Пустинното копие - Страница 45

– Все тия кости – промърмори Джардир. – Дали са ограничавали и Каджи по същия начин?

– Каджи пръв ни е дал пророческите защити – отвърна Иневера.

* * *

На другия ден Джардир отново се озова в тронната зала на Андраха. С пристигането му дамаджите си зашепнаха един на друг, а дамаджи’тингите го гледаха, загадъчни както винаги.

Андрахът седна на престола си, хванал разсеяно тюрбана на Шарум Ка. Стоманата под плата издаваше ясен звън, докато Андрахът почукваше по нея с дълъг, лакиран нокът.

– Шарум Ка беше велик воин – каза Андрахът, сякаш прочете мислите на Джардир. Стана от трона си, а Джардир веднага падна на колене и разпери ръце умолително.

– Да, пресвети – каза той.

Андрахът му махна с пренебрежение.

– Ти, разбира се, не го помниш като такъв. Когато си сложил бидото, той вече е имал повече години зад гърба си, отколкото много шаруми въобще ще видят, и не е можел да се изправя лице в лице срещу алагаите както като млад.

Джардир сведе глава.

– Младите имат този недостатък да смятат, че стойността на един човек зависи само от силата на ръката му – рече Андрахът. – И за мен ли ще съдиш по този начин?

– Извинете ме, пресвети – каза Джардир, – но вие не сте шарум. Шарумите са вашата ръка в нощта и тази ръка трябва да бъде силна.

Андрахът изсумтя.

– Доста си дързък – каза той. – Макар че сигурно всеки мъж, взел дама’тинга за съпруга, трябва да бъде такъв.

Джардир си замълча.

– Ти искаше да го предизвикаш, за да те нападне – каза Андрахът. – Убеден си, че така би трябвало да умре храбрият мъж.

Джардир отново не продума.

– Но ако те беше нападнал само щеше да се покаже като глупак – продължи Андрахът. – А Еверам не търпи глупците.

– Да, пресвети – каза Джардир.

– А сега е мъртъв – каза Андрахът. – Моят приятел, мъж, показал слънцето на безброй алагаи, умря позорно на пода, защото ти не му показа заслуженото уважение.

Джардир преглътна тежко. Андрахът изглеждаше готов да го удари. Нещата не вървяха, както Иневера му бе обещала, а отсъствието ѝ от публиката бе очевидно. Той се огледа из стаята за подкрепа, но дамаджите стояха със сведени глави, докато Андрахът говореше, а дамаджи’тингите го гледаха, сякаш е хлебарка.

Андрахът въздъхна и сякаш се отпусна, заклатушка се към трона си и седна тежко.

– Мъка ми е, че видях мъж, постигнал толкова много слава през живота си, как умира позорно. Сърцето ми крещи за отмъщение, но то няма да промени факта, че Шарум Ка е мъртъв, а аз бих постъпил като глупак, ако пренебрегна това, че дамаджите за пръв път от векове насам са в пълно съгласие относно това кой да го наследи.

Джардир отново погледна дамаджите. Може би си въобразяваше, но му се стори, че Амадеверам му кимна леко.

– Ти ще бъдеш Шарум Ка – рязко каза Андрахът. – Нощта ще принадлежи на теб.

Джардир разпери ръце и се наведе напред на колене, притискайки чело в дебелия тъкан килим пред трона.

– Аз ще бъда вашата силна ръка в нощта – закле се той.

– Довечера ще го обявя и в Шарик Хора – каза Андрахът. – Свободен си.

Джардир отново докосна пода с чело, припомняйки си указанията на Иневера. Дамаджите вече бяха започнали да си шушукат. Ако искаше да говори, трябваше да го стори сега.

– Пресвети – започна той и видя как очите на Андраха се извърнаха към него с раздразнение, – моля за вашата благословия, както и за тази на дамаджите, да взема по една плодовита жена от всяко племе в знак на единство между шарумите.

Андрахът зяпна насреща му, както направиха и дамаджите. Дори дамаджи’тингите се размърдаха и издадоха внезапния си интерес.

– Това е една необичайна молба – рече накрая Андрахът.

– Необичайна ли? – възмути се Амадеверам. – Тя е нечувана! Ти си Каджи! Няма да благословя брака ти с някаква си...

– Няма да е нужно – намеси се захилилият се Алеверак. – С най-голямо удоволствие ще изпълня церемонията, ако Шарум Ка пожелае маджахска съпруга.

– Не се и съмнявам, че с радост би разредил чистата кръв на Каджи – изръмжа Амадеверам, но Алеверак не се хвана на въдицата и продължи да се хили.

– И аз бих благословил сватба с шарахска дъщеря – каза Дамаджи Кевера от шарах.

След секунди го последваха и останалите дамаджи, всичките нетърпеливи да се сдобият с постоянен глас в двора на Първия воин.

– Вие не можете да се съгласите с това! – каза Амадеверам на Андраха.

– Аз съм Андрах, а не ти, Амадеверам – отвърна Андрахът. – Ако Шарум Ка желае единство и дамаджите са съгласни, не виждам причина да се противя. Също като мен Първия воин се отказва от племето си, щом сложи тюрбана.

Андрахът се обърна към дамаджи’тингите за пръв път, откакто Джардир бе дошъл.

– Въпросът трябва да се отнесе по-скоро към жените, отколкото към този, който носи първото копие – каза той, без да се обръща към някоя в частност. – Какво ще кажат дамаджи’тингите за това предложение?

Жените се обърнаха с гръб към мъжете, скупчиха се и зашептяха ожесточено, но напълно неразбираемо. Приключиха за секунди и се обърнаха към Андраха.

– Дамаджи’тингите не възразяват – заяви една от тях.

Амадеверам се намръщи и Джардир разбра, че го е разгневил, вероятно безвъзвратно, но сега нищо не можеше да се направи по въпроса. Вече имаше три съпруги от каджи, включително и неговата дживах ка. Това би трябвало да е достатъчно.

– Значи е решено – каза Алеверак. – Моята внучка е само на четиринайсет, Шарум Ка, красива и непознала мъж. Ще ви роди здрави синове.