Пустинното копие - Страница 198

198

Защитения кимна.

– Тогава най-добре да подложа говорителите ви на изпитание.

Той скочи от коня си, извади десет леки копия, закачени за седлото на Здрачен танцьор, заби ги в земята и ги остави да треперят в калта.

– Всеки представител на градския съвет, мъж или жена, който се бие редом с мен тази нощ, ще получи копие с бойни защити – каза той и вдигна едно от оръжията. – Ще научи и тайните на изписването им, за да можете да си направите свои оръжия. Ако той умре, може да го замести роднина.

Настана потресено мълчание и всички се обърнаха към своите говорители.

– Може ли да си помислим малко? – попита Мак Пасчър. – Да не прибързваме.

– Разбира се – каза Защитения и погледна небето. – Мисля, че имате около... десет минути. Утре по това време смятам вече да съм по пътя за Свободните градове.

Силия Яловата излезе от тълпата.

– Очаквате от нас, старейшините на Потока на Тибит, да застанем в голата нощ само с едни копия?

Защитения погледна Силия, която все още се извисяваше зап-лашително дори след всичките тези години. Неведнъж го беше пердашила с пръчка по задните части, и то всеки път за негово добро. Самата идея да застане до нея му беше по-чужда, отколкото да се втренчи в каменен демон, но този път тя се нуждаеше от един хубав пердах.

– На Рена Танър не сте ѝ дали и толкова – рече той.

– Не всички гласувахме против нея, вестоносецо – възропта Силия.

Защитения сви рамене.

– Няма значение, допуснали сте го да се случи.

– Никой не е над закона – отвърна Силия. – Когато съветът гласува, трябваше да мислим първо за града, а после за собствените си чувства.

Защитения плю в краката ѝ.

– Да върви по ядроните вашия закон, щом налага да дадете ближния си на нощта! Като искате да мислите първо за града, излезте и докажете, че сте готови да получите това, което сте отредили на другите! Иначе си взимам копията и си тръгвам.

Силия присви очи, хвана полите си и със смела крачка излезе напред. От всички страни се чуха шокирани ахкания, но Силия не им обърна внимание и взе едно от копията. Веднага я последваха пастир Харал и Брайн Широкоплещия. Грамадният дървар грабна копието си с жаден поглед. Площадчани и дървари нададоха възторжени викове.

– Някой друг да има въпроси? – попита Защитения и се огледа.

Като малък никой тук не му беше давал правото да говори, обаче сега мислеше да каже всичко, което му беше на ума. Изведнъж тълпата се оживи, но той бързо различи говорителите – островчета в потока.

– Ей, аз имам – каза Джордж Уоч.

Защитения се обърна към него.

– Питай и ще ти отвърна откровено.

– Откъде да знаем, че ти наистина си Избавителя? – попита Джордж.

– Както вече ти казах, пастире – отвърна Защитения, – не съм. Аз съм просто един вестоносец.

– Чий вестоносец? – зададе Джордж нов въпрос.

Защитения се поколеба, прозирайки капана. Ако кажеше, че е ничий, много щяха да решат, че е вестоносец на Създателя. Най-мъдро щеше да е да нарече Юкор свой покровител. Потокът на Тибит на практика беше част от Мливари и хората щяха да предположат, че защитите са подарък от херцога. Но той беше обещал да отговаря честно.

– Тази вест няма изпращач – призна той. – Намерих защитите в руини от стария свят и сам се нагърбих със задачата да ги дам на всички благородни хора, така че да започваме битката срещу демоните.

– Напастта няма да приключи, преди да се е появил Избави-теля – настоя Джордж, все едно Защитения бе попаднал в логичес-ки капан.

Но Защитения просто сви рамене и подаде на Джордж магическо копие.

– Може да се окаже, че си ти. Убий демон и разбери.

Джордж пусна бастуна си и хвана оръжието, а очите му заб-лестяха свирепо.

– Видял съм повече от сто години от тази Напаст – каза той. – Видял съм смъртта на всичките ми познати, даже на правнуците. Винаги съм се чудел защо е така, защо Създателя ме пази толкова дълго жив, щом привиква при себе си много други. Може да е, щото вярно съм имал някаква мисия.

– В Красия казват, че един мъж не може да отиде в Рая, ако не убие ядрон – каза Защитения.

Джордж кимна.

– Мъдър народ. – той продължи напред и застана до Силия, а докато минаваше, постовчаните пишеха защити във въздуха.

Руско Шопара пристъпи тежко напред и запретна ръкави на едрите си месести ръце. Сам си взе копие.

– Татко, какво правиш? – викна дъщеря му Катрин, втурна се и го хвана за ръката.

– Мисли с тая глава бе, момиче! – сопна ѝ се Шопара. – Всеки, който продава защитени оръжия, ще натрупа цяло състояние!

Той отскубна ръката си и застана до другите говорители.

Имаше раздвижване в групата на тресавците, където Коран Марш седеше на стол с твърда облегалка.

– Баща ми не може дори да се изправи без бастуна си – извика Кевин Марш. – Нека се бия вместо него.

Защитения поклати глава.

– Копието е не по-лош бастун за човека, който смята, че може да си седи в съвета и да си играе на Създател.

Тресавците размахаха юмруци срещу него и се развикаха гневно, но Защитения не им обърна внимание. Предизвикваше с поглед Коран да пристъпи напред. Остарелият говорител на Тресавище се намръщи, но се вдигна от стола си и закрета към копията. Остави бастуна си на земята до тояжката на Джордж.

Сега Защитения насочи взор към Меада Богин, която тъкмо се откъсваше от обятията на сина си и излезе от тълпата от Хълма на Богин. На минаване тя погледна Колийн, но билкарката поклати глава.

– Имам да се грижа за болни – каза тя, – да не говорим за тези, които ще извадят късмет, ако се върнат живи от голата нощ.

198