Пустинното копие - Страница 37

Кхеват си тръгна, а Джардир погледна шатрата на Каджи и си пое дълбоко дъх.

Това са просто жени – каза си той и пристъпи несигурно напред. – Те са там, за да те задоволят, а не обратното.

Пристъпи още веднъж, но този път с повече увереност.

– Да поговорим – прошепна му дама’тингата и привлече вниманието му.

В него забушуваха облекчение и страх едновременно. Как беше забравил за нея?

– Насаме – допълни тя и Джардир кимна. Последва я по края на тренировъчните площадки, далеч от ушите на дал’шарумите на двора.

Сега той бе много по-висок от нея, но тя все още го плашеше. Спомни си пламъка от черепа на огнения демон, но се опита да убеди сам себе си, че алагайските ѝ магии не действат през деня, щом ги осветяваха лъчите на Еверам.

– Хвърлих алагай хора, преди да ти донеса черните одежди – каза тя. – Ако заспиш сред дживах’шарумите, една от тях ще те убие.

Джардир се ококори. Досега не бе чувал подобно нещо.

– Защо? – попита той.

– Костите не ни разкриват никакво „защо“, сине на Хошкамин – сопна му се дама’тингата. – Те ни казват къде се намираме и къде ще бъдем. Може би любовница на Хасик ще потърси отмъщение или ще бъде някоя жена в кръвна вражда със семейството ти.

Тя сви рамене.

– Но спи сред дживах’шарумите на своя отговорност.

– Значи никога няма да позная жена, така ли? – попита Джардир. – Това не е живот за един мъж.

– Не преувеличавай – каза дама’тингата. – Все още можеш да си намериш съпруги. Ще хвърля костите, за да ти намеря подходящи.

– Защо би го направила? – попита Джардир.

– Причините ми са си мои – отвърна дама’тингата.

– А цената? – попита Джардир.

В притчите от Евджаха винаги се споменаваше тайна цена за тези, които използваха магията на хора за друго освен за шарак.

– А – каза дама’тингата, – вече не си толкова невинен, колкото изглеждаш. Това е добре. Цената е да ме вземеш за жена.

Джардир замръзна. Лицето му се вледени. Да я вземе за своя съпруга? Немислимо. Тя го ужасяваше.

– Не знаех, че дама’тингите могат да се омъжват – рече той в опит да си спечели време, докато се свести.

– Можем, ако го поискаме – отвърна тя. – Първите дама’тинги са били съпругите на Избавителя.

Джардир погледна отново дебелата ѝ бяла роба, която скриваше всеки контур и извивка по тялото ѝ. Бурката ѝ забулваше всеки косъм от главата ѝ, а плътният ѝ воал бе вдигнат високо над носа ѝ и дори заглушаваше гласа ѝ. Виждаха се само очите ѝ, ярки и пълни с жар. Нещо в тях му се стори познато, но той не можеше да отгатне годините ѝ, а още по-малко красотата ѝ. Беше ли девствена? От добро семейство? Нямаше начин да разбере. Дама’тингите ги взимаха от майките им още в много ранна възраст и след това биваха отглеждани тайно.

– Мъжът има право да види лицето на една жена, преди да се съгласи да я вземе за съпруга – каза Джардир.

– Не и този път – отвърна дама’тингата. – Няма значение дали красотата ми те трогва, или утробата ми е плодовита. Из бъдещето ти се вихрят скрити кинжали. Аз ще ти стана дживах ка или ще прекараш дните си, търсейки ги без помощта на моите предсказания.

Дживах ка. Тя не искаше просто да се омъжи за него, искаше да бъде първа сред съпругите му. Една дживах ка имаше правото да проверява и отхвърля която си иска дживах сен, както наричаха следващите жени, всяка от които щеше да ѝ бъде подчинена. Тя щеше да има пълен контрол над домакинството и децата му, а над нея щеше да е само той, но Джардир не си правеше грешни илюзии, че тя не смята да властва и над него.

Можеше ли обаче да си позволи да откаже? Не се плашеше от съперниците си в двубой, но войната беше измама, както го бе учил Кхеват, и не всички мъже се бореха с враговете си с копие и юмрук. Едно отровено питие или острие в гърба и той все пак щеше да отиде при Еверам само с толкова слава, колкото му беше нужна, за да си откупи входа за Рая, но за майка му и сестрите му нямаше да остане.

А Шарак Ка наближаваше.

– Ти ме молиш да ти дам всичко – каза той хрипливо с пресъхнала уста.

Дама’тингата поклати глава.

– Оставям ти шарак – каза тя. – Един шарум не би трябвало да се занимава с нищо друго.

Джардир дълго време не сне поглед от нея. Накрая кимна в знак на съгласие.

* * *

Щом уговорката беше направена, дама’тингата не загуби повече време. Още преди да е изтекла седмицата Дама Кхеват вече стоеше пред тях, а Джардир я гледаше как му се врича.

Джардир се вгледа в очите на дама’тингата. Коя беше тя? Беше ли по-стара от майка му? Или достатъчно млада, за да го дари със синове? Какво ли щеше да открие, когато се оттеглеха към брачното ложе?

– На теб се отдавам като съпруга, съгласно предписанията на Евджаха – изрече тя, – както са дадени от Каджи, Копие на Еверам, който седи на трапезата на Еверам, докато не се прероди във времето на Шарак Ка. Заклевам се честно и искрено да ти бъда покорна и вярна съпруга.

Дали мисли това, което казва – зачуди се Джардир, – или просто използва нов начин, за да ми контролира живота сега, след като нося черните одежди?

Кхеват се обърна към него. Джардир се сепна и потърси в ума си за думите от обета.

– Заклевам се пред Еверам – каза той, изкарвайки насила думите от устата си, – Създател на всичко, що съществува, и пред Каджи, Шар’Дама Ка, да те приема в дома си и да бъда справедлив и разбиращ съпруг.

– Приемаш ли тази дама’тинга за своя дживах ка? – попита Кхеват и нещо в тона му му напомни за думите на дамата, когато Джардир го бе помолил да извърши церемонията.