Пустинното копие - Страница 55

Джардир кимна.

– Ще ти правя компания, докато тече ритуалът, за твоя сигурност.

– Няма нужда – рече Иневера. – Никой не би посмял да нарани дама’тинга.

– Никой красианец – поправи я Джардир. – Кой знае на какво са способни тези северни варвари? – Той се подсмихна. – А и няма да рискувам някой да омърси твоята съвършена непорочност, като те оставя насаме с един от тия.

Джардир знаеше, че тя се зъби зад воала си, но не го интересуваше. Каквото и да се случеше между нея и зеленоземеца, той бе решен да го види. Даде знак на Хасик и Ашан да го последват обратно, така че тя да не може да го изгони от стаята в двореца без свидетели. Завлякоха и Абан със себе си, макар присъствието му да сквернеше подовете на палата. После щеше да им се наложи да ги измият с кръв, за да изкарат покварата.

Скоро Джардир, Иневера и чинът се озоваха сами в затъмнена стая. Джардир погледна зеленоземеца.

– Протегни ръка, Арлен, сине на Джеф.

Чинът само го погледна странно.

Джардир протегна ръка, направи се, че си порязва кожата и я надвеси над алагай хора.

Чинът се намръщи, но не се поколеба да навие ръкава си и да пристъпи напред с протегната ръка.

По-смел е от мен при първия ми път – помисли си Джардир.

Иневера поряза кожата на чина и скоро заровете в ръцете ѝ засияха свирепо. Щом ги видя, чинът се опули и продължи да ги гледа съсредоточено. Тя хвърли заровете и Джардир бързо огледа резултата. Липсваше му обучението на една дама’тинга, но през годините, прекарани в Шарик Хора, бе научил много за символите по заровете. На всеки демонски кокал имаше само по една защита, такава за предсказване. Останалите знаци бяха просто думи. Думите и техният ред разказваха историята на това, което ще се случи... или поне би могло.

Джардир различи символите за „шарум”, „дама” и „един” сред безпорядъка, преди Иневера отново да ги грабне. Шар’Дама Ка. Какво ли би могло да значи това? Разбира се, че не може един чин да е Избавителя. Дали не беше свързан с Джардир по някакъв начин?

Джардир с изненада видя как Иневера разтърси заровете и ги хвърли отново, както не бе виждал никоя дама’тинга да прави от онази нощ в Лабиринта. Тя не излъчваше друго освен спокойствието, присъщо на дама’тингите, но самият факт, че ги хвърли за втори път, бе красноречив.

А после за трети.

Каквото и да вижда – помисли си той, – иска да се увери, че е истина.

Погледна зеленоземеца, който, макар и да наблюдаваше внимателно ритуала, очевидно не виждаше нищо освен някакъв примитивен обред, нужен, за да пристъпи в Лабиринта.

Ех, сине на Джеф, де да беше толкова просто.

– Може да се бие – каза Иневера, извади глинен буркан от робата си и намаза раната на чина с гнусен мехлем, след което му сложи чиста превръзка.

Джардир кимна, без да е очаквал повече от да или не. Изведе чина от стаята.

– Кхафите – викна той на Абан, – кажи на сина на Джеф, че може да започне на стената. Ако хване алагай с мрежата, ще може да стъпи в Лабиринта.

– Определено няма да може! – каза Хасик.

– Еверам отсъди, Хасик – скастри го Джардир и воинът се укроти.

Абан бързо преведе и чинът изсумтя, сякаш улавянето на демон с мрежа е лесна работа. Джардир се усмихна. С този човек биха могли да си допаднат.

– Връщай се обратно в дупката, от която си изпълзял – каза той на Абан. – Синът на Джеф може да е достоен да се качи на стената, но ти се отказа от това право. Той ще трябва да заговори на езика на копието.

Абан се поклони, обърна се към зеленоземеца и му обясни. Чинът погледна Джардир и кимна в знак на разбиране. Лицето му беше сурово, но Джардир разпозна готовността в очите му. Имаше вид на дал’шарум при смрачаване.

Джардир понечи да тръгне надолу към тренировъчната площадка заедно с останалите, но Иневера го хвана за ръката. Ашан и Хасик се обърнаха, колебаейки се дали да продължат.

– Вървете и вижте дали ще можете да научите чина на някои от нашите жестови сигнали – заръча им Джардир. – След малко ще се присъединя към вас.

– Чинът ще изиграе ключова роля в твоето възкачване като Шар’Дама Ка – каза Иневера безцеремонно, щом останаха сами. – Приеми го като свой брат, но да не излиза от обсега на копието ти. Един ден ще се наложи да го убиеш, ако искаш да те приветстват като Избавителя.

Джардир се втренчи в неразгадаемите очи на съпругата си. Какво не ми казваш? – зачуди се той.

* * *

Зеленоземецът не даде никакъв знак, че го е страх или че се вълнува, докато слънцето залязваше същата вечер. Той стоеше изправен на върха на стената и гледаше пясъците с нетърпение, очаквайки първите признаци, че врагът се надига.

Всъщност по нищо не се доближаваше до представата на Джардир, която беше придобил от уроците си за слабите полумъже от Севера. Колко ли време беше минало, откакто красианец бе посетил зелените земи и видял народа им със собствените си очи? Сто години? Двеста? Някой беше ли напускал въобще Пустинното копие от Завръщането насам?

Двама воини се разхихикаха зад гърба му. Бяха от племето мендинг, най-силното след маджах. Мендинг бяха отдадени изцяло на изкуството на далекобойните оръжия. Строяха каменомети и скорпиони, копаеха камъни за изстрелване и изработваха гигантските скорпионски жила – огромни копия, които можеха да пронижат бронята на пясъчен демон от триста метра. Макар да не бяха така умели с копието, както други племена, славата им не знаеше граници, тъй като мендинг убиваха повече алагаи от каджи и маджах взети заедно.