Пустинното копие - Страница 233

233

Когато съзнанието ѝ се проясни, страхът ѝ изчезна, но на негово място припламна суров гняв. Те ми отнеха нещо на онзи път, но ядроните да ме вземат, ако им позволя да задигнат всичко.

* * *

Лийша усещаше дебелия пласт пудра и грим по лицето си, докато изпробваше внимателно като че ли стотната рокля да не би прибраната ѝ коса да загуби формата си.

Джардир щеше да дойде в имението. Беше изпратил съобщение, че иска да я посети същия следобед, за да продължи да ѝ чете от Евджаха както по време на пътуването им, но никой не си правеше илюзии за истинските му намерения.

Първата жена на Абан, Шамавах, ѝ даде да изпробва десетки рокли от красианска коприна, по-гладки от бебешка кожа, в ярки цветове и със скандални деколтета. Тя и Илона преобличаха Лийша като кукла и я изкарваха пред огледалата по стените, докато спореха кои модели разкриват най-доброто от нея. Уонда наблюдаваше със задоволство, вероятно чувствайки се отмъстена, задето беше изтърпяла същото отношение от шивачката на херцогиня Арейн.

– Това е прекалено много, дори по моите критерии – каза Илона за една от последните рокли.

– Прекалено малко, имаш предвид – отвърна Лийша.

Роклята беше направо прозрачна и приличаше на нещо, което по-скоро Иневера би сложила. Щеше да ѝ трябва един от дебелите вълнени шалове на Бруна, за да се чувства поне отчасти прилично облечена.

– Не би искала да разкриваш всичко веднага – съгласи се Илона. – Нека се потруди малко, за да заслужи повече от надзъртане.

Тя избра една по-плътна рокля, но коприната така се плъзгаше по тялото на Лийша, че я караше да се чувства гола. Тя потрепери и разбра защо тази мода не беше толкова популярна на север, колкото в пустинята.

– Глупости – рече Шамавах. – Госпожица Лийша има тяло, което може да съперничи дори с това на Дамаджахата. Нека Шар’Дама Ка види добре какво не може да има, докато не подпише договора.

Тя взе една наметка, която беше толкова прозрачна и оскъдна, че Лийша се зачуди дали си струваше въобще да се облича.

– Достатъчно – сопна им се тя, издърпа през главата си роклята, която Илона ѝ бе избрала, и я захвърли на пода.

Взе кърпа и започна да трие боите и пудрите, с които Шамавах беше покрила лицето ѝ, докато Илона беше кръжала над рамото ѝ и беше спорила за цветовете.

– Уонда, върви и ми донеси синята рокля – каза Лийша.

Тонът ѝ изтри усмивката от лицето на момичето и го накара да хукне.

– Онова старо грозно нещо ли? – попита Илона. – Ще изглеждаш...

– Като себе си – прекъсна я Лийша. – А не като някоя изрисувана анжиерска курва.

И двете жени изглеждаха готови да възразят, но тя ги изгледа свирепо и двете решиха да не рискуват.

– Поне остави прическата – предложи Илона. – Цяла сутрин се мъчих над нея, а и нищо няма да ти стане, ако изглеждаш добре.

Лийша се обърна, за да се полюбува на работата на майка си върху гъстата ѝ черна коса, която сега се спускаше по гърба ѝ като водопад от къдрици, а бретонът ѝ стоеше непокорно на челото. Тя се усмихна.

Уонда се върна със синята рокля на Лийша, но билкарката я погледна и изцъка.

– Така като се замисля, донеси ми празничната рокля.

Тя смигна на майка си.

– Няма причина да не изглеждам добре.

* * *

Лийша крачеше напред-назад в покоите си и чакаше Джардир. Беше отпратила другите жени. Приказките им я караха само да се притеснява още повече.

На вратата се почука и Лийша се погледна набързо в огледалото, прибра корема си и повдигна гърдите си за последен път, преди да отвори вратата.

Но от другата страна не я чакаше Джардир, а просто Абан, който беше свел поглед, а в ръцете си държеше малка бутилка и още по-малка чаша.

– Подарък за кураж – каза той и ѝ ги подаде.

– Какво е това – попита Лийша, като отвори бутилката и я помириса. Сбърчи нос. – Мирише на нещо, което бих сварила за дезинфекция на рана.

Абан се засмя.

– Няма съмнение, че много пъти е използвано с тази цел. Казва се коузи, питие, което моят народ използва често за успокояване на нервите. Дори дал’шарумите го пият за смелост, щом падне мрак.

– Напиват се, преди да излязат на бой? – попита невярващо Лийша.

Абан сви рамене.

– Има някаква... яснота в замайването след чашка коузи, госпожице. Една е достатъчна, за да ви стопли и успокои. Глътнете две и ще добиете смелостта на дал’шарум. Три и ще сте готова да затанцувате по ръба на бездната на Ний, без да паднете.

Лийша повдигна вежда, но крайчето на устата ѝ се изви в усмивка.

– Може би една – каза тя и напълни чашката. – Точно сега не бих отказала малко топлина.

Тя я допря до устните си и гаврътна течността, отмятайки глава назад, след което се закашля от парещото усещане.

Абан се поклони.

– Всяка чаша влиза по-леко от предишната, госпожице.

Той си тръгна, а Лийша си наля още една. Тази наистина я почувства по-пивка.

Третата имаше вкус на канела.

* * *

Абан беше прав за коузито. Лийша усети как то я обгръща като защитеното ѝ наметало, едновременно я стопляше и защитаваше. Спорещите гласове в главата ѝ бяха утихнали и в този покой тя намери яснота, каквато не беше познавала досега.

Стаята ѝ се струваше гореща, въпреки че носеше празничната си рокля с дълбоко деколте. Тя повя на гърдите си и с удивление забеляза потайните погледи на Джардир, докато се опитваше да изглежда равнодушен.

Евджахът стоеше разгърнат между тях, докато те се излежаваха върху копринени възглавници, но от доста време насам Джардир не беше прочел нито един пасаж. Говореха си за други неща. Как тя може да овладее по-добре езика, за живота му в Каджи’шараджа, за чиракуването ѝ при Бруна, за това как майка му е била отхвърляна заради прекалено многото си дъщери.

233