Пустинното копие - Страница 103

103

За миг картината оживя в съзнанието ѝ. Ядроните щяха да се надигнат всеки момент. Трябваше само да прекрачи защитите и да прекрати мъчението.

Но Рена осъзна, че няма силата да направи дори това. Обърна се и влезе в къщата.

* * *

– Ама хич не ми мрънкай, Вълньо – каза Рена на овена, докато го стрижеше. – После ще ми благодариш, че съм те отървала от кожуха ти в тази горещина.

Бени и момчетата ѝ се подиграваха преди, че говори с животните като с хора, но след като вече ги нямаше, Рена го правеше все по-често. Кучетата, котките и животните в обора бяха единствените ѝ приятели на света и когато Харл отидеше на нивата, те я изслушваха със съчувствие, докато тя си изливаше мъката пред тях.

– Рена – чу се шепот зад нея. Тя подскочи и без да иска поряза Вълньо, който изблея, но Рена почти не забеляза, тъй като зад гърба ѝ, само на метър от нея стоеше Коуби Фишър.

Тя пусна ножицата и се заоглежда трескаво, ала от Харл нямаше и следа. Беше на нивата и плевеше, така че едва ли щеше да си дойде скоро. Рена обаче не искаше да рискува, сграбчи Коуби за ръката и го издърпа зад големия обор.

– Какво правиш тук? – прошепна тя.

– Карам няколко бъчви ориз към фермата на Мак Пасчър нагоре по пътя – отвърна Коуби. – Там ще нощувам и на сутринта ще се отправям към Градски Площад.

– Баща ми ще те убие, ако те види – предупреди го Рена.

Коуби кимна.

– Знам. Не ме интересува.

Той попипа неумело торбичката си за писма и извади дълга огърлица от гладки речни камъчета, нанизани на здрава кожена връв със закопчалка от рибена кост.

– Не е нещо особено, ама т’ва мога да си позволя – каза той и ѝ подаде огърлицата.

– Прекрасна е – възкликна тя и взе подаръка. Уви гердана два пъти около врата си, но той и така остана да виси под гърдите ѝ.

– Не спирам да мисля за теб, Рена – призна Коуби. – Пастир Харал и баща ми ми казаха да те забравя, но не мога. Виждам те всеки път, щом затворя очи. Искам утре да се върнеш с мен. Пастирът ще ни ожени, ако отидем при него и му се примолим... Знам, че ще го направи. Направил го е за сестра ти, след като избяга с Джеф Бейлс, а щом веднъж сме в съюз пред Създателя, баща ти нищо ня’а може да каже, за да ни раздели.

– Наистина ли? – попита Рена, а очите ѝ се напълниха със сълзи.

Коуби кимна, придърпа я към себе си и я целуна чувствено.

Но Коуби задържа контрол над ситуацията само миг, преди Рена да го бутне към стената на обора и да падне на колене. Той вдиша рязко и зарови с нокти във вдлъбнатините по дървената стена на обора, докато тя действаше. Коленете му поддадоха и той се отпусна на земята, а Рена го възседна и вдигна полите си.

– Аз... Аз никога не съм... – запелтечи Коуби, но тя сложи пръст на устата му, за да го накара да замълчи, и го потопи в себе си.

Коуби отметна глава назад от удоволствие и Рена се усмихна. Не беше като с Харл, грубо и безчувствено. Беше както би трябвало да бъде. Тя обсипваше лицето на Коуби с целувки, докато се надигаше и отпускаше, а бродещите му ръце по тялото ѝ ѝ доставиха ново удоволствие.

– Обичам те – прошепна той и изхвърли семето си в нея. Тя изстена и го целуна. Те останаха за кратко в тази топла, сияеща прегръдка, а после се изправиха и си наместиха дрехите. Рена погледна предпазливо иззад ъгъла на обора, но баща ѝ го нямаше.

– Баща ми тръгва рано за нивата – каза Рена. – Точно след закуска. Ако дойдеш тогава, него няма да го има до обяд.

– Ще сме в Свещения дом още преди да е разбрал, че си изчезнала – увери я Коуби и я притисна към себе си. – Стегни си багажа тая вечер, да е готов. Ще дойда възможно най-рано.

– Няма какво да стягам – каза Рена. – Нямам зестра освен себе си, но обещавам да бъда добра съпруга. Мога да готвя, да защитавам, да се грижа за дома ти...

Коуби се засмя и я целуна.

– Не ща ник’ва зестра. Само теб.

* * *

Рена скри огърлицата в джоба на престилката си и се държа послушно през останалата част на деня и нощта, като не даде никакъв повод на баща си да се усъмни в нея. Истина беше, че нямаше багаж за стягане, но отиде при всяко едно от своите приятелчета животни, за да им прошепне по едно сбогом. Плака заради Госпожица Драс и котенцата, които никога нямаше да види.

– Ти ще станеш Госпожа Драс, щом се появяват малките – промълви Рена, – дори онзи раиран безделник да не ти помага в отглеждането им.

Рена огледа животните в помещението и откри вероятния баща.

– Добре да се грижиш за котенцата си – предупреди го тя с тих глас, за да не чуе баща ѝ, – или ще се върна и ще те хвърля във водното корито.

Лежа будна цяла нощ, докато Харл хъркаше до нея, и още преди да проникне първият слънчев лъч през капаците, вече бе сложила кашата на огъня и бе отишла до кокошарника в обора, за да събере яйцата. Свърши останалата част от сутрешната си къщна работа с ясното съзнание, че всичко това ѝ е за последно, а докато се трудеше, не спираше да поглежда към пътя нагоре.

Не ѝ се наложи да чака дълго. В далечината се чу препускане, но заглъхна, преди да се приближи прекалено много. Скоро след това Коуби пристигна от завоя по пътя, потен и задъхан.

– Препусках през целия път – каза той и я целуна. – Нямах търпение да те видя.

Шишарка имаше нужда от почивка и Коуби я върза зад обора, а Рена извади вода от кладенеца. Кобилата запи жадно, след което запаса трева, докато двамата се хвърлиха в обятията си. Не след дълго Рена вече се беше навела, подпирайки се на стената на обора с поли набрани на кръста.

И точно там ги завари Харл.

– Знаех си! – извика той и замахна здраво с вилата си към главата на Коуби. Дръжката го удари по слепоочието и го запрати настрана.

103