Пустинното копие - Страница 122

122

– Уверявам ви, той няма да си има никакви неприятности – побърза да добави Дженсън. – Негова Светлост херцогът ме помоли да му задам само няколко въпроса, преди да реши дали да бъде приет в двореца.

Чу се тупкане, Роджър се извърна от мястото си до вратата и видя Защитения да става от масата. Той кимна на жонгльора.

– Няма проблеми, госпожо – каза Роджър и прекрачи вратата.

Дженсън го погледна и носът му потрепна.

– Роджър Ин – каза той, без да пита.

Inn – хан (англ.). – Б. пр.

– За мен е чест, че ме помните, господин министър – каза Роджър и се поклони, а останалите го последваха навън през вратата на кухнята.

– Разбира се, че ви помня, Роджър – отвърна Дженсън. – Как ще забравя момчето, което Арик доведе, единственият оцелял от унищожението на Речен мост?

Останалите смаяно погледнаха Роджър.

– И все пак – продължи Дженсън и носът му отново трепна – бих се заклел: прочетох в миналогодишен доклад на майстор Чолс, че сте изчезнали и че са ви счели за мъртъв.

Той погледна през очилата си към Роджър.

– И, ако не ме лъже паметта, сте оставили значителен неизплатен дълг към Гилдията на жонгльорите.

– Роджър! – извика Лийша.

Лицето на Роджър прие маската на жонгльора. Парите бяха искани като компенсация за счупения нос на племенника на Дженсън, Джейсън Златния тон. Разбира се, Джейсън вече си беше взел дължимото в кръв.

– Да не сте били толкова път, за да си говорим за жонгльора? – попита Защитения и застана пред Роджър. Качулката забулваше в сенки лицето му и му придаваше мрачна осанка, страховита дори за тези, които го познаваха. Принц Тамос сложи ръка на късото копие, вързано за гърба му.

Дженсън потрепна нервно, а малките му очички запрескачаха от човек на човек, но бързо се осъзна.

– Не, разбира се – съгласи се той и сне вниманието си от Роджър, като че ли досега просто беше преглеждал тефтера си.

Помръдна с крака, едва ли не готов да побегне и да се скрие зад принца при някое по-рязко движение, и попита:

– Значи, вие сте... той?

Защитения свали качулката и показа татуираното си лице на принца и министъра. Като го видяха, и двамата се ококориха, но по нищо друго не им пролича, че са видели някаква странност.

Дженсън се поклони дълбоко.

– За мен е чест да се запозная с вас, господин Флин. Позволете да ви представя принц Тамос, капитан на Дървените войници, най-младият брат на херцог Юкор и трети по ред за бръшлянения трон. Негово височество е дошъл като мой придружител. – той посочи принца, който кимна вежливо, въпреки че погледът му не загуби застрашителния си плам.

– Ваше височество – поздрави го Защитения и се поклони плавно, според обичаите на Анжие. Лийша направи реверанс, а Роджър го почете с най-артистичния си поздрав. Роджър знаеше, че Защитения е срещал и двамата още като вестоносец, но си личеше, че дори Дженсън с легендарната си памет не го разпозна.

Дженсън се обърна наляво, откъдето се появи момче, стояло досега при вратата.

– Моят син и помощник, Пол – представи го той. Момчето не беше на повече от десет лета, дребно като баща си, със същата провиснала черна коса и лице като на пор.

Защитения кимна на момчето.

– Чест е да се запозная с вас и вашия син, лорд Дженсън.

– Моля ви, просто Дженсън – каза първият министър. – Имам най-обикновен произход, просто съм на по-висока обществена служба. Простете ми, ако ви се струвам малко непохватен в тези неща. С тези неща обикновено се занимава глашатаят на херцога, моят племенник, но така се случи, че сега е из селцата.

– Джейсън Златния тон е новият глашатай на херцога?! – възкликна Роджър.

Всички погледи се насочиха към него, но Роджър не ги забеляза. Джейсън и чираците му бяха пребили Роджър и наставника му от гилдията Джейкъб преди година и ги бяха оставили да умрат под смрачаващото се небе. Роджър беше оцелял само защото Лийша и неколцина смели градски стражи рискуваха живота си заради него. Майстор Джейкъб обаче бе загинал. Роджър така и не повдигна обвинения, преструвайки се, че не помни нападателите си, от страх да не би Джейсън да използва връзките на чичо си, за да избегне наказанието и отново да го погне.

Дженсън обаче сякаш въобще не беше наясно с цялата история. Погледна учудено Роджър, а очите му прехвърчаха настрани, сякаш за да погледнат в някой забравен тефтер.

– А, да – каза той след миг. – Майстор Арик и Джейсън бяха нещо като съперници, нали така? Сигурен съм, че няма да се зарадва на тези новини.

– Той няма и да ги чуе – увери го Роджър. – Изядриха го по пътя за Крайгорско преди три години.

– Така ли? – каза Дженсън, опулен. – Съжалявам да го чуя. При всичките му недостатъци Арик беше страхотен глашатай и служеше добре на херцога, и то не само заради героизма му при Речен мост. Колко жалко за инцидента с бордея.

– Инцидент с бордей? – попита почти развеселено Лийша и се обърна към Роджър.

Дженсън почервеня и се обърна към Лийша с дълбок поклон.

– Ах... ах... Извинете ме, добра жено, че засягам такива неудобни въпроси. Не исках да ви обидя.

– Не сте ме и обидили, господин министър – успокои го Лийша. – Билкарка съм и съм привикнала на неудобни въпроси. Лийша Пейпър – подаде му тя ръка, – билкарка от Хралупата на Избавителя.

paper – хартия (англ.). – Б. пр.

Ноздрите на принца се разшириха, а носът на чиновника трепна, щом двамата чуха името, избрано от населението на Хралупата на дърваря, но накрая Дженсън само кимна и каза:

– Наблюдавам развитието ви с немалък интерес, откакто чиракувахте при госпожа Бруна.

122