Пустинното копие - Страница 220

220

Тогава нещо в Лийша се пречупи и приливът на ярост ѝ подейства като защита срещу страданията на мъжете. Тя изправи гръб, подсуши очите си и догледа бичуването със същото студено безпристрастие, което проявяваше Дамаджахата.

Изтезанието сякаш трая цяла вечност, но накрая един от бичуваните падна, след което го последва и друг. Лийша видя как воините си разменяха монети заради резултатите и ѝ се прииска да се изплюе. Когато падна последният, Джардир ѝ кимна и Лийша дотича при мъжете, вадейки конеца, балсамите и превръзките, които си беше донесла. Надяваше се да ѝ стигнат.

Джардир тропна с копието и тя погледна нагоре към него.

– Разпространете вестта сред всички, които искат да намерят рая в края на самотната пътека! – изрева Джардир, а гласът му проехтя из кръга и по улиците. – Всяка жена, която убие демон в алагай’шарак, ще се нарича шарум’тинга и ще се възползва от всичките права на шарумите!

Събралите се воини зашептяха в потрес, а Лийша забеляза ужасените физиономии на даматите и шарумите. Чуха се възражения, но Джардир ги заглуши с вик.

– Ако някой се противопоставя на заповедта ми тази нощ – каза той и оголи зъби, – нека пристъпи напред. Обещавам му бърза и достойна смърт. Ако някой ми се противопостави утре, няма да бъда толкова милостив.

Сред тълпата имаше много намръщени физиономии, но никой не беше достатъчно глупав, за да излезе напред.

* * *

На другия ден Абан пристигна в двора на Двореца с огледалата заедно с един от дал’шарумите. Червеният нощен воал на воина стоеше на раменете му, а по черната му брада личаха посивели косми. Нищо друго по воина не показваше слабост, но Лийша все пак се изненада. Не бяха много шарумите, които доживяваха да видят брадите си дори докоснати от сивото. Той се носеше гордо, но суровото му лице беше изпито и изглеждаше, сякаш малко му трябва, за да се навъси.

– Позволете ми да ви представя Гаврам асу Ченин ам’Кавъл ам’Каджи, офицер в Каджи’шараджа – каза Абан.

Воинът се поклони след представянето си, а Лийша разпери поли и направи реверанс. Той каза нещо на красиански доста бързо, за да го разбере Лийша, но Абан веднага преведе.

– Той каза: „Аз съм тук по нареждане на Избавителя, за да обуча воините ви за алагай’шарак“. Офицер Кавъл беше инструктор на Шар’Дама Ка и на мен, докато бяхме в шараджа – допълни Абан. – По-добър от него няма.

Лийша присви очи и погледна Абан, търсейки неуловимата истина в отработеното спокойствие на лицето му. Все пак се беше осакатил в шараджа.

Лийша се обърна към Гаред и Уонда.

– Искате ли да ви обучават?

Кавъл и Абан си размениха още няколко изречения, изречени толкова бързо, че Лийша отново не ги разбра, макар да знаеше много от думите. Абан явно възразяваше за нещо, но Кавъл сви юмрук и кхафитът се поклони покорно.

– Офицерът настоява да ви уведомя, че желанията им нямат значение. Шар’Дама Ка е дал заповед и тя ще бъде изпълнена.

Лийша се намръщи и отвори уста, но Гаред я прекъсна.

– Ня’а нищо, Лийш. – той вдигна ръка. – Аз искам да се уча.

– Аз също – добави Уонда.

Лийша кимна и отстъпи, когато Кавъл направи знак на двамата да се приближат, за да ги огледа добре. Като видя Гаред, изсумтя одобрително, но от Уонда не беше толкова впечатлен, въпреки че тя беше голяма и силна колкото повечето дал’шаруми. Тогава се върна отново при Лийша.

– От гиганта мога да направя велик воин – преведе Абан, – ако е дисциплиниран. Жената... ще видим.

Не изглеждаше обнадежден.

Офицерът отстъпи назад в двора с бързи и грациозни движения. Погледна Гаред и изрева някаква заповед, след което удари по гърдите си.

– Офицерът би желал да го нападнете – помогна Абан.

– Т’ва не беше нужно да ми го превеждаш – каза Гаред.

Пристъпи напред и се извиси над офицера, но Кавъл не изглеж-даше впечатлен. Гаред изрева и го нападна, ала ударите му, колкото и прецизни да бяха, срещаха само въздуха. Той се хвърли напред, за да се сборичкат, но само след секунда се озова по гръб. Кавъл изви ръката му, докато Гаред не пропищя, а после го пусна.

– С теб ще бъде по-суров дори – предупреди Абан Уонда. – Приготви се.

– Не ма е страх – отвърна Уонда и тръгна към него.

Уонда издържа повече от Гаред, тъй като движенията ѝ бяха по-плавни и по-бързи, но изходът от боя беше предопределен още в първия миг. Два пъти ударите на Уонда бяха толкова близо, че на офицера му се наложи да използва сила, за да ги блокира. Веднъж ѝ отвърна с шамар по челюстта с опакото на ръката си, който я накара да залитне и да изплюе кръв, а втория път със силен юмрук в стомаха, който накара момичето да се превие и му изкара въздуха.

Кавъл улови ръката ѝ, преди тя да успее да се свести, и извъртя крайника така, че притежателката му да се озове на паветата. Уонда го ритна точно в лицето, докато падаше, но Кавъл не изглеждаше смутен от това, даже напротив, той се хилеше, докато извиваше ръката ѝ. Уонда пребледня и стисна зъби, но отказа да изпищи.

– Офицерът ще счупи ръката ѝ, ако тя не поддаде – предупреди Абан.

– Уонда – каза Лийша и момичето най-накрая се вразуми и извика.

Кавъл я пусна и продума нещо на Абан с очевидна неохота.

– Май все пак ще мога да направя нещо от нея – преведе Абан. – Моля ви, оставете ни, за да ги обучавам, без да се разсейваме.

Лийша погледна Гаред и Уонда и кимна.

– Абан, искате ли да се присъедините към нас с Роджър на по чаша чай?

– За мен ще бъде чест – отвърна Абан и се поклони.

– Но първо – каза Лийша, а гласът ѝ стана по-твърд – обясни на майстор Кавъл, че ще види ядрони посред бял ден, ако заваря воини, ранени прекалено тежко, за да се бият довечера.

220