Пустинното копие - Страница 53

К оглавлению

53

Ашан махна с ръка на дал’шарумските мъчители да се отдръпнат и отиде при един от затворниците.

– Ти – каза той, насочил пръст към него, – повтори пред Шар’Дама Ка това, което ми каза и на мен, ако смееш.

Пастирът надигна глава слабосилно. Едното му око бе подуто и затворено, а от другото бликаха сълзи и размазваха кръвта и мръсотията по лицето му.

– Вър’и в Ядрот’ – каза той завалено и се опита да наплюе Ашан. Опитът не беше успешен, кървавата плюнка просто се разтече по долната му устна.

В отговор на това изтезателят пристъпи напред с клещи в ръка. Хвана здраво лицето на пастира, отвори насила устата му и стисна с клещите един от предните му зъби. Виковете на човека изпълниха стаята.

– Достатъчно – каза Джардир след миг. Мъчителят веднага спря, поклони се и се оттегли до стената. Пастирът висеше безжизнено от оковите на китките си. Джардир отиде при него и го погледна тъжно.

– Аз съм Шар’Дама Ка, изпратен от всемилостивия Еверам. Говори, и то истината, и аз ще сложа край на страданието ти.

Пастирът погледна нагоре към него и сякаш се поосъзна.

– Познавам те – каза той с дрезгав глас. – Ти твърдиш, че си Избавителя, но не си.

– И откъде знаеш това? – попита Джардир.

– Защото Избавителя вече дойде – отвърна пастирът. – Защитения се движи в сенките и ядроните бягат от погледа му. Той спаси Хралупата на Избавителя от сигурна разруха и ще се заеме с теб, когато му дойде времето.

Джардир погледна Ашан изненадано.

– Не го казва само той, Шар’Дама Ка – каза дамаджият. – И други чини говорят за защитения неверник. Ще трябва да унищожите този фалшив пророк, и то бързо, ако искате да заемете мястото, което е ваше по право.

Джардир поклати глава.

– Звучиш като жена ми, стари приятелю.

Седма глава
ЗЕЛЕНОЗЕМЕЦ


326 СЗ

Един ден аз ще бъда Шарум Ка! – извика Джаян и мушна с копието си парцаленото чучело, което Джардир му бе направил. То

се залюля лениво на въжето си, вързано за таванска греда.

Джардир се засмя, възхищавайки се на енергията на сина си. Джаян беше на дванайсет, вече в бидо и никога не оставаше гладен на опашката за храна. Джардир бе започнал да обучава синовете си на шарукин още в деня, когато бяха проходили.

– Аз искам да съм Шарум Ка – оплака се единайсетгодишният Асъм. – Не искам да съм някакъв тъп дама. – Той задърпа белия плат, преметнат през едното му рамо.

– О, но ти ще бъдеш връзката на Шарум Ка с Еверам – каза Джардир. – И може би един ден – дамаджи на всички от каджи. Дори Андрах.

Той се усмихна, но дълбоко в себе си беше съгласен с момчето. Искаше синове воини, а не свещеници. Наближаваше Шарак Ка.

Отначало Иневера бе предвидила белите одежди за Джаян, ала Джардир отказа категорично. Това бе една от малкото му победи над нея, но той се чудеше дали въобще бе такава. Съществуваше и вероятността, че тя още в началото бе искала Асъм да облече бялото.

Другите момчета се скупчиха наоколо и загледаха възхитено по-големите си братя. Повечето от останалите синове на Джардир бяха прекалено малки за Хану Паш и трябваше да чакат, за да намерят своя път. Вторите синове щяха да са дамати, останалите – шаруми. Сега беше първата нощ от Последна четвърт, когато според преданието силите на Ний са във върхова форма и Алагай Ка дебнеше в нощта. Нищо не даряваше воина със сила в нощта така, както видът на синовете му.

И дъщерите – помисли си той, като се обърна към Иневера.

– Ще се радвам и дъщерите ми да се прибират вкъщи всеки месец за Последна четвърт.

Иневера поклати глава.

– Обучението им не бива да бъде нарушавано, съпруже. Хану Паш за ний’дама’тингите е... строго.

Наистина момичетата бяха взети много по-малки от синовете му. От години не бе виждал най-големите от тях.

– Не може всички да станат дама’тинги – каза Джардир. – Трябват ми и дъщери, които да омъжа за верните си хора.

– Такива ще имаш – отвърна Иневера. – Дъщери, които никой мъж не би посмял да нарани, които са предани на теб дори повече, отколкото на съпрузите си.

– И на Еверам повече, отколкото на баща си – промълви Джардир.

– Разбира се – каза Иневера и той усети, че тя се усмихва зад воала. Тъкмо щеше да отвърне, когато в стаята влезе Ашан. Синът му Асукаджи, който беше на същата възраст като Асъм, го следваше, облечен в бидото на ний’дама. Ашан се поклони на Джардир.

– Шарум Ка, има един въпрос, който кай’шарумите настояват да се разреши.

– Сега съм със синовете си, Ашан – отвърна Джардир. – Не може ли да почака?

– Моите извинения, Първи воине, но не мисля, че може.

– Добре тогава – въздъхна Джардир. – Какво има?

Ашан отново се поклони.

– Мисля, че ще е най-добре Шарум Ка да види проблема със собствените си очи – рече той.

Джардир повдигна вежда. Досега Ашан не бе отказвал да даде преценката си за каквото и да било, дори да бе сигурен, че Джардир няма да е съгласен с него.

– Джаян! – извика той. – Донеси ми копието и щита! Асъм! Робата!

Момчетата се втурнаха да изпълняват, а Джардир стана. За негова изненада Иневера също се изправи.

– Аз ще придружа съпруга си.

Ашан се поклони.

– Разбира се, дама’тинга.

Джардир я погледна строго. Какво знаеше тя? Какво ѝ бяха казали за тази нощ проклетите кости?

Тримата оставиха децата и скоро слизаха вече по стъпалата в двореца, който гледаше към тренировъчните площадки на шарумите. В далечината от другата страна беше Шарик Хора, а на дългите странични площи помежду им бяха шатрите на племената.

53