Пустинното копие - Страница 202

202

Но Рена поклати глава.

– Баща ти заслужава повече, отколкото си му дал.

Той я изгледа свирепо и изръмжа:

– Няма да му кажа кой съм!

Рена вече говореше решително.

– Поне му кажи, че синът му е жив, иначе от къде на къде ще съдиш кой бил достатъчно благороден, за да получи защитите ти, и кой не.

Защитения се намръщи, но слезе от коня. Рена беше права и той бе наясно с това, колкото и да не искаше да си го признае.

– Тръгваме! – извика тя и всички дотичаха от различни страни.

Защитения погледна баща си и му кимна да се измъкнат от блъсканицата. Джеф го последва.

– Бях в един керван заедно с някакъв Арлен Бейлс от Гилдията на вестоносците – каза той, когато останаха насаме. – Може да е бил синът ви. Бейлс се среща често като фамилия, но Арлен е по-особено име.

Очите на Джеф светнаха.

– Наистина ли?

Защитения кимна.

– Беше преди години, но си спомням, че работеше за защитническата фирма на Коб в крепостта Мливари. Сигурно там още могат да ви кажат за него.

Джеф се пресегна и хвана ръката на Защитения в дланите си.

– Слънцето да осветява пътя ви, вестоносецо!

Защитения кимна, отдръпна се и отиде при Рена.

– Хабим светлината – повтори той.

Този път тя кимна и го остави да я качи на седлото на Здрачен танцьор. Той се покатери пред нея, тя го хвана през кръста и двамата потеглиха в лек тръс към пътя, където завиха на север.

– Пътят за Свободните градове не е ли на юг? – попита Рена.

– Знам откъде ще минем напряко – отвърна той. – По-бързо е, а и няма да ни се налага да минаваме през града.

Здрачен танцьор тръгна с по-бърза стъпка и те полетяха нагоре по пътя. Вятърът заплющя в косите на Рена и Защитения се присъедини към нея, когато тя се разсмя от вълнение.

* * *

Верен на думата си, Арлен си спомни всяка пътека и поляна от местните ферми на север от Потока на Тибит. Преди Рена да се усети, вече бяха на главния път извън града и бяха подминали дори фермата на Мак Пасчър.

До края на деня препускаха с всичка сила и най-накрая, когато Защитения спря около четвърт час преди залез, двамата вече се намираха съвсем близо до Свободните градове.

– Не спираме ли прекалено близо до целта? – попита тя.

Арлен сви рамене.

– Имаме си достатъчно време да сложим кръговете. Да бях сам, може би въобще ня’аше да спирам.

– Тогава недей – промълви Рена, преглъщайки страха си от откритата нощ. – Обещах ти, че ня’а те забавям.

Той не я послуша, а слезе и извади от дисагите два преносими кръга. Хвърли единия на Здрачен танцьор, а другия в малко сечище и бързо заподрежда защитите.

Рена преглътна, но не се възпротиви. Стоеше вцепенена, озърташе се и с ножа в ръка чакаше демонската мъгла да се надигне. Арлен вдигна поглед и забеляза притеснението ѝ. Изостави работата си, отиде до дисагите и зачовърка в тях.

– А, ей го на – каза той накрая, разгърна внезапно едно наметало и наметна Рена с него.

Завърза го и ѝ вдигна качулката.

Тя усети плата толкова мек по бузата си, като котешка козина. Рена беше свикнала с грубите домашни платове, а тази тъкан бе по-нежна, отколкото момичето си бе представяло, че е възможно. Тя погледна надолу и отново ахна. Целият плат бе извезан с изключително фини защити. На практика стотици.

– Това е Непрозримо наметало – поясни Арлен. – Ако се загърнеш хубаво с него, никой демон няма да разбере, че си наоколо.

– Честно ли? – попита тя слисана.

– Кълна се в слънцето – отвърна Арлен.

Изведнъж тя осъзна, че все още стиска ножа си. Кокалчетата вече я боляха, когато отпусна здравата хватка и го остави. Сякаш си пое дъх за пръв път от около час.

Арлен отново се наведе над кръговете и бързо ги дооправи, а Рена огради местенце, за да накладе огън, и извади кошницата на Илейн. Седнаха заедно и си разделиха студени месни пайове, шунка, пресни зеленчуци, хляб и сирене. От време на време по кръговете им се мятаха ядрони, но Рена имаше доверие на Арлен като защитник и не им обръщаше внимание.

– Зарад тая рокля седиш странно на коня – отбеляза Арлен.

– А? – попита Рена.

– Здрачен танцьор не може да развие пълна скорост, като седиш неправилно – поясни той.

– Значи препуска дори още по-бързо? – възкликна изненадано Рена.

Арлен се засмя.

– И то доста.

Тя се наведе към него и сложи ръце около врата му.

– Ако се опитваш да ме измъкнеш от роклята ми, Арлен Бейлс, само кажи.

Усмихна се, но Арлен се отдръпна, хвана я през кръста и я вдиг-на от себе си, както тя би махнала госпожа Драс от скута си. После веднага се изправи на крака.

– Не съм те довел за т’ва, Рен – каза той и заотстъпва назад.

– Ама то не е като да се възползваш от мен – отвърна тя смутено.

– Не става въпрос за т’ва – рече Арлен, извади комплект за шиене от дисагите си, подаде ѝ го и се обърна. – Раздели си полите и гледай да е по-бързо. Имаме си работа още тая нощ.

– Работа ли? – попита Рена.

– До изгрев да си убила демон – отвърна той, – или те оставям в следващия град.

* * *

– Готово – извика Рена.

Тя си беше махнала фустата, а полата ѝ беше скъсена и имаше дълги цепки от двете страни. Арлен вдигна поглед от мястото, където беше седнал да защитава стрела в края на кръга, и очите му зашариха по голите ѝ бедра.

– Харесва ли ти т’ва, което виждаш? – попита тя и се подсмихна на неудобството на Защитения, който се сепна и се взря в очите ѝ. – Приближи се до огъня, вижда се по-добре.

Арлен погледна ръцете си за миг, после бавно потри защитените си пръсти. Погледът му издаваше, че се е зареял в мисли. Накрая тръсна глава, стана и отиде при нея.

202