Пустинното копие - Страница 229

229

Когато мъжът на съседната маса плесна дупето на сервитьорката, Рена се разгневи както никога досега. Арлен се направи, че не вижда, но тя знаеше, че не беше така. Вероятно и той като нея се бореше с импулса си да счупи ръката на натрапника.

Щом Арлен отиде да поговори с ханджията, непознатият се обърна със стола си към нея.

– Помислих, че тоя пастир никога няма да си тръгне – каза той и се ухили широко.

Беше висок мливариец, широкоплещест, с неподдържана руса брада и дълга златиста коса. Събеседниците му също се обърнаха към Рена, опипвайки голата ѝ кожа с очи.

– Пастир ли? – попита тя объркано.

– Твоят придружител с робата – отвърна мъжът. – Реших, че на такова хубаво момиче като теб верно ще му трябва свещеник да го развежда, щото никой друг не би успял да си задържи ръцете за себе си.

Той посегна под масата, едрата му длан обгърна голото ѝ бед-ро и стисна. Рена се вкочани, потресена от арогантността му.

– Мисля, че такава жена като теб би могла да се справи и с трима ни – каза той дрезгаво. – Бас ловя, че вече си се подмокрила.

Ръката му се плъзна по-нагоре под полата ѝ.

Сега вече Рена кипна. Тя посегна надолу, хвана палеца му с лява ръка, а с кокалчето на дясната си удари точката на натиск между палеца и показалеца му. Хватката на едрия мъж се отпусна като парцал, той изпищя от болка и с едно завъртане от шарусахк тя изви китката му назад и закова ръката му за масата.

А ножът ѝ я отряза.

Мъжът се опули и за миг времето сякаш замръзна – нито той, нито събеседниците му реагираха по какъвто и да било начин. Изведнъж от раната бликна кръв, мъжът закрещя, а приятелите му скочиха на крака, блъскайки назад столовете си.

Рена беше готова за тях. Ритна викащия мъж в един от компанията му, скочи на масата и приклекна с раздалечени ходила, прикривайки ножа на баща си от хорските погледи под ръката си, но острието беше готово да заколи всеки смелчага, дръзнал да се приближи.

– Рена?! – извика Арлен и я сграбчи откъм гърба.

Тя риташе и се извърташе в ръцете му, докато той я сваляше от масата.

– Какво става тук? – поиска да узнае Мич, проправяйки си път през насъбралата се тълпа със сопа в ръка.

– Вещицата ми отряза ръката! – проплака русокосият мъж.

– Имаш късмет, че не ти отрязах друго! – озъби му се Рена, иззад рамото на Арлен. – Нямаше право да ме пипаш там! Да не съм ти обещана?!

Ханджията се извъртя към нея, но в следващия момент забеляза Арлен и очите му се разшириха. Качулката на Защитения беше паднала, докато се мъчеше да задържи Рена, и сега всички виждаха изрисуваната му кожа.

– Защитения – прошепна ханджията и името се разнесе из тълпата.

– Избавителю! – извика някой.

– Да изчезваме – промърмори Арлен и я хвана за ръката.

Тя поддържаше темпото му, докато той блъскаше онези, които не се помръдваха от пътя му. Отново си сложи качулката, но вече ги следваше многолюдна тълпа.

Арлен ускори крачка, довлече Рена до конюшнята, където подхвърли още една жълтица на помощника, и се отправи към Здрачен танцьор.

След секунди те изскочиха от конюшнята и препуснаха през градчето. Стражите на портата се развикаха след тях, докато тълпата тичаше по петите им, но вече се смрачаваше и никой не посмя да ги последва във вечерния здрач.

* * *

– Ядроните да го вземат, Рен, не можеш просто да вървиш и да режеш ръцете на хората! – сгълча я Арлен, когато спряха да нощуват в едно сечище недалеч от града.

– Заслужаваше си го – отвърна Рена. – Вече никой мъж няма да ме пипа там, освен ако аз не поискам.

Арлен изкриви лице, но не каза нищо.

– Друг път чупи палеца – предложи той накрая. – Никой няма да обърне внимание на такова нещо. След това, което ти направи обаче, още доста време няма да можем да стъпим в Речен мост.

– И без т’ва беше гадно там – отвърна Рена.

Тя разпери ръце, сякаш за да прегърне нощта.

– Тук сме си на мястото.

Но Арлен поклати глава.

– Моето място е Хралупата на Избавителя и след това, което ми каза ханджията, преди да се разбеснееш, стана ясно, че трябва да стигнем дотам възможно най-бързо.

Рена сви рамене.

– Да вървим тогава.

– И как ще го направим според теб, след като ни отряза от единствения проклет мост в Теса? – извика Арлен. – Разделящата е прекалено дълбока, за да я прегазим, и прекалено широка, за да я преплува Здрачен танцьор.

Рена погледна в краката си.

– Съжалявам. Не знаех.

Арлен въздъхна.

– Станалото – станало, Рен. Ще измислим нещо, но ти ще трябва малко да се покриеш поне докато сме в градовете. Откривай си защитите в нощта, но толкова много плът ще вкара идеи в главата на всеки, който те види на светло.

– В главата на всеки, освен на теб – промърмори Рена.

– Всичко, което те виждат, са едни голи крака и деколте – каза Арлен. – А аз виждам опиянено от кръв момиче, което мисли повече с ножа си, отколкото с главата.

Рена се облещи.

– Ядронски сине! – изпищя тя и се хвърли към него с ножа напред.

Арлен без никакво усилие се дръпна настрани, хвана я за китката и ѝ измъкна ножа от ръката. Сложи своята на лакътя ѝ и използва инерцията ѝ, за да я метне по гръб.

Тя се опита да стане, но той се стовари върху нея, хвана я за китките и я притисна към земята. Тя се опита да го удари с коляно между краката, но той очакваше хода и след секунди коленете му заковаха бедрата ѝ с цялата му тежест. Магическата ѝ сила се беше изпарила с изгрева, както ставаше всеки ден, и не можа да го разкара от себе си. Тя бясно се разкрещя и замята.

229