Пустинното копие - Страница 123

123

– Тъй ли? – попита изненадано Лийша.

Дженсън ѝ отвърна със същия любопитен поглед.

– Не би трябвало да се изненадвате. Всяка година преглеждам статистиките от преброяването на населението и специално следя видните граждани в херцогството, особено такива като Бруна – жена, която е участвала още в първото преброяване, поръчано от Райнбек Първи преди повече от век. Следил съм всичките ѝ чирачки с интерес да видя коя ли ще я наследи. Беше тежка загуба, когато почина миналата година.

Лийша кимна тъжно.

Министър Дженсън замлъкна почтително в памет на старицата, после прочисти гърло.

– Впрочем, преди да сме сменили темата, госпожице Лийша. – той погледна през очилата си втренчено и укорително към нея, както одеве към Роджър. – годишният ви отчет закъснява вече няколко месеца.

Лийша се изчерви, а Роджър хихикна зад нея.

– Аз... Ами... Бяхме малко...

– ...заети със заразата – кимна Дженсън, после се взря в Защитения – и с други дела, естествено, разбирам ви. Но, убеден съм, и баща ви би потвърдил, че хартията е горивото на държавата.

– Да, господин министър – кимна Лийша.

– Моля те, Дженсън – намеси се Тамос и избута първия министър настрана, а острият му поглед зашари по тялото на Лийша с хищни намерения и Роджър се наежи. – Хралупата достатъчно е страдала напоследък. Спести им малко от безкрайната си бумащина!

Дженсън се намръщи, но се поклони.

– Разбира се, ваше височество.

– Принц Тамос, на вашите услуги – каза принцът на Лийша, поклони се ниско и целуна ръката ѝ.

Роджър се намуси при вида на изчервените бузи на Лийша.

Дженсън прочисти гърло и се обърна към Защитения.

– Стига сме разлиствали хартии. Нека се занимаем с въпросите на херцога.

Щом Защитения кимна, Дженсън се обърна към Джизел.

– Госпожо, дали ще ви се намери място, където да можем да поговорим насаме...

Джизел кимна и ги поведе към работната си стая.

– Ще ви направя топъл чай – рече тя и се върна в кухнята.

Принц Тамос предложи на Лийша да се хване за ръката му и тя се съгласи с учудено изражение. Гаред кръжеше около тях покровителствено, но дори Лийша и принцът да го бяха забелязали, не го показаха по никакъв начин.

Пол взе калъфа за хартия на баща си и изтича до бюрото на госпожа Джизел, като разстла сноп бележки и няколко празни листа. Постави перо и мастилница на удобно място, както и попивателна хартия, а после издърпа стола за баща си, който седна и топна писалката.

Изведнъж вдигна поглед.

– Разбира се, никой не би възразил, ако запиша разговора ни за херцога? – попита Дженсън. – Аз, естествено, ще задраскам всичко, което ви се стори неточно или недискретно.

– Няма проблем – отвърна Защитения, а Дженсън кимна и отново забоде нос в листата си.

– Ами, добре тогава – започна той. – Както казах на госпожа Джизел, херцогът няма търпение да се срещне с представителите на Хралупата на... мм... Избавителя, но той е загрижен за достоверността на това, което му представятe. Мога ли да попитам защо господин Смит, градският говорител, не дойде лично? Не е ли всъщност това най-важната и единствена законна длъжност на говорителя – да представлява града си в случаи като този?

Той говореше, а ръката му почти загуби очертанията си, докато стенографираше с неразгадаеми знаци дори собствените му думи. Перото му пък се стрелкаше обратно към мастилницата през няколко секунди, без веднъж даже да накапе листа.

Лийша изсумтя.

– Всеки, който смята така, явно не е прекарвал и минута в селата, господин министър. В тежки моменти хората се обръщат към говорителя си. От Райзън все още се точат бежанци, да не говорим за пристигналите, на които им липсват неща от първа необходимост. Той не би могъл да ги изостави. Прати мен вместо това.

– Теб ли? – попита невярващо Тамос. – Жена?

Лийша се намръщи, но Дженсън шумно прочисти гърлото си, преди тя да успее да му отвърне.

– Мисля, че това, което негово височество имаше предвид, е, че законният заместник на господин Смит би трябвало да е пастирът ви Джона.

– Свещеният дом прелива от бежанци, потърсили подслон – отговори Лийша. – Джона е също толкова зает, колкото и Смит.

– Но Хралупата може да прежали билкарката си точно в този тежък момент? – попита Тамос.

– Това представлява проблем за негова Светлост – каза Дженсън и вдигна поглед към Лийша, но ръката му не спря да записва думите им. – Как би изглеждало в съда, ако той приеме делегация от свое васалство, така пренебрегнало бръшлянения трон, че дори не си е направило труда да изпрати истинския говорител? Ще се приеме като обида.

– Уверявам ви, че не сме искали да го обидим – каза Лийша.

– Нима? – намеси се Тамос. – Независимо от тежките обстоятелства, говорителят ви можеше да дойде. Хралупата на дърваря е само на шест нощи оттук – той погледна Защитения, – но, изглежда, Хралупата на Избавителя се е преместила по-надалеч.

– Какво искате да направя, ваше височество? – попита Лийша. – Да пропилея две седмици, за да доведа Смит, когато пред прага ни стои цяла армия?

Принц Тамос изсумтя.

– Моля ви, не преувеличавайте, госпожице Пейпър – рече Дженсън, без да спира да пише. – Херцогското семейство е напълно наясно с красианските набези по Райзън, но заплахата за анжиерските земи е минимална.

– Засега – предупреди го Защитения. – Това обаче не бяха обикновени набези. Крепостта Райзън и селата ѝ, житният пояс на цяла Теса, сега са под властта на Красия. Поне година ще мине, докато затвърдят позициите си, наберат райзънци за воини и ги обучат. Тогава ще поемат към Лактън и селата му, за да ги погълнат. Може да минат години, преди да се обърнат на север и да потеглят към града ви, но ви уверявам – те ще го направят и на вас ще са ви нужни съюзници, ако се надявате да дадете поне някакъв отпор.

123