Пустинното копие - Страница 236

236

– Добре – рече Лийша, отиде при Иневера и седна срещу нея. – Какво искаш да обсъдим?

– Да не си решила да ми се правиш на глупачка? – попита Ине-вера. – Наистина ли мислеше, че няма да разбера, веднага щом го докоснеш дори?

– И какво ако разбереш? – попита Лийша. – Не е престъпление. По вашите закони един мъж може да спи с когото си пожелае, стига да не е жената на друг мъж.

– Може би поведението на проститутки ви печели съпрузи на север – каза Иневера, – но в нашето общество тези жени се държат изкъсо от съпругите на жертвите им.

– Ахман поиска ръката ми много преди да легна с него – каза Лийша, предизвиквайки жената, докато се опитваше да измисли начин да избяга. – А и се съмнявам, че се смята за жертва.

Тя се усмихна.

– Желанието му си личеше ясно от енергията, която вложи.

Иневера изсъска и седна на възглавниците, а Лийша разбра, че я е ядосала.

– Откажи предложението на съпруга ми и се махни от Изоби-лието на Еверам още тази вечер – каза Иневера. – Давам ти този последен шанс да спасиш живота си.

– Последните ти два опита се провалиха, Дамаджаха – отвърна Лийша. – Какво те кара да мислиш, че следващият ще бъде успешен?

– Този път няма да разчитам на петнайсетгодишно момиче – рече Иневера, – а съпругът ми няма да ни намери тук навреме, за да те спаси. Ще кажа на всички, че си дошла да ме убиеш в същата нощ, когато си прелъстила съпруга ми. Никой няма да подложи на съмнение правото ми да те убия.

Лийша се усмихна.

– Аз се съмнявам, че ще успееш.

Иневера извади малък предмет изпод възглавниците и от него изскочи огнена топка, която освети стаята, блъсна Лийша със силна вълнӚ горещина и се изпари.

– Мога да те изгоря просто така, както си седиш – увери я Иневера.

Трикът беше впечатляващ, но Лийша, която вареше огнетии от повече от десетилетие, не беше така изненадана от ефекта, колкото от начина, по който бе постигнат. Иневера не беше запалила искра, не бе смесила химикали, нито пък му беше повлияла по някакъв начин. Билкарката се вгледа по-внимателно в предмета в ръката на Иневера и всичко ѝ се изясни.

Това беше черепът на огнен демон.

Ето как е задействала защитите – досети се Лийша и се зачуди как този номер не ѝ бе хрумнал още преди месеци. Алагай хора. Демонски кости.

Новата информация ѝ носеше безброй много възможности, но нито една от тях нямаше да има значение, ако не изкараше нощ-та. Не можеше да нарисува защити срещу огъня, преди Иневера да я подпали.

– Така ли задействаш рамката? – попита Лийша и се обърна към вратата. – Има ли алагай хора в дървото?

Иневера погледна към вратата и в този миг Лийша бръкна в джоб на престилката си, извади шепа хвърлибумчета и ги метна по Иневера.

Малките усукани листчета експлодираха с пукания и искри, които бяха напълно безобидни, ала Иневера изпищя и прикри лицето си с ръце. Лийша не изгуби повече време, прекоси разстоянието между тях и хвана китката, в която беше демонският череп. С палеца си натисна здраво мястото, където се събираха нерви, и черепът падна на земята. Другата ръка на Лийша не стоеше безучастно, а се сви в юмрук. Слабият хрущял на носа на Дамаджахата се строши ужасно удовлетворително.

Лийша замахна за втори удар, но Иневера се изтърколи на пода, извъртя се и хвана билкарката за раменете, след което заби коляното си между краката ѝ със сила, която би засрамила дори камила.

– Курва! – изпищя Иневера, когато болката избухна в Лийша. – Добре ли те ръгаше мъжът ми? – извика тя и отново удари с коляно чатала на Лийша. – Здраво ли те ръгаше?

Тя удари още веднъж.

Досега Лийша не бе изпитвала такава болка. Понечи на сляпо да хване косата на Дамаджахата, но Иневера я хвана за маншетите със стиснати юмруци и отклони ръцете на Лийша настрани, както жонгльор би хванал марионетка. В тежката си рокля Лийша не можеше да се опълчи на Иневера, която се шмугна зад нея и пусна ръкавите, за да ѝ направи задушаващ ключ.

– Благодаря ти – прошепна Иневера в ухото ѝ. – Щях да те убия с чист огън и да пощадя лака по ноктите си, но това е много по-удовлетворително.

Лийша се развъртя и замята, но това не ѝ помогна. Иневера сключи крака около кръста на билкарката и покри лицето ѝ с ръце. Лийша не можеше да достигне нито едно слабо място с ръка или с някой прах, а светът започна да се замъглява, докато въздухът в дробовете ѝ се изчерпваше. Тя посегна към демонския череп на пода, но Иневера го изрита настрана. Билкарката тъкмо щеше да изпадне в безсъзнание, когато със сетни сили извади нож от колана си и го заби в бедрото на Иневера.

Гореща струя кръв оплиска ръката на Лийша, от което ѝ се догади, а Иневера изкрещя и я пусна. Лийша успя да се измъкне с ритници и задиша живителен въздух, като същевременно запретваше ръкави, хванала ножа пред себе си. Иневера се изтърколи в другата посока, бръкна в кесия на кръста си и хвърли нещо към Лийша.

Лийша отскочи настрани, а покрай нея като че ли прелетя рояк стършели, ако се съдеше по вида и звука им. Тя извика, когато един от снарядите мина право през бедрото ѝ, а друг се заби в рамото ѝ. Извади го и осъзна, че държи демонски зъб. Беше покрит с кръв, но тя усети с палеца си защитите, издълбани по повърхността му. Пъхна го в джоба си, за да го разучи по-късно.

Иневера вече се беше изправила на крака и се спусна към Лийша, но щом се вдигна, билкарката насочи ножа си напред. Иневера затърси нещо по себе си и започна да обикаля. Извади от колана си своя извит нож, чието острие беше също толкова остро, колкото скалпелите на Лийша.

236