Пустинното копие - Страница 222

222

* * *

В късната нощ Лийша се събуди от нечии крясъци. На вратата ѝ се потропа, тя запали фенера си и си сложи пеньоара от красианска коприна, който Джардир ѝ беше изпратил. Дрехата беше хладна и удивително гладка на допир.

Отвори вратата и видя Роджър, който иглеждаше изтощен.

– Това е Аманвах – каза той. – Чувам я как плаче в покоите си, но Сиквах не ще дори да отвори вратата.

– Знаех си – промърмори Лийша, пристегна робата си и си върза престилката с джобовете.

– Добре де – каза тя и въздъхна. – Да отидем да я видим.

Слязоха в крилото на Роджър и Лийша потропа на вратата на спалнята, която двете красиански момичета обитаваха. През вратата се чуваха заглушените стонове на Аманвах, а Сиквах им викна на красиански да се разкарат.

Лийша се намръщи.

– Роджър – каза тя на висок глас, – я върви да доведеш Гаред. Ако тази врата не се отвори, докато не се върнете, нека той да я разбие.

Роджър кимна и изтича.

Както и очакваше, вратата се открехна миг по-късно и оттам погледна ужасената Сиквах.

– Всичко е слънчево – каза тя, но Лийша я избута навътре и се насочи към гласа на Аманвах до тоалетното отделение в края на стаята.

Сиквах изпищя и се опита да застане на пътя на билкарката, но Лийша отново я пренебрегна и опита да отвори вратата. Беше заключена.

– Къде е ключът? – настоя да узнае тя.

Сиквах не ѝ отвърна и задрънка нещо на красиански, но на Лийша ѝ бе дошло до гуша. Удари шамар на момичето, който отекна из цялата стая.

– Не се прави, че не ме разбираш! – сопна ѝ се тя. – Не съм глупачка! Още една дума на красиански и гневът на Дамаджахата ще ти бъде най-малкият проблем.

Сиквах не отговори, но по ужасената ѝ физиономия си личеше, че е разбрала.

– Къде. Е. Ключът? – попита Лийша отново, озъбвайки се на края на всяка дума. Сиквах бързо бръкна в робата си и го извади.

Лийша отключи на секундата. Луксозната тоалетна смърдеше на изпражнения и повръщано, а жасминът, който гореше в мангала за тамян, само влошаваше нещата. Комбинацията беше отвратителна и на почти всеки би му се догадило от нея. Лийша пренебрегна вонята, отиде право при Аманвах, която лежеше на пода до гърнето, пъшкаше и стенеше. Беше свалила качулката и воала си, а маслинената ѝ кожа изглеждаше почти бяла.

– Обезводнила се е – каза Лийша. – Донеси кана студена вода и сложи котела на огъня.

Сиквах се втурна да изпълнява, а Лийша продължи да преглежда момичето и съдържанието на гърнето. Накрая подуши чашата на тоалетката и опита остатъка.

– Не си го сварила добре – каза тя на Аманвах. – Можеше да използваш една трета от месния корен и пак да прекратиш действието на чернолиста.

Младата дама’тинга не каза нищо и остана да гледа безизразно, дишайки измъчено, но билкарката знаеше, че е разбрала всяка дума.

От престилката си извади чукало и хаван, след което ръцете ѝ се застрелкаха из джобовете и без дори да поглежда, го напълни с точната билкова смес. Сиквах донесе врялата вода и Лийша приготви втора отвара. Помоли Сиквах да подържи изправена господарката си, докато Лийша я сипа в гърлото на момичето.

– Отвори прозорците да влезе малко чист въздух – заръча Лийша на Сиквах – и донеси възглавници. Ще трябва да остане до гърнето през следващите няколко часа, докато преборим обезводняването.

Роджър и Гаред си подадоха главите, но Лийша бързо ги отпрати по леглата. Със Сиквах обгрижваха Аманвах, докато вътрешностите ѝ не се успокоиха, и тогава двете я занесоха до леглото ѝ.

– Сега ще е най-добре за теб да поспиш – каза Лийша и допря друга отвара до устните на Аманвах. – Ще се събудиш след дванайсет часа и тогава ще се опитаме да ти дадем малко ориз и хляб.

– Защо правите това? – прошепна Аманвах със силен акцент като на майка си, но думите ѝ бяха ясни. – Майка ми не би била толкова внимателна с някой, който се е опитал да я отрови.

– И моята не би го сторила, но ние не сме майките си, Аманвах – рече Лийша.

Момичето се усмихна.

– Следващия път, когато се изправя пред нея, може и да ми се прииска отровата да ме беше убила.

Лийша поклати глава.

– Сега си под моя покрив. Никой няма да ти направи нищо, включително да те кара да се омъжваш за Роджър, ако не искаш.

– О, но ние искаме, госпожице – каза Сиквах. – Красивият син на Джесъм е докоснат от Еверам. Първа и втора съпруга на такъв човек... Какво повече би могла да желае една жена?

Лийша отвори уста, за да отговори, но бързо я затвори, тъй като знаеше, че какъвто и отговор да даде, той щеше да попадне на неразбиращи уши.

* * *

Илона седеше в коридора, когато Лийша най-накрая излезе от покоите на Аманвах. Билкарката въздъхна, защото не искаше нищо друго, освен тя самата да се пъхне в леглото, но Илона стана и тръгна с нея към стълбите.

– Вярно ли е това, което Роджър ми каза? – попита Илона. – Момичетата са се опитали да те отровят, тъй ли?

Лийша кимна.

Илона се усмихна.

– Значи, Иневера мисли, че имаш добри шансове да ѝ откраднеш мъжа.

– Аз съм добре, ако това те интересува – каза Лийша.

– Има си хас – отвърна Илона. – Ти си моя дъщеря, независимо дали ти харесва, или не. Няма да те спре някаква си там пустинна вещица, ако си си паднала по някой мъж.

– Не искам да крада чужди мъже, майко – сопна ѝ се Лийша.

Илона се изсмя.

– Какво правиш тук тогава?

– Опитвам се да спра войната – каза Лийша решително.

– Ами ако цената за това е да откраднеш съпруга на жена, която се е опитала да те отрови? – попита Илона. – Прекалено ли е висока?

222