Пустинното копие - Страница 46

Джардир се поклони дълбоко.

– Приемете извиненията ми, Дамаджи, но моята дживах ка ще се заеме с избора на булките. Тя ще хвърля алагай хора, за да сме сигурни, че Еверам дава благословията си за всеки един от съюзите.

Дамаджи’тингите отново зажужаха, а широката усмивка на Алеверак се изпари на мига, както и тези на много други дамаджи. Но вече беше прекалено късно да оттеглят подкрепата си. Намусената физиономия на Амадеверам доби самодоволен вид.

– Достатъчно приказки за съпруги! – извика Андрахът. – Молбата ти бе удовлетворена, Шарум Ка. Сега върви, преди да си внесъл нов смут в съда ми!

Джардир се поклони и излезе.

* * *

– Да не си обезумял? – сопна му се Амадеверам. Джардир още не беше излязъл от палата на Андраха, когато старият дамаджи го настигна и го завлече в тайна стая.

– Разбира се, че не, мой Дамаджи – отвърна Джардир.

– Изглежда, ще съм „твой“ само още няколко часа – рече Амадеверам.

Джардир сви рамене.

– Съветът на дамаджите, който говори с твоя глас, продължава да ме ръководи. Но като Шарум Ка аз съм длъжен да представлявам всички племена.

– Шарум Ка не представлява воини, а ги управлява! – извика Амадеверам. – Самият факт, че си каджи, означава, че Еверам иска нашата кръв да владее! Не можеш да изпълниш този абсурден план!

– За доброто на Красия мога и ще го изпълня – каза Джардир. – Няма да ви бъда някаква безгръбначна пионка като предишния Шарум Ка. Воините трябва да са единни, ако искат да бъдат силни. Ще спечеля предаността им само ако стана един от всички тях.

– Обръщаш гръб на собственото си племе! – извика Амадеверам.

– Не, обръщам се, за да видя и останалите – отвърна Джардир. – Умолявам ви, обърнете се с мен.

– Към кръвните ни врагове? – каза ужасено Амадеверам. – Бих предпочел позорна смърт!

– По времето на Каджи е имало само едно племе – напомни му Джардир. – Кръвните ни врагове също носят нашата кръв.

– Ти не носиш кръвта на Каджи – каза Амадеверам и се изплю в краката на Джардир. – Кръвта на Шар’Дама Ка е станала на камилска пикня във вените ти.

Лицето на Джардир помръкна и той се зачуди за миг дали да не го нападне. Амадеверам беше велик майстор на шарусахк, но Джардир бе по-млад, по-силен и по-бърз. Можеше да убие стареца.

Все още обаче не беше Шарум Ка. Ако убиеше Амадеверам, това само щеше да разкрие плановете на Иневера и да му коства Трона на Копието.

Това ли е моята съдба, винаги да имам успех и никога достойнство? – запита се той.

* * *

– Шарум Ка е мъртъв! – извика Андрахът на събралите се воини в Шарик Хора.

Шарумите, изпълнили редовете на великия храм, изреваха в отговор и забиха с копия по щитовете си, а смисълът на звучното трополене бе да оповести възкачването на Първия воин при Еверам.

– Но ние няма да отстъпим от нощта като онези на север! – извика Андрахът, когато шумът заглъхна. – Ние сме красианци! Кръвта на самия Шар’Дама Ка! И ще се бием, докато не видим завръщането на Избавителя или не падне копието от ръцете на последния ний’шарум и пясъците не заринат Красия!

Воините изреваха при тези думи и издигнаха копия във въздуха.

– И така, аз избрах нов Шарум Ка, който да поведе алагай’шарак – каза Андрахът. – Като ний’шарум е избран за ний ка, а на стените се качва още на дванайсет, най-младият от сто години насам! Само след половин година улавя в мрежата си въздушен демон, който преди това убива съгледвача му и просва офицера му на земята. За това дело го завеждат в шатрата на Каджи, най-младият, пристъпил прага ѝ от Завръщането насам. Tолкова добре се бие през първата си нощ на алагай’шарак, че го изпращат в Шарик Хора, където се учи пет години с даматите, за да сложи първите си черни одежди като кай’шарум, най-младият от времето на самия Избавител насам!

При тези думи воините на каджи си зашептяха помежду си, напълно наясно с постиженията на Джардир. Андрахът спря за момент, за да остави вълнението да се разпростре до всеки ъгъл на залата, а после продължи:

– Преди две нощи той поведе воините си на опасна мисия, за да спаси шарах, които са били на косъм от гибелта, и уби няколко алагая с голи ръце, докато хората му още насочвали копията си!

Шептенето прерасна в жужене. В цяла Красия нямаше мъж, жена или дете, които да не бяха чули историята.

– Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, застани пред Черепния трон! – заповяда Андрахът, а воините заликуваха и забиха с копия по щитовете си, щом се появи Джардир в черните одежди на шарумите, но гологлав.

Иневера вървеше безшумно до него, а когато стигнаха Черепния трон, той се свлече на земята и бързо коленичи, докосвайки Евджаха на Андраха с челото си, след което го притисна към килима. Свещената книга бе написана с дал’шарумска кръв върху пергамент от кожата на кай’шарум и подвързана с тази на Шарум Ка. Щеше да прогори черепа му, ако изречеше лъжа, докосвайки се до нея.

– Служиш ли във всяко свое дело на Еверам? – попита Андрахът.

– Да, пресвети – закле се Джардир.

– Ще бъдеш ли Неговата силна ръка в нощта, отдавайки цялата чест на троновете на Шарик Хора?

– Да, пресвети.

– Готов ли си да хванеш поводите на алагай’шарак, докато не се завърне Шар’Дама Ка или не те сполети смъртта? – попита Андрахът.

– Да, пресвети.

– Тогава стани – каза Андрахът и вдигна високо белия тюрбан на Шарум Ка, така че всички да го виждат. – Нощта призовава своя Шарум Ка.

Джардир се изправи, а Андрахът се обърна към Иневера. Подаде ѝ тюрбана и тя го сложи на главата на Джардир.