Пустинното копие - Страница 116

116

Уонда отново преметна Гаред по гръб. Лийша поклати глава с копнеж.

– Наистина красиво изкуство. Жалко, че единственото му предназначение е да осакатява и убива.

– Хората, които са го измислили, не са по-различни – рече Защитения. – Гениални, красиви и смъртоносни отвъд всякакви граници.

– И си сигурен, че ще дойдат? – попита Лийша.

– Нямам никакво съмнение – отвърна Защитения, – колкото и да ми се ще да бъде другояче.

– Какво мислиш, че ще направи херцог Райнбек? – попита тя.

Защитения сви рамене.

– Срещал съм го няколко пъти, докато бях вестоносец, но не го познавам наистина.

– Няма какво толкова да му познаваш – каза Роджър. – Райнбек прекарва времето си в правене на три неща: да брои пари, да пие вино и да спи с все по-млади булки с надеждата, че някоя от тях ще му роди наследник.

– Ама той безсеменен ли е? – изненадано попита Лийша.

– Аз не бих го наричал така на обществени места – предупреди я Роджър. – Бесил е билкарки и за по-леки обиди. Вини съпругите си.

– Винаги така правят – рече Лийша. – Като че ли да си безсеменен значи, че не си истински мъж.

– А не е ли така? – попита Роджър.

– Не ставай глупав – отвърна Лийша, но дори Защитения я погледна със съмнение.

– Все пак Бруна беше експерт по въпросите за плодовитостта и добре ме обучи – продължи Лийша. – Може би ще спечеля благоразположението му, ако успея да го излекувам.

– Благоразположение ли? – попита Роджър. – Не само ще те вземе за жена, а и на теб ще направи дете.

– Няма значение – каза Защитения. – Даже билките ти да събудят семето му, ще минат месеци, преди да получи доказателство за това. Ще трябва да упражним по-силен натиск.

– По-силен от войската пустинни бойци пред портите му ли? – попита Роджър.

– Райнбек ще трябва да събере войските си много преди този момент, ако иска да има поне някакъв шанс срещу Джардир – отвърна Защитения, – а херцозите рядко са склонни да поемат подобни рискове без достатъчно убедителни аргументи.

– Ще срещнеш съпротива и от братята на Райнбек – предуп-реди го Роджър. – Принц Микаел ще заеме трона, ако Райнбек умре без наследник, а принц Питър е Напътственик на пастирите на Създателя. Най-младият, Тамос, предвожда стражата на Райнбек, Дървените войници.

– А не е ли възможно някой от тях да чуе гласа на разума? – попита Лийша.

– Малко вероятно – отвърна Роджър. – Единственият, когото бихме могли да убедим, е лорд Дженсън, първият министър. Без него никой от принцовете няма да си намери и ботушите. Няма нещо, дето да се е случило в Анжие, и Дженсън да не го е отбелязал в спретнатите си счетоводни книги, а знатното семейство му е поверило почти всичко.

– Значи, ако Дженсън не ни подкрепи, херцогът едва ли ще го направи – заключи Защитения.

Роджър кимна.

– Дженсън е страхливец – предупреди ги той и сви рамене. – Да го накараме да се съгласи на война... Няма да е лесно. Може да ви се наложи да прибегнете до други методи.

Защитения и Лийша го погледнаха любопитно.

– Ти си проклетия Защитен – възкликна Роджър. – Половината хора на юг от Мливари вече те мислят за Избавителя. Като се срещнем няколко пъти с пастирите и раздуем правилните истории в Гилдията на жонгльорите, и другата половина ще го повярват.

– Не – възрази Защитения. – Няма да се правя на нещо, което не съм, дори за това.

– Че кой може да каже, че не си? – попита Лийша.

Защитения с изненада се обърна към нея.

– Недей сега и ти. Достатъчно е, че го чувам от жонгльора, зажаднял за истории, и от заслепения от вярата си пастир, но ти си билкарка. Знанията лекуват пациентите, не молитвите.

– Също така съм защитна вещица – отвърна Лийша, – а ти ме направи такава. Право казваш, че се осланям повече на научни книги, отколкото на пастирския Канон, но науката не може да ми обясни защо няколко драскулки в калта препречат пътя на ядрон или го раняват. Не всичко във вселената е наука. Може би в нея има място и за Избавителя.

– Не съм пратеник на Рая – заяви Защитения. – А и като знам нещата, които съм правил... Никакъв Рай не би ме приел.

– Много хора вярват, че древните Избавители също са били обикновени мъже като теб – каза Лийша. – Водачи, които са се издигнали в правилния момент точно когато хората са имали нужда от тях. Ще обърнеш ли гръб на човечеството заради едната семантика?

– Т’ва не е семантика – отсече Защитения. – Хората ще поч-нат да ме търсят за всичките си проблеми и въобще няма да се научат да си ги решават сами.

Той се обърна към Роджър.

– Готово ли е всичко?

Роджър кимна.

– Конете са натоварени и оседлани. Кажеш ли, тръгваме.

* * *

Мина повече от месец, откакто пролетта стопи снеговете, а дърветата, които ограждаха вестоноския път за Анжие, вече зеленееха от свежите си листа. Роджър се беше притиснал към Лийша, докато яздеха. Така и не се научи да язди като хората, а и по принцип нямаше много вяра на конете, особено на тези, които не бяха впрегнати в каруца. За щастие, беше достатъчно дребен, та да седи зад Лийша, без да напрягат животното прекалено много. А както ставаше с всичко, с което Лийша се хванеше, тя бе овладяла ездата на бърза ръка и сега уверено направляваше коня.

Фактът, че се връщаха в Анжие, никак не помагаше на бълбукащия му стомах. Когато напусна града с Лийша преди година, той го беше направил както за да я заведе у дома, така и за да спаси живота си. Въпреки че беше с могъщите си приятели, Роджър не чакаше завръщането си с нетърпение, особено след като от Гилдията на жонгльорите щяха да разберат, че е още жив.

116