон, но не стигна навреме и изчадието плю огън по него. Джеф изкрещя и вдигна копието пред себе си, сякаш за да спре плюнката.

Тълпата изкрещя от страх, ала защитите по дръжката на копието лумнаха и огънят се превърна в хладен полъх. Джеф бързо се осъзна и намушка ядрона, сякаш забиваше мотиката си в упорит корен. Стъпи върху димящия гръб на демона и измъкна копието, като че ли стъпваше върху снопче сено, закачило се за зъбците на греблото му.

Материализира се въздушен демон и Защитения захвърли робата си, улови демона и го засили към защитите на богинци. Ядронът се разтресе при досега с мрежата и падна на земята в несвяст.

199