Пустинното копие - Страница 36

– Мога да видя съдбата, към която душата ти се стреми, но пътят е изпълнен с опасности и има вероятност да не успееш да я постигнеш.

Тя загърна лицето му с белия воал. Допирът ѝ му се стори почти като милувка.

– Бъдещето ти ще те изправи пред много изпитания. Концен-трирай се върху настоящето. Когато днес се завърнеш в шатрата на Каджи, един от шарумите ще те предизвика. Ти трябва да...

Джардир вдигна ръка, за да я прекъсне. Очите на дама’тингата пламнаха от безочието му.

– Моите уважения – каза Джардир, припомняйки си опашките за каша в Каджи’шараджа, – но светът на шарумите го разбирам. Ще пречупя нападателя пред всички, преди някой да посмее да последва примера му.

Дама’тингата го погледна за миг и сви рамене, но очите ѝ подсказваха, че се усмихва.

* * *

Джардир гордо прекрачи тренировъчните площадки на каджи, следван от Дама Кхеват и дама’тингата. Дал’шарумите спираха тренировките си при вида му и разпозналите го зашептяха, след като видяха лицето на Джардир. Един от тях се разсмя гръмогласно.

– Вижте, бе! Мишокът се завръща! – викна Хасик със същото под-свиркващо „с“, макар да бяха минали толкова години. Големият воин удари тъпо земята с копието си. – Отне му само пет години да свали бидото!

Неколцина други воини се разсмяха при тези думи.

Джардир се усмихна. Обичайно шарумите изпробваха характера на новия кай и беше иневера, че точно Хасик дръзна. Мощният воин все още беше по-едър от Джардир, ала той не изпита страх, докато крачеше напред.

Хасик го погледна от горе на долу студено, безстрашно.

– Може и да си се заметнал с бял воал, но си оставаш пикльов син – надсмя му се той достатъчно тихо, за да не го чуят останалите.

– О, Хасик, моят аджин’пал! – рече Джардир на висок глас. – Още ли ти викат Свирчо? С радост бих те облекчил от още няколко зъба, че да излекуваме тая твоя мъка, ако желаеш.

Всички шаруми наоколо се разсмяха. Джардир ги огледа и разпозна много, които му бяха служили, докато беше ний ка.

Хасик изръмжа и се хвърли напред, но Джардир направи крачка встрани, извъртя се и го удари с ритник, който повали грамадния воин по гръб в прахта. Джардир изчака търпеливо, докато намръщилият се Хасик скочи обратно на крака невредим.

– Ще те убия за това – зарече се Хасик.

Джардир се усмихна, докато четеше всяко движение на Хасик, сякаш бе написано в пясъка. Хасик се втурна напред и ръгна здраво с копието си, но Джардир се извъртя, плесна върха на копието настрани и Хасик залитна нататък, загубил равновесие. Обърна се и замахна с копието като с тояга, но Джардир се изви назад като палмово дърво на вятъра и избегна удара, без да помръдне краката си и на сантиметър. Преди Хасик да успее да се съвземе, Джардир се изправи със замах, грабна оръжието с две ръце, ритна нагоре между тях и пречупи дебелата дървена дръжка. Продължението на ритника фрасна Хасик право в лицето.

Чу се удовлетворително пукане, когато челюстта на Хасик се строши, но Джардир не спря дотам. Хвърли върха на копието, а с другия край в ръка тръгна напред, докато Хасик усилено се опитваше да се изправи на крака.

Хасик замахна с юмрук и Джардир се изуми, че някога бе смятал тези юмруци за прекалено бързи, за да ги проследи. След годините, прекарани в компанията на дамати, сега му се струваше, че юмрукът пълзи. Хвана китката на Хасик и я изви здраво, като усети как ръката изпука от сухожилието. Хасик изкрещя, когато Джардир замахна с края на копието и строши коляното на воина. Хасик се свлече и Джардир го преобърна с ритник по корем. Беше изцяло в правото си да убие Хасик и насъбралите се най-вероятно очакваха да го направи, но Джардир не беше забравил стореното от Хасик в Лабиринта.

– Сега, Хасик – каза той пред очите на всички воини от племето каджи, – аз ще науча теб да бъдеш жена.

Той вдигна края на копието.

– А мъжът ще бъде ето това.

* * *

– Пази го да не падне от срам върху копието си – заръча Джардир на Шанджат, докато теглеха Хасик към шатрата на дама’тингата, виещ от болка и унижение. – Не бих искал някаква трайна вреда да сполети моя аджин’пал.

– Както желае моят кай’шарум – рече Шанджат, – макар че ще се наложи първо да извадят копието, преди той да успее да падне отгоре му.

Той се подсмихна, поклони се на Джардир и побърза след ранения воин. Джардир проследи с поглед Шанджат, изумен от това колко бързо се върнаха към старите навици, макар Шанджат да бе заслужил черните одежди още преди година, а Джардир едва днес.

Джардир години наред бе планувал отмъщението си срещу Хасик, докато танцуваше шарусахк в малката си килия в Шарик Хора. Не беше достатъчно този човек да бъде победен. Отмъщението на Джардир трябваше да бъде унизителен урок за всеки, който би дръзнал да го предизвика отново. Дори Хасик да не се беше заял, той сам щеше да го издири и да го предизвика.

Поради безкрайната справедливост на Еверам всяка стъпка бе изиграна точно както си го бе представял, но сега, след като победата му бе пълна, той не изпита от нея по-голямо удовлетворение, отколкото когато победи Шанджат и зае мястото му на опашката за храна на ний’шарумите.

– Изглежда, вече си хванал нещата в свои ръце – отбеляза Дама Кхеват и плесна Джардир по гърба. – Иди до шатрата на Каджи и си вземи жена преди битката довечера. Той се засмя. – Направо вземи две! дживах’шарумите сигурно тръпнат да си легнат с най-младия кай’шарум от хилядолетие насам.

Джардир се насили да се засмее и кимна, но усети, че стомахът му се сви. Никога досега не бе спал с жена. Освен малкото, което успя да види от дживах’шарумите онази нощ в шатрата на Каджи, той не бе виждал нито една от тях без робата ѝ. Без значение дали бе кай’шарум, или не, пред него стоеше последното изпитание за мъжеството му и за разлика от побоя над Хасик и избиването на алагаи, това въобще не бе включено в обучението му.