Пустинното копие - Страница 34

К оглавлению

Джардир сви рамене безпомощно, тъй като изпитваше точно тези чувства, но се страхуваше, че това е капан.

– Добре тогава – каза Кхеват. – Ще се биеш с Ашан. Ако го победиш, ще ти назнача по-достоен инструктор.

Останалите послушници се отдръпнаха в кръг на излъскания мраморен под. Ашан застана в средата и се поклони на Джардир.

Джардир хвърли един поглед към Дама Кхеват и отвърна с поклон.

– Моите извинения, Ашан – каза той, когато се приближиха един към друг, – но ще трябва да те победя.

Ашан замълча и зае бойната стойка на шарусахк. Джардир стори същото и Кхеват плесна с ръце.

– Начало! – извика даматът.

Джардир се хвърли напред и със стегнати пръсти се прицели в гърлото на Ашан. С тази хватка бързо щеше да изкара момчето от играта, без да го увреди трайно.

Ашан обаче го изненада, извъртя се плавно от пътя му и го ритна отстрани, с което го просна на земята.

Джардир бързо се превъртя на крака, сипейки ругатни по свой адрес, задето е подценил момчето. Отново нападна с вдигната защита и се престори, че ще удари Ашан в челюстта. Когато момчето тръгна да блокира, Джардир се завъртя и се направи, че ще го ръгне с лакът в срещуположния бъбрек. Ашан отново се премести, за да отвърне, но Джардир пак се завъртя, за да нанесе истинския си удар – спъване с крак, което щеше да допълни с лакът в гърдите, просвайки ний’дамата по гръб на пода.

Но кракът, който Джардир искаше да замете, не беше там, където очакваше, и ритникът му срещна само въздуха. Ашан го хвана за крака и използва собствената му сила срещу него, като направи хватката, която Джардир му бе намислил. Щом Джардир падна, Ашан заби лакътя си в гърдите му и му изкара въздуха. Ний’шарумът падна тежко на пода и си удари главата, но тръгна да се изправя още преди да е усетил болката. Нямаше да позволи да го победят!

Преди да намести ръце и крака обаче, те бяха изритани изпод него. Той отново се стовари на земята и усети как ходило натисна кръста му. Вършеещият му ляв крак беше уловен, както и дясната му ръка, след което Ашан задърпа здраво, заплашвайки да изкара крайниците му от ставите.

Джардир изкрещя, а очите му се замъглиха от болка. Той прегърна чувството и когато зрението му се проясни, забеляза, че дама’тингата го наблюдава от тънещата в сянка арка към коридора.

Тя поклати забулената си глава и си тръгна.

* * *

Дълбоко в недрата на Шарик Хора Джардир не можеше да отличи деня от нощта. Спеше, когато даматите му казваха, ядеше, когато му даваха храна, и изпълняваше заповедите им през останалото време. Шепа дал’шаруми също обитаваха храма и се обучаваха за кай’шаруми, но освен него други ний’шаруми нямаше. Той беше най-нищожният от нищожните и когато си помислеше как онези, които се втурваха да изпълняват всяка негова команда, като Шанджат, Джурим и останалите, дори в този момент може да свалят бидата си, срамът му заплашваше да го погълне.

През първата година той бе сянка на Ашан. Без дори дума да промълви, ний’даматът научи Джардир на това, което му бе нужно, за да оцелее сред духовниците. Кога да се моли, кога да коленичи, как да се покланя и как да се бие.

Джардир беше подценил жестоко бойните умения на даматите. Може и да им бе забранено копието, но и най-слабите от тях можеха да се изправят срещу които и да са двама дал’шаруми, използвайки изкуството на ръкопашния бой.

Но боят беше нещо, което Джардир разбираше. Той се отдаде изцяло на обучението си и губеше срама си в безспирно изменящите се форми. Дори след като изгаснеха лампите, той продължаваше да упражнява шарукин часове наред в мрака на миниатюрната си килия.

След като щавачите отнесоха кожата на Мошкама, Джардир и Ашан взеха тялото, извариха го в мазнина и извадиха костите, които оставиха да се избелят на слънце върху костните минарета, пронизващи дълбоко небето над пустинята. Дживах’шарумите бяха напълнили три шишенца сълзи за тялото му и те бяха смесени с лака, с който щяха да намажат костите, преди да ги дадат на занаятчиите. Костите на Мошкама и сълзите на тъгуващите по него щяха да добавят към славата на Шарик Хора и Джардир мечтаеше един ден и той да стане едно със свещения храм.

Имаше и други задачи, не така удовлетворителни или благородни. Всеки ден прекарваше часове наред в изучаване на говора върху хартия, като използваше пръчка, за да преписва думите от Евджаха в кутия с пясък, докато ги казваше на глас. Това изкуство му изглеждаше безсмислено и неподходящо за воин, но Джардир вземаше под внимание думите на дама’тингата и се трудеше усърдно, усвоявайки бързо буквите. След това учи математика, история, философия и накрая защитаване. Това той поглъщаше жадно. Всичко, което можеше да нарани или да попречи на алагаите, заслужаваше безусловното му внимание.

Офицер Керан идваше по няколко пъти на седмица и часове наред помагаше на Джардир да изглади техниката си с копието, докато даматите книжовници му преподаваха тактика и история на войната от времето на Избавителя насам.

– Войната не се изчерпва само с храброст на бойното поле – каза Дама Кхеват. – Евджахът ни учи, че войната в най-чистия си вид е измама.

– Измама ли? – попита Джардир.

Кхеват кимна.

– Както заблуждаваш с копието си, така и мъдрият водач трябва да замаже очите на врага си още преди да се е състояла самата битка. Когато е силен, трябва да изглежда слаб. Когато е слаб – да изглежда готов за бой. Намира ли се достатъчно близо, за да нападне, трябва да изглежда прекалено далече, за да представ-лява опасност. Когато се прегрупира, враговете му трябва да вярват, че ги грози атака. Точно по този начин водачът кара своя враг да изчерпва силите си, докато пести своите.