Пустинното копие - Страница 211

211

– Не може това да са всичките – промърмори Роджър и погледна събраните шаруми, които наброяваха повече от хиляда. – Няма начин толкова мъже да са превзели цяло херцогство. И Хралупата би могла да излезе с толкова войници.

– Не е така, Роджър – прошепна Лийша и поклати глава. – Ще излезе с дърводелци и пекари. Перачки и шивачки, които само при нужда биха хванали оръжие, за да се защитят в нощта. А тези мъже са професионални войници.

Роджър изсумтя и отново погледна строените мъже.

– Пак не са достатъчно.

– Прав сте, разбира се – каза Абан, очевидно чул всяка дума от прошепнатия им разговор. – Виждате само малка частица от воините на моя господар.

Той посочи дванайсетте отряда на двора пред грамадната порта.

– Тези са най-елитните бойци от всяко от дванайсетте племена на Красия, избрани за почетни пазачи на дамаджите си в самия град. Пред вас стои най-непобедимата военна сила в света, но дори те са нищо в сравнение с близо милион копия, който Шар’Дама Ка може да свика. Останалите от племената се разпръснаха из стотиците села на Изобилието на Еверам.

Милион копия. Ако Джардир можеше да призове дори четвърт от тях, Свободните градове щяха направо да си направят услуга, ако се предадат, а тя трябваше вече да свиква с идеята да бъде играчка в леглото на Джардир. Арлен изглеждаше сигурен, че красианската воиска е много по-малка. Лийша погледна Абан и се зачуди дали той говори истината. В ума ѝ заизскачаха десетки въпроси, но тя мъдро ги запази за себе си, за да не би да разкрият нещо повече за истинското ѝ отношение.

Никога не казвай на никого какво си мислиш, докато не им стане наложително да го чуят – бе я учила Бруна. Философия, която херцогиня Арейн, изглежда, следваше.

– А хората, които живеят в тези села? – попита Лийша. – Какво е станало с тях?

– Там си живеят още – отвърна Абан, искрено обиден. – Сигурно ни мислите за чудовища, щом се опасявате, че избиваме невинни.

– Страхувам се, че из севера се носят такива слухове – обясни Лийша.

– Е, значи не са истина – отвърна Абан. – Действително облагаме с данък завладените народи, а момчетата и мъжете обучаваме за алагай’шарак, но извън това животът им не се променя. Същевременно се носят с гордост в нощта.

Лийша отново огледа лицето на Абан за някакъв издайничес-ки знак, че преувеличението му е прераснало в лъжа, но не откри нищо. Мобилизирането на момчета и мъже за война беше ужасно, ала поне щеше да каже на обезумелите бежанци в Хралупата, че заловените им съпрузи, братя и синове са най-вероятно живи.

Из редиците на воините се надигна шепот, щом зърнаха Лийша и останалите, но техните водачи, забулени с бяло, им креснаха и шарумите замлъкнаха и застанаха за проверка. Пред тях стояха двама мъже, единият – с бял тюрбан над воинските черни одежди, а другият с белите дрехи на даматите.

– Първият син на моя господар, Джаян – каза Абан за воина, – и вторият му, Асъм.

Той посочи духовника.

Джардир излезе пред мъжете, а силата, която излъчваше, беше осезаема. Воините го гледаха със страхопочитание и дори очите на синовете му заблестяха фанатично. Лийша се изненада, че само след две седмици обучение разбираше почти всичко, което той каза.

– Шаруми на Пустинното копие! – извика Джардир. – Днес ще имаме честта към нас да се присъединят за алагай’шарак шарумите от северното племе хралупа, нашите братя в нощта.

Той посочи групата на Лийша и редиците зашепнаха възмутено.

– Те ще се бият? – поиска да узнае Джаян.

– Татко, в Евджаха ясно пише, че на жените им е забранен шарак – заропта Асъм.

– Евджахът е написан от Избавителя – отвърна Джардир. – Сега аз съм Избавителя и аз казвам как се води шарак.

Джаян поклати глава.

– Няма да се бия редом до жена.

Джардир нападна като лъв, ръката му се размаза пред чуждите погледи и той улови сина си за врата. Джаян се опитваше да си поеме въздух, докато дърпаше ръката на баща си, но хватката на Шар’Дама Ка бе желязна и синът не можа да се измъкне. Краката му се повдигнаха от земята, като пръстите му едва докосваха прахта, а Джардир изпъна ръката си.

Лийша ахна и тръгна напред, но Абан с изненадваща сила препречи пътя ѝ с патерицата си.

– Не правете глупости – прошепна той рязко.

По някакъв начин решителността в гласа му спря Лийша, тя отстъпи назад и остана да гледа как Джардир изстискваше живота от тялото на сина си. Отдъхна си облекчено, когато момчето бе хвърлено на земята, където остана да се мята и да пъхти, но поне беше напълно живо.

– Какъв е този звяр, който напада собствения си син? – попита Лийша втрещено.

Абан отвори уста да отвърне, но Гаред го превари.

– Как инак? Никой ня’а да последва в нощта баща, който не мо’е да строи дори своите си синове.

– Не ми трябва съвет от побойника на града, Гаред – сряза го Лийша.

– Не, той е прав – додаде Уонда за изненада на Лийша. – Не ги разбрах к’во викат, но моят баща щеше да ми изкърти носа, ако му кажех нещо с тоя тон. Мисля, че добре ще му се отрази да хапне малко земя.

– Изглежда, нашите обичаи не са толкова различни, колкото ви се струват отначало, госпожице – отбеляза Абан.

* * *

Алагай’шарак беше нощна чистка около града. Шарумите излязоха през северната порта и се разпростряха рамо до рамо и щит до щит. Шест племена се отправиха на изток, а другите шест на запад, помитайки по пътя си всеки изпречил им се алагай, докато не се срещнаха отново при южната порта. За да избегне още спорове, Джардир нарочно изпрати Джаян и Асъм на изток, а Лийша и останалите поведе на запад. Абан остана до портата.

211