Пустинното копие - Страница 111

111

– Тя има нужда от помощ! – извика Роджър. – Трябва да я заведем при билкарка!

Защитения се отскубна от боя с демоните и само след миг беше вече при Роджър. Дойде само по препаска, покрит с татуировки и демонска сукървица. Райзънците се отдръпнаха от страх, но момичето бе толкова напреднало в раждането, че дори не го забеляза.

– Донеси ми кесията с билките – нареди Защитения, като коленичи до момичето и я прегледа с изненадващо внимателна ръка. – Водите ѝ са изтекли и контракциите наближават. Няма време да я водим при билкарка.

Роджър изтича отвън при Здрачен танцьор, но жребецът беснееше, докато тъпчеше два огнени демона в калната киша. Роджър се загърна със защитеното си наметало и отново хвана цигулката. Както ядроните, така и конят откликнаха на особената магия на Роджър и след миг жребецът вече стоеше спокойно, а Роджър взе безценната билкарска кесия.

Занесе я на Защитения, който веднага стри билки на прах и ги смеси с вода. Семейството на момичето стоеше настрана и наблюдаваше с ужас сцената, докато дърварите громяха демони от всички страни.

– Разбираш ли от тези неща? – нервно попита Роджър, когато Защитения поднесе отварата към устните на стенещата жена.

– Шест месеца съм чиракувал при билкарка като част от обучението за вестоносец – отвърна Защитения. – Виждал съм как става.

– Виждал си?! – попита Роджър.

– Искаш ли ти да го направиш? – попита Защитения и го погледна.

Роджър пребледня и поклати глава.

– Тогава почвай да свириш с проклетата цигулка и задръж демоните настрана, докато свърша с това.

Роджър кимна и отново опря лъка в струните.

Часове по-късно, заедно със звуците на отдавна замрялата битка, пронизителен писък разкъса нощта. Роджър погледна крещящото бебе и се усмихна.

– Сега, като я избави от бремето, вече няма да има отърване от прякора ти – каза той.

Защитения му се намръщи, а Роджър се разсмя.

* * *

Лийша пренесе димящия поднос нагоре по стълбите на Смитовия хан с нервно туптящо сърце. Вече два пъти бе мислила да се отдаде на Марик, чиято хубост и остроумие не можеше да отрече. И двата пъти обаче характерът на Марик я бе отблъсвал точно в ключовия момент, карайки я да се чувства, сякаш нейните нужди са на второ място след неговите, ако изобщо би ги имал предвид.

Но майка ѝ отново се оказа права. Често ѝ се случваше дори когато използваше своята проницателност само за да нарани останалите. На Лийша ѝ бе омръзнало да бъде сама, а дълбоко в себе си знаеше, че Арлен никога няма да запълни празнотата ѝ. Не за пръв път ѝ се прииска да види Роджър в тази светлина, но това беше невъзможно. Тя го обичаше, но нямаше никакво желание да сподели леглото си с него. Марик беше показал на райзънци, че е човек, на когото може да се разчита в тежки времена. Май беше дошло време тя да загърби отминалите му прегрешения.

Подръпна роклята си, за да изглади гънките, но след това се почувства глупаво, че го е направила, и почука на вратата му.

– Да? – попита Марик, докато отваряше вратата. Беше без риза, току-що излязъл от коритото с гореща вода в стаята си и кожата му още беше влажна. Опули се, щом съзря Лийша.

– Не исках да те безпокоя – извини се Лийша. – Просто си помис-лих, че една гореща вечеря би ти се отразила добре преди лягане.

– Аз... Да, разбира се – отвърна Марик, грабна туниката си и я навлече. Лийша гледаше настрани, докато той се обличаше, но образът на мускулестото му тяло не се изпари веднага от съзнанието ѝ.

Марик взе подноса и вдъхна силно аромата на храната, докато я отнасяше към малката масичка и стола до леглото. Вдигна капака и намери едро, димящо парче месо, пропито със собствените си сокове, върху пикантни картофки и прясно сварени зеленчуци.

– Храната в Хралупата на Избавителя скоро ще свърши – каза Лийша, – но запасите на Смит ще издържат поне тази нощ.

– Леглото ми се стори достатъчно великолепно, тъй като близо две седмици лежах в снега – каза Марик. – Но това вече е дар от самия Създател.

Той захапа месото и Лийша изпита странно удовлетворение, докато го гледаше как яде храната, приготвена от самата нея. Макар сега да ѝ беше далечно, бе изпитала подобно чувство с Гаред, когато още като обещани му бе сготвила за пръв път. Сякаш се бе случило преди векове, в някакъв друг живот.

– Страшно вкусно! – възкликна Марик, след като приключи и избърса уста с ръкава си.

– Това е скромният ми израз на благодарност за това, което си направил – отвърна Лийша. – Повел си тези хора към убежище точно когато са били най-безпомощни.

– Въпреки че те предадох, когато ти беше в подобно положение? – попита Марик.

Лийша го погледна с изненада.

– Миналата година – рече Марик, – когато заразата бе нападнала Хралупата и ти се нуждаеше да стигнеш до дома. Аз определих... нечестна цена за услугите си.

– Марик... – нежно започна Лийша.

– Не, чуй ме – каза Марик. – Когато потеглихме по пътя за Анжие онзи първи път, толкова бях хлътнал по теб, че вече си представях как след година ще отглеждаме децата си. Но тогава, в палатката, когато не можах да... бъда мъж с теб, аз...

– Марик... – повтори Лийша.

– Това ме влуди – продължи Марик. – Чувствах се, сякаш имах нужда да се махна от теб, обаче когато това стана, мислите ми все се връщаха към теб, дори когато.... спях с други жени.

Той извърна поглед.

– Но щом те видях отново – продължи той, – аз се почувствах толкова... твърд и ми се прииска бързо да си върна за предишните неуспехи, преди нещо друго да ми е попречило. Не беше честно спрямо теб и аз съжалявам за това.

111