Пустинното копие - Страница 238

238

– Алагай Ка! – изкрещя Иневера.

Алагай Ка. Името, с което Джардир и хората му се бяха обръщали шеговито към каменния демон по петите на Пар’чин – но името беше древно и излъчваше огромна сила. Алагай Ка беше съпруг на Майката на демоните и според преданието той и синовете му бяха най-мощните демонски лордове, властелини на нийските сили.

Той се обърна, за да пресрещне демона, но отначало нямаше нищо за гледане. После, след като се концентрира и Короната на Каджи отново се стопли, той видя, че оттатъшната част от стаята бе замъглена от магия. По облака се образува вълничка и изведнъж от него изскочи демон, най-страховитият, който някога бе виждал, и му се нахвърли.

Джардир хвана копието си, ала то не помръдна от стената за тази частица от секундата, в която демонът прекоси помещението и го събори. Воинът падна на леглото и двамата се озоваха на отсрещната му страна, а демонът задраска бясно по Джардир. Той усети как керамичните плочици в бронята му се трошат под ударите, но те успяха да омекотят първоначалната атака. Демонът, изглежда, го усети и устата му зейна като кратер, а нови редове зъби израснаха направо пред очите на Джардир. Накрая пастта зейна достатъчно, за да погълне главата му наведнъж.

Джардир се превъртя и го изтласка с ръце, като направи достатъчно място, за да вкара крака си между двама им. Ритна здраво и демонът залитна назад, а през това време Джарир успя да разкъса робата си и да разкрие белезите, които Иневера беше врязала в кожата му. Те лумнаха, щом воинът посрещна фронтално следващата атака на демона.

* * *

Лийша не бе осъзнавала, че демонът се намира в съзнанието ѝ, докато Джардир не я докосна и защитите по короната му не грейнаха. Тогава тя чу шепота на демона и разбра откъде идва. Демонът беше в стаята заедно с тях.

Иневера също го бе разбрала. Имаха време, колкото да викнат на Джардир да се пази, преди демонът страж да го фрасне и да го запрати в другия край на стаята, а същевременно се изгуби и мощното сияние около короната. Тя усети, че демонът отново се опитва да проникне в съзнанието ѝ.

Лийша му се противопостави, както и Иневера. Двете яростно се опитваха да отблъснат влиянието му, но нямаше съмнение какъв ще бъде изходът. Само след миг демонът щеше да ги притежава. Лийша вече усещаше огромна тежест в крайниците си, защото мисловният демон ѝ бе заповядал да легне, слаба и безпомощна, докато гледа как стражът му убива Джардир.

Лийша трескаво се заоглежда наоколо и на нощното шкафче забеляза кандило, което още не беше почистено. Докато падаше, тя се хвърли към него, преструвайки се, че по случайност пъха ръката си в мазната пепел и събаря кандилото на пода, от което се надигна облак.

Иневера също падна, крайниците ѝ се пльоснаха безсилно и Лийша се претърколи до нея, и с последни сили нарисува защита на челото ѝ. Същата защита, която стоеше в центъра на короната на Джардир.

Символът веднага лумна и докато Лийша падаше с вече напълно обезсилени крайници, Иневера се изправи. Демонът, изглежда, не я забеляза, тъй като беше погълнат от борещия се за живота си Джардир.

Иневера се намръщи и хвана Лийша за косата.

– Все пак си си курва – изръмжа тя и се изплю в лицето на Лийша.

Горната част на роклята ѝ без ръкави и златните гривни на китките ѝ бяха свързани с дълги воали. Тя набра един от тях и използва слюнката си, за да избърше саждите по челото на Лийша, после топна пръст в пепелта и нарисува същата мисловна защита на лицето на билкарката.

Лийша седна и посегна към защитения си нож. Иневера измъкна нещо като защитен въглен от черната кадифена кесия на кръс-та си и го насочи към мисловния демон. Прошепна някаква дума и от камъка излезе гръмотевица, която се изкриви във въздуха и удари демона. Чудовището полетя с писък към отсрещната стена и щом се удари в нея, изхрущя и падна безжизнено на земята.

* * *

Демонът не спираше да мени формата си, но Джардир продължаваше да го атакува, като при всеки удар защитите по лактите, коленете, юмруците и ходилата му пращяха. Той отвърна на суровата агресия на демона с гнева на боец, роден за Лабиринта. Короната му излъчваше ярка светлина и той се почувства така изпълнен с мощ, че раните, които демонът му нанасяше, започваха да зарастват още преди да ги нанесе напълно.

Бия се с Алагай Ка – помисли си той – и побеждавам.

За миг тази мисъл го понесе напред, но демонът хвана тежка маса с грамадната си ръка и го удари с нея, както чук би забил пирон.

Защитите по кожата му не го предпазваха по никакъв начин от дърво и единствено магията, която бушуваше в него, го спаси от сигурна смърт. Но все пак ударът строши кости и някои изскочиха от крака му, а други се забиха във вътрешностите му. Той чувстваше как магията го лекува с невероятна скорост, но тя не можеше да намества счупени кости и Джардир усети, че зарастват под неправилни ъгли.

Това нямаше голямо значение обаче, защото демонът отново вдигна масата, за да довърши започнатото. Джардир, който нямаше никакво оръжие, можеше само да го гледа.

Ала преди демонът да стовари масата отгоре му, изпищя, хвана се за главата и пусна масата. Джардир ритна нагоре със здравия си крак, за да я отхвърли, а същевременно плътта на демона започна да се топи, като че ли беше восък, и ядронът се замята и запрепъва наоколо.

Тогава Джардир вдигна поглед и видя причината. Въобще не се беше борил с Алагай Ка. Лийша и Иневера се бяха надвесили над димящия труп на слаб демон с огромна глава. Дори от отсрещната страна на стаята Джардир усещаше силата и злото, които същес-твото излъчваше. Демонът, с който се беше борил, бе също като Хасик за Алагай Ка – купчина безмозъчни мускули, която да очиства пътя и да троши черепи, незаслужаващи усилията на господаря му.

238