Пустинното копие - Страница 237

К оглавлению

237

Лийша бръкна в друга кесия от престилката си и Иневера също посегна към черната кадифена чанта на кръста си.

* * *

Ядронският княз гледаше развеселено как женските кършеха стойки, като че ли бяха високопоставени князе, изчакващи царицата да се подготви за съвкупление. Замисълът му досега беше да погълне съзнанието на северната женска и да я замени със своя мимик, за да стигне до наследника и да го убие, но техните интриги много повече му се услаждаха. Двете можеха да прекършат едновременно духа на наследника и мечтата му за обединение.

Трябваше им само лек тласък.


Трийсет и втора глава
ДЕМОНСКИ ИЗБОР


333 СЗ

Джардир най-накрая се прибра в двореца си в най-мрачния час на нощта. Не беше изморен. Не бе изпитвал истинска телесна умора, откакто за пръв път използва Копието на Каджи, но въпреки това копнееше за леглото си дори само за да има възможността да затвори очи и да прекара няколко от последните часове до следващата среща с Лийша, сънувайки я.

Лийша Пейпър наистина бе дар от Еверам. Беше почти сигурно, че ще приеме предложението му, а с това щеше да му подсигури и положението в Северната земя. Но той осъзна, че това вече не значеше толкова, колкото самата мисъл, че тя ще бъде до него. Тя беше умна, красива и достатъчно млада, за да му народи много синове, но също така притежаваше и безбрежна страст, която се проявяваше както в гнева ѝ, така и в любовта ѝ. Беше достойна съпруга дори за Избавител и ценна спънка за нарастващата власт на Дамаджахата. Иневера, разбира се, щеше да се опита да попречи на брака, но тези тревоги той щеше да остави за някой друг ден.

Джардир видя, че в покоите му свети и се намръщи. Изобили-ето на Еверам нямаше Подградие за жените и децата дори през Последната четвърт. Вместо това съпругите му се редуваха да го чакат в спалнята му с пълна вана и копнеещо тяло, ала Джардир не искаше нито вода, нито жена. Похотта му можеше да бъде задоволена само от една и под робата му уханието ѝ все още бе запазено по кожата му. Той искаше да го съхрани там още малко.

– Нищо не желая – каза той, щом влезе. – Оставете ме.

Но жените в спалнята му не бяха някакви по-низши съпруги и не се помръднаха от местата си.

– Трябва да поговорим – каза Лийша, а до нея Иневера кимна.

– Веднъж и аз да се съглася със северната курва – допълни Иневера.

Настъпи момент на мълчание, който за Джардир като че ли продължи минути наред, докато се мъчеше да прегърне това ново развитие на нещата и да успее да се успокои.

Той се вгледа по-внимателно в жените. Дрехите им бяха раздърпани и изпокъсани. На крака на Иневера беше вързан шал, пропит с кръв, а подобна превръзка имаше и на рамото на Лийша. Носът на Иневера бе изкривен и подут, и сега беше три пъти по-голям от реалния си размер, а вратът на Лийша беше лилав и натъртен. Пренасяше тежестта си само на единия си крак.

– Какво се е случило? – поиска да узнае Джардир.

– С Първата ти жена си поговорихме – отвърна Лийша.

– И решихме, че няма да те делим – допълни Иневера.

Джардир понечи да отиде при тях, но Лийша вдигна пръст, който го спря, като че ли беше малко дете.

– Не се приближавай. Няма да докосваш нито една от нас, докато не направиш своя избор.

– Избор ли? – попита Джардир.

– Нея или мен – каза Лийша. – Не можеш да имаш и двете ни.

– Тази, която избереш, ще бъде твоята дживах ка – продължи Иневера, – а другата ще получи бърза смърт на градския кръг.

Лийша погледна Иневера с отвращение, но не оспори.

– Съгласна ли си с това? – попита изненадано Джардир. – Дори след билкарската ти клетва?

Лийша се усмихна.

– Съблечи я и я хвърли на улицата, така че всички да я видят, ако предпочиташ.

– Слабачка, като всички северняци – надсмя ѝ се Иневера. – Оставяте враговете си живи, за да ви нападнат някой друг ден.

Лийша сви рамене.

– Това, което ти наричаш слабост, аз наричам сила.

Джардир местеше взор от едната към другата, неспособен да повярва, че се е стигнало дотук, но погледите им бяха решителни и той знаеше, че говорят сериозно.

Изборът беше невъзможен. Да убие Лийша? Немислимо. Дори това да не разрушеше всяка възможност за съюз със севера, Джардир по-скоро би изтръгнал собственото си сърце, отколкото да я нарани.

Но алтернативата беше също толкова невъзможна. Дама’тин-гите нямаше да последват Лийша, а ако той снемеше властта на Иневера – и то заради северна жена, – те все пак можеха да изберат Иневера за свой водач и да предизвикат разцепление в цялата му империя, а подобна рана можеше и да не зарасне.

Освен това тя беше и неговата Първа жена, майката на децата му, която беше повлияла за неговото изкачване на власт и му беше дала способите, за да спечели Шарак Ка. Въпреки болката, която често му причиняваше, той я погледна и разбра, че все още я обича.

– Не мога да направя такъв избор – рече Джардир.

– Трябва да го направиш – настоя Иневера и извади защитения си нож. – И то сега, или сама ще прережа гърлото на тази курва.

Лийша извади собствения си нож.

– Не и ако аз те изпреваря.

– Не! – извика Джардир и метна Копието на Каджи.

То се заби дълбоко в стената и затрепери между двете жени. Воинът скочи към тях с бързината на котка, хвана ги за китките и ги отдели настрана една от друга.

Щом го направи обаче, защитите по короната му се задействаха, осветиха жените и двете разтърсиха глави, сякаш се осъзнаваха след сън.

Лийша първа дойде на себе си.

– Зад теб! – извика тя и посочи.

237