Пустинното копие - Страница 232

232

Роджър се изчерви.

– Не затова, аз...

– Не ни вярвате – допълни Аманвах.

– А има ли причина да ви вярвам? – сопна се Роджър. – Престо-рихте се на невинни момичета, които не говорят и дума тесански, а после се оказа, че се опитвате да убиете Лийша и че сте разбирали всяка казана дума. Откъде да знам, че в тази вана няма чернолист?

И двете отново допряха чела в пода.

– Ако това са вашите чувства, тогава ни убийте, годенико – рече Аманвах.

– Какво? – попита Роджър. – Никого няма да убивам.

– Имате това право – каза Аманвах, – а и ние не заслужаваме по-малко за нашето предателство. Чака ни същата съдба, ако ни откажете.

– Нима ще ви убият? – попита Роджър. – Собствената кръв на Избавителя?

– Или Дамаджахата ще ни убие, защото не сме успели да отровим госпожица Лийша, или Шар’Дама Ка ще ни убие, защото сме се опитали. Ако не сме в безопасност във вашите покои, ние не сме в безопасност.

– Тук сте в безопасност, но това не означава, че трябва да ме къпете – каза Роджър.

– С моята братовчедка не сме искали да покажем неуважение към вас, сине на Джесъм – рече Аманвах. – Ако не ни искате за съп-руги, ще отидем при баща си и ще си признаем.

– Аз... не мисля, че мога да приема това – каза Роджър.

– Не е нужно да приемате нищо тази нощ – намеси се Сиквах, – освен една песен и тази вана.

Красианските момичета свалиха воалите си едновременно и запяха с гласове също тъй красиви, както си ги спомняше. Той не разбираше думите им, но блуждаещият тон ясно говореше за сила в най-мрачната нощ. Те се изправиха, дойдоха при него и го поведоха нежно към ваната, докато събличаха дрехите му. Скоро той се озова гол в горещата вода и усети как великолепната топ-лина изсмуква болката от мускулите му. Гласовете го загърнаха с воал от музика, толкова прекрасна, колкото всяка, която беше свирил на демоните.

Сиквах разкърши рамене и черната ѝ копринена роба падна на земята. Роджър зяпна, когато тя се обърна, за да откопчае робата на Аманвах.

– Какво правите? – попита Роджър, когато Сиквах стъпи във ваната пред него.

Аманвах влезе зад нея.

– Къпем ви, разбира се – отвърна Аманвах.

Тя веднага продължи песента си и загреба с купа гореща вода, с която го поля, а Сиквах взе четка и калъп сапун.

Изтърка мръсотията и кръвта по кожата му с уверени и ефикасни движения, докато масажираше схванатите му мускули, но Роджър почти не обърна внимание, защото бе затворил очи и се наслаждаваше на гласовете им и допира на кожата им. Тогава обаче ръката на Сиквах се плъзна под водата. Той подскочи.

– Шшш – прошепна Аманвах, а нежните ѝ устни докоснаха ухото му. – Сиквах вече познава мъжете и е обучена за танцьорка върху възглавници. Нека тя бъде нашият подарък за вас за Последната четвърт.

Роджър не знаеше какво точно значи „танцьорка върху възглавници“, но можеше да си представи. Устните на Сиквах се допряха до неговите и той затаи дъх, когато тя се настани в скута му.

* * *

Лийша не знаеше, че спалнята на Роджър е точно под нейната, докато не чу стоновете на Сиквах. Отначало реши, че момичето страда, и се изправи, готова да вземе престилката си, но после разбра естеството на виковете.

Опита се да заспи, ала въпреки липсата на дискретност нито Роджър, нито момичето изглеждаха склонни да утихнат. Билкарката покри глава с възглавницата си, но звуците проникваха дори през тази преграда.

Всъщност не беше изненадана. Даже беше по-изненадващо, че чак сега се стигна дотам. Положението на Сиквах ѝ се струваше безкрайно съмнително, след като Иневера толкова отявлено бе настояла да проверят девствеността на момичето. Сякаш беше прекалено лесно да се възползват от кавалерството на Роджър и да го изкушат да ги вземе за съпруги. Все пак Роджър си беше просто мъж.

Лийша изсумтя с ясното съзнание, че това съвсем не беше цялата история. Иневера беше изиграла и нея.

Всъщност, макар да не одобряваше обичая мъжете да взимат повече от една жена за съпруга, Лийша мислеше, че Роджър би пов-лиял добре на момичетата, а може би съпружеските отговорнос-ти биха помогнали и на него да стане по-зрял. Ако той го искаше...

Дори да е така, не е нужно да ги слушам – помисли си тя и се отказа от леглото си, тръгна надолу по коридора и избра една от многото празни спални на етажа си. Тръшна се с благодарност върху завивките с мисълта, че веднага ще се унесе, но звуците ѝ бяха въздействали и сега извикваха неканени образи в съзнанието ѝ. Джардир, гол до кръста, цялата му кожа в защити. Тя се зачуди дали и неговите биха гъделичкали при допир като тези на Арлен.

Когато най-накрая се унесе, потъна сред сладострастни фантазии. В сънищата си си припомни топлината на огнището, докато тя и Гаред бяха лежали неловко на пода на бащината ѝ всекидневна. Вълчия поглед на Марик. Жарта на прегръдките и целувките на Арлен.

Но Гаред и Марик я бяха предали, а Арлен я беше отхвърлил. Сънят се превръщаше в кошмар, докато в съзнанието ѝ започнаха да изскачат сцени, по-подробни отвсякога, от онзи следобед по пътя, когато трима мъже я бяха приковали към земята. Тя отново чу подигравките и шегите им, усети начина, по който бяха дърпали косата ѝ, отново преживя стореното върху нея. Спомени, които беше потиснала в съзнанието си, но знаеше, че са ужасяващата истина. През цялото време виждаше и презрителната усмивка на Иневера, която тя ѝ бе отправила при бичуването.

Лийша се събуди, а сърцето ѝ препускаше в гърдите. С треперещи ръце потърси нещо, с което да се защити, но, разбира се, беше сама.

232