Пустинното копие - Страница 110

110

Обаче щеше да държи Джардир отговорен за всеки изгубен живот. Ядрото да го погълне, ако не го направи!

След повече от час бясна езда той се натъкна на голяма група бежанци. Смрачаващото се небе се беше наляло с цвят, но хората все още се мъчеха над защитите си. Бяха изписали магическите символи върху дъски, но мястото, което трябваше да обезопасят, имаше неправилна форма и мрежата беше изкривена.

Той запрепуска до ръба на мрежата, дръпна рязко поводите на Здрачен танцьор и скочи на земята с комплекта си за защитаване. Щом го видяха, хората се развикаха, но той не им обърна внимание, тъй като се бе съсредоточил върху проверката на защитите им.

– Това е той – прошепна един от защитниците на друг. – Избавителя.

Защитения пренебрегна думите му, насочил вниманието си единствено към належащата задача. Обърна или завъртя някои от защитите, за да се подредят правилно спрямо останалите, но много други промени с въглен или направо нарисува нови на гърба на дъските.

Около него се насъбираше тълпа. Хората се хващаха един за друг и си шушукаха, втренчени в татуираните му ръце, докато се опитваха да надзърнат под качулката. Никой обаче не смееше да го доближи и работата му вървеше необезпокоявано. Когато придружителите му го настигнаха най-накрая, Ърни слезе непох-ватно от коня си, за да помогне. Роджър и останалите застанаха отбранително между него и тълпата.

– Избавителю! – викна му една жена.

Защитения погледна към нея и видя, че се бореше напразно с ръцете стволове на Гаред, за да стигне до него, а очите ѝ пламтяха с фанатична жар. Той се върна към работата си.

– Моля ви! – извика жената. – Сестра ми все още е на пътя!

При тези думи Защитения веднага вдигна поглед.

– Поеми защитаването – нареди той на Ърни. – Подбери от защитниците им колкото ти трябват. Оставям ви двама стрел-ци, за да ви спечелят време, докато свършите.

Ърни преглътна тежко, но кимна и извика райзънските защитници, които досега бяха стояли настрана заедно с останалите бежанци.

– Пусни я – каза Защитения на Гаред, щом отиде при тях двамата.

Гаред веднага се подчини, а жената падна на колене пред Защитения и се хвана за краката му.

– Моля ви, Избавителю – каза тя. – Сестра ми е бременна. Прекалено късна бременност, че да се качи на кон. Тя и старите ни родители не можеха да поддържат темпото на групата и затова съпрузите ни ме помолиха да избързам напред с децата, а те ще продължат с по-бавна крачка.

– И още не са ви настигнали – довърши Защитения вместо нея.

– Почти се е стъмнило – проплака жената върху краката на Защитения, стиснала края на робата му. – Моля ви, Избавителю, спасете ги!

Защитения се пресегна към нея, сложи ръка на брадичката ѝ и внимателно я издърпа на крака.

– Аз не съм Избавителя – рече той, – но се заклевам, че ще направя каквото мога, за да спася семейството ти.

Той се обърна към Гаред.

– Избери двама стрелци, които да останат с Ърни, докато довършат защитите – нареди той. – Останалите идвате с мен.

Гаред кимна и след броени секунди те изхвърчаха от лагера в още по-бесен галоп отпреди.

* * *

Беше се мръкнало, когато ги намериха – петима души, както ги бе описала отчаяната жена. Стояха в миниатюрен импровизиран кръг, наобиколени от десетки ядрони. Огнени демони плюеха пламъци, а въздушни се спускаха от небето. Имаше дори каменен демон, който се извисяваше над останалите.

Всеки път щом демоните удареха и мрежата лумваше съживена, Роджър виждаше дупките в тъканта ѝ. Дупки, достатъчно големи, за да се вмъкне демон.

Двамата млади мъже стояха при дупките и мушкаха демоните с вили, за да ги прогонят, докато възрастната двойка обгрижваше очевидната причина да изостанат.

Младата жена в средата на кръга раждаше.

Защитения изръмжа, срита жребеца още по-здраво и изпревари останалите. Захвърли робата си, която се понесе след него към земята. Гаред и дърварите нададоха вик и последваха примера му, като извадиха защитените си брадви, докато препускаха към стълкновението.

Защитения пришпори Здрачен танцьор право към каменния демон и магическите метални рога на коня, заварени за бронята му, изпращяха от мощ, щом пронизаха черната черупка на корема на демона. Демонът залитна назад, а Защитения скочи от коня си и яхна създанието, хващайки се за един от рогата му. Двамата се понесоха към земята, докато Защитения удряше ядрона във врата с татуираните си юмруци.

После се изправи на мига и нападна огнен демон, като му откъсна долната челюст. В този момент пристигнаха и дърварите, които с магически щитове препречиха пътя на огнени струи, а след това тръгнаха да съсичат демони, сякаш бяха дървета.

Уонда и стрелците постъпиха другояче – спряха конете си на няколко десетки метра по-назад и започнаха да целят въздушните демони, изпълнили небето. Създанията се сгромолясваха едно след друго със стърчащи перести стрели от кожестите им тела.

Роджър се смъкна от коня си и го остави при стрелците, взе цигулката и засвири на бегом към малкия кръг. Почти като непрозримите наметала на Лийша, музиката му го правеше едва ли не невидим за ядроните, докато си проправяше път през редиците им, но сега нямаше нужда да върви бавно. След секунди влезе в кръга и смени мелодията с пронизителните звуци, които щяха да отпъдят демоните от малкото семейство.

Младата жена крещеше, а край тях бушуваше битка и демонска сукървица се плискаше навсякъде в нощния въздух. Родителите правеха всичко по силите си, за да осигурят някакви удобства на дъщеря си, но от неумелите им движения си личеше, че нямат представа как да ѝ помогнат с раждането.

110