Пустинното копие - Страница 212

212

Никой от племето хралупа не носеше щит и Джардир ги сложи в задната редица, като лично придружи Лийша заедно с Хасик и неколцина от Копията на Избавителя. Демоните бързо се нароиха след дал’шарумите и нападнаха труповете на събратята си, оставени за слънцето. Същите не се поколебаха да нападнат и малката групичка.

Отначало красианците се опитаха да ги защитят, но Лийша и останалите оправдаха надеждите на Джардир и бързо извадиха воините от заблудата, че им е нужна защита. Цигулката на Роджър подмамваше ядроните в капани или ги настройваше един срещу друг. Лийша замеряше алагаите с огнената си магия и ги пръскаше в пясък на вятъра. Гаред и Уонда дръзко се нахвърляха на глутници демони, като грамадният дървар ги разсичаше на парчета с брадвата и мачетето си, а лъкът на Уонда бучеше като струните на цигулката на Роджър и уцелваше всеки демон, дори едва да беше изникнал в полезрението на момичето. Тя свали дори няколко от небето, преди да успеят да се стрелнат надолу към стената от щитове.

Уонда беше доста далече от останалите, когато стрелите ѝ свършиха. Огнен демон изсъска и я нападна, но един от Копията на Избавителя нададе вик и се втурна да я защити.

Нямаше нужда да си прави труда. Уонда преметна лъка на рамо и хвана демона за рогата, извъртайки се, за да избегне огнената му плюнка. С елегантно шарусахкско завъртане тя го метна на земята. В ръката ѝ изникна защитен нож и тя преряза врата на демона.

Погледна нагоре и очите ѝ разкриха копнеж за сукървица не по-различен от този на всеки шарум, който Джардир бе виждал. Тя се усмихна на слисания дал’шарум, който миг по-рано бе тичал, за да я спаси, ала очите ѝ се разшириха и тя посочи небето.

– Внимавай! – извика тя, но прекалено късно.

От небето се спусна въздушен демон, разкъса бронята на воина и го остави открит за смъртоносните си нокти.

Всички реагираха на мига. В ръката на Роджър се появи защитен нож, който той запрати по демона едновременно с камата, която Уонда метна, последвана от три копия. Повалиха ядрона, преди да успее да отнесе плячката си в небето. Лийша вдигна полите си и се затича към ранения воин. Алагаят все още се мяташе на сантиметри от тях, когато тя коленичи до шарума. Джардир побърза да се присъедини към нея, а Гаред и Копията му довършиха демона и останаха да ги пазят.

Воинът Рестави години наред беше служил вярно на Джардир. Бронята му беше пропита с кръв. Той се мяташе, докато Лийша се опитваше да погледне раната му.

– Дръжте го на земята – нареди тя, а тонът ѝ не беше по-различен от този на една дама’тинга, свикнала да ѝ се подчиняват. – Не мога да си свърша работата, ако мърда така.

Джардир се подчини, хвана Рестави за раменете и го притисна към земята. Воинът срещна погледа на Джардир с широко отворени, подивели очи.

– Готов съм, Избавителю! – проплака той. – Благословете ме и ме изпратете по самотния път!

– Какво казва? – попита Лийша, докато режеше дебелата му роба и захвърляше изпотрошените керамични плочици от нея. Изруга, когато видя размера на зейналата рана.

– Каза ми, че душата му е готова за Рая – отвърна Джардир. – Помоли ме да го благословя за бърза смърт.

– Няма да правите нищо подобно – сопна му се Лийша. – Можете да му предадете, че дори душата му да е готова, тялото му не е.

Колко много си приличат с Пар’чин – помисли си Джардир и изведнъж усети силно липсата на стария си приятел.

Рестави очевидно умираше, но северната лечителка отказваше да го пусне да си отиде, без да се бори за него. В това имаше доблест, а и Джардир беше съвсем наясно колко много щеше да я обиди, ако не изпълнеше желанието ѝ и го убиеше, макар воинът сам да го бе помолил за това.

Джардир пое лицето на Рестави в ръцете си и го погледна право в очите.

– Ти си Копие на Избавителя! Ще тръгнеш по самотния път, когато аз наредя, не преди това. Приеми болката с отворени обятия и стой мирен!

Рестави потрепери, но кимна, след което си пое дълбоко въздух и буйстването му утихна. Лийша погледна изненадано мъжете, после избута Джардир и се захвана за работа.

– Нека стената от щитове продължи напред – каза Джардир на Хасик. – Аз ще изчакам с госпожицата, докато се погрижи за Рестави.

– И за какво? – попита Хасик. – Дори да оцелее, никога повече няма да може да вдигне копието.

– Нито ти, нито аз сме в позиция да го обсъждаме – каза Джардир. – Това е иневера. Няма да преча на моята годеница повече, отколкото бих го сторил с някоя дама’тинга.

Копията на Избавителя останаха след него и образуваха кръг, в чийто център бяха Лийша и Рестави, но от тях всъщност нямаше нужда. Роджър изтъка музикален щит и нито един алагай не посмя да припари.

– Можем да го изнесем – рече Лийша накрая. – Спрях кървенето, но се нуждае от операция и затова ще ми трябва маса и по-добра светлина.

– Ще доживее ли да се включи в нова битка? – попита Джардир.

– Жив е – отвърна Лийша. – Това не е ли достатъчно за момента?

Джардир се намръщи и започна да подбира думите си внимателно.

– Ако не може да се бие, най-вероятно сам ще отнеме живота си.

– Защото иначе ще се превърне в кхафит? – попита навъсено Лийша.

Джардир кимна.

– Това е нечовешко – отбеляза тя.

Джардир сви рамене.

– Така правим ние.

Лийша го погледна и поклати глава.

– Ето я и разликата между нас. Вашият народ живее, за да се бие, а моят се бие, за да живее. Какво ще правите, когато спечелите Шарак Ка и не ви остане нищо друго, за което да се биете?

212