Пустинното копие - Страница 216

216

Тя седеше в гостната, а до нея стояха две момичета, облечени според красианския обичай, който Иневера толкова презираше, макар че робите им бяха от елегантна коприна. Едната беше облечена с бялото на дама’тингите, а другата в черно. От задната страна на кърпите на главата падаха дълги черни плитки, вързани със златни нишки, и стигаха до кръста им. Очите им затанцуваха по него през воалите.

– Роджър асу Джесъм ам’Хан ам’Мост – изрече Иневера със силен акцент, който накара Роджър да потръпне от удоволствие. той се опита да си припомни, че тя беше врагът му, ала, изглежда, напразно.

– За мен е чест да се запозная с вас – продължи Дамаджахата и се поклони толкова дълбоко, че Роджър се уплаши да не би гърдите ѝ да изскочат от робата.

Зачуди се дали би се стреснала, ако това наистина се случи. Момичетата зад нея се поклониха дори още по-ниско.

Роджър ѝ отвърна с най-артистичния си поклон.

– Дамаджаха – каза той просто, защото не знаеше как трябваше да се обърне към нея. – Моя е честта, че сте дошли да се срещнете с някой толкова незначителен като мен.

– Да не прекаляваме, а, Роджър? – промърмори Лийша.

– Съпругът ми ме помоли да дойда – каза Иневера, – след като ми каза, че сте приели предложението му да ви намери съпруги, за да може магията ви да се предаде на следващите поколения.

– Така ли съм направил? – попита Роджър.

Той си спомни разговора в Хралупата, но беше сметнал, че е само на шега. Едва ли вярваха наистина...

– Разбира се – отвърна Иневера. – Съпругът ми ви предлага най-голямата си дъщеря Аманвах за ваша дживах ка.

Момичето в белите одежди на дама’тинга пристъпи напред, коленичи на мекия килим и притисна чело в пода. Копринената ѝ роба се впи в тялото ѝ и загатна женствените извивки отдолу. Роджър откъсна поглед от нея, преди да го хванат, че зяпа, и отново погледна Дамаджахата като изплашен заек.

– Трябва да има някаква... – грешка искаше да каже той, но думата се запъна в гърлото му, когато Иневера подкани и другото момиче да излезе напред.

– Това е слугинята на Аманвах, Сиквах – каза тя и момичето последва дъщерята на Джардир на пода. – Дъщеря на Ханя, сестра на Шар’Дама Ка.

– Дъщеря му и племенницата му? – попита изненадано Роджър.

Иневера се поклони.

– Съпругът ми даде да се разбере, че Еверам ви говори. Той не би ви отдал чест с нещо по-малко от собствената си кръв. Сиквах е подходяща за втора съпруга, ако я пожелаете. След това Аманвах ще поеме грижата да ви намира бъдещи съпруги в съответствие с личните ви предпочитания.

– Създателю, от колко съпруги се нуждае един мъж? – попита Лийша.

Ревнуваш, а? – помисли си Роджър раздразнено. – Много добре. Хайде и ти веднъж да видиш какво е.

Иневера хвърли презрителен поглед на Лийша.

– Ако той е достоен и те за него, един мъж трябва да има толкова, за колкото би могъл да се погрижи и да дари с деца. Но някои – тя се озъби на Лийша – не са достойни.

– Коя е майката на Аманвах? – попита Илона, преди Лийша да успее да отговори.

Иневера я погледна и повдигна вежда. Илона разпери поли и направи елегантен, изпълнен с уважение реверанс, който изглеждаше абсолютно несъвместим с жената, която Роджър познаваше.

– Илона Пейпър от Хралупата на Избавителя. Майка на Лийша.

Очите на Иневера се разшириха при тази вест, тя се усмихна широко, отиде при жената и я прегърна.

– За мен, естествено, е чест да се запозная с вас. Имаме много за какво да си говорим, но не днес. Разбирам, че майката на сина на Джесъм е при Еверам. Бихте ли я заместили в нашето начинание?

– Разбира се – отвърна Илона, кимайки, и Лийша я изгледа злобно.

– Да я замества ли? Как? – попита Роджър.

Иневера се усмихна свенливо.

– За да се увери, че ще се държите добре, когато вдигнат булата си, и за да потвърди девствеността им.

Роджър отново усети, че лицето му пламва и преглътна.

– Аз... – започна той, но Иневера го пренебрегна.

– Аз съм майката на Аманвах – каза тя на Илона. – Това среща ли одобрението ви?

– Разбира се – изрече сериозно Илона, все едно имаше и други отговори, които разумен човек би дръзнал да изрече.

Иневера кимна и се обърна към останалите.

– Бихте ли ни извинили, моля?

Всички замръзнаха за момент, но Илона плесна с ръце и ги стресна:

– Чухте я, хайде марш! Не ти, Роджър.

Тя го хвана за ръката, когато той се обърна да тръгне с другите.

Само Лийша остана.

– Нямате място тук, дъще на Ърни – рече Иневера. – Не сте от семейството на младоженеца или на булките.

– О, напротив, Дамаджаха – отвърна Лийша. – Щом майка ми замества тази на Роджър, тогава аз като нейна дъщеря мога да заема мястото на сестра му.

Тя се усмихна, наведе се напред и понижи глас самодоволно:

– Евджахът е съвсем ясен по въпроса.

Иневера се намръщи и отвори уста, но Роджър я прекъсна.

– Искам тя да остане.

Думите му завършиха с писукане, след като тя се обърна към него, но в следващия момент по лицето ѝ се разля широка усмивка и тя се поклони.

– Както желаете.

– Лийша, заключи вратата – заповяда Илона. – Не можем да позволим Гаред да нахлуе, под предлог че си е забравил брадвата.

Иневера се засмя. Като видя как двете се забавляваха заедно, Роджър се изплаши повече отвсякога. Илона изглеждаше тъй, сякаш знаеше много по-добре от него какво се случва.

Лийша беше също толкова обезпокоена, но той не беше сигурен дали е заради смеха, или заради небрежния начин, по който Илона ѝ нареждаше. Тя се обърна, отиде до огромните позлатени врати и спусна резето така рязко, че Роджър подскочи при звука. Почувства се, сякаш по-скоро заключваха него вътре, отколкото Гаред и останалите отвън.

216