Пустинното копие - Страница 124

124

– Крепостта Анжие не се страхува от шепа пустинни плъхове, дори да са верни тъпчиплевелските ти истории! – избумтя Тамос.

– Ваше височество, моля ви! – изписука Дженсън. Щом принцът отново замлъкна, Дженсън се обърна към Защитения. – Мога ли да ви попитам откъде знаете толкова много за плановете на красианците, господин Флин?

– Имате ли копие от красианската свещена книга в архивите си, министре? – попита Защитения.

Очите на Дженсън се стрелнаха настрана за миг, сякаш за да проверят в невидим списък.

– Евджаха, да.

– Препоръчвам ви да го прочетете – каза Защитения. – Красиан-ците вярват, че водачът им е прероденият Каджи, Избавителя. Вече водят Дневната война.

– Дневната война ли? – попита Дженсън.

Защитения кимна.

– Евджахът разказва в детайли как Каджи завладял целия поз-нат свят, преди да обедини всичките му копия срещу ядроните. Джардир ще се опита да направи същото. Настъпленията му може да бъдат последвани от периоди на укрепване, когато завладените народи ще бъдат подчинявани на евджахския закон. – той погледна остро Дженсън и принца. – но дори за миг не се заблуждавайте, че са спрели настъплението.

Принцът го изгледа гневно, ала цветът бавно се източи от лицето на Дженсън. По челото му бяха избили капчици пот, дори в тази студена пролетна утрин.

– Прекалено добре сте запознат с красианския народ за обикновен дървар, господин Флин – отбеляза той.

– Бях за кратко в Красия – каза просто Защитения. Дженсън добави още един знак към странния стенографски текст.

– Разбирате защо трябва да говорим с негова Светлост, господин министър – каза Лийша. – Красианците могат да си позволят да се бавят. Житниците на Райзън могат да изхранват една войска безкрайно, особено като бъде спрян притокът на храна към Севера.

Дженсън сякаш въобще не я чу.

– Някои говорят, че вие сте самият Избавител – каза той на Защитения.

Тамос изсумтя.

– А аз съм вежливият ядрон – промърмори той.

Защитения дори не се обърна към него, вперил поглед в министъра.

– Аз не твърдя подобно нещо, лорд Дженсън.

Дженсън кимна, пишейки.

– Негова Светлост ще бъде облекчен да чуе това. Но по въпроса за бойните защити...

– Те... – започна Лийша.

– Те ще бъдат дадени на всички, които ги поискат, и то безплатно – прекъсна я Защитения и привлече стъписаните погледи на всички.

– Ядроните са врагове на цялото човечество, господин министър – рече Защитения. – В това съм на едно мнение с красианците. На никого няма да откажа защитите, с които можем да ги преборим.

– Ако въобще работят – промърмори Тамос.

Защитения се обърна изцяло към Тамос и дори един принц не успя да издържи дълго на свирепия му взор. Тамос сведе очи и Защитения кимна.

– Уонда – каза той, без да се обръща към младата жена, която се стресна, като чу името си, – дай ми стрела от колчана си.

Уонда взе стрела и я пъхна в очакващата му ръка, която беше протегнал назад през рамо. След това той я положи върху дланите си и така я връчи на принца, без да се покланя, застанал пред него като равен.

– Изпробвайте ги, ваше височество – каза той. – Тази нощ зас-танете на стената и накарайте някой добър стрелец да уцели най-грамадния ядрон, който съзрете. Сам вижте дали работят.

Тамос отстъпи леко назад, но после бързо се изправи, сякаш за да не изглежда стреснат. Кимна и взе стрелата.

– Ще го направя.

Първият министър бутна стола си назад и Пол се стрелна, за да попие мокрите страници и да ги навие обратно в кожения им калъф. Събра пособията за писане и забърса масата, а Дженсън се изправи и отиде при принц Тамос.

– Мисля, че приключихме засега – рече Дженсън. – Негова Светлост ще ви приеме в двореца си утре, час след съмване. Сутринта ще ви изпратя карета, за да избегнем каквито и да било... неприятности, ако ви – очите му се стрелнаха към Защитения – видят на улицата.

Защитения се поклони.

– Това би било чудесно, благодарим ви – каза той. Лийша направи реверанс, а Роджър се поклони.

– Господин министър – каза Лийша, приближи се до него и продължи шепнешком. – Разбрах, че на негова Светлост... все още му предстои първи наследник.

Принц Тамос видимо се наежи, но Дженсън вдигна ръка, за да го спре.

– Не е тайна, че бръшляненият трон все още няма наследник, госпожице Пейпър – каза той спокойно на Лийша.

– Плодовитостта беше една от специалностите на Бруна – каза Лийша, – а също така е и моя. За мен би било чест да предложа уменията си, стига те да са желани.

– Брат ми е напълно способен да се сдобие с наследник и без вашата помощ – изръмжа Тамос.

– Разбира се, ваше височество – съгласи се Лийша и направи още един реверанс, – но реших, че може би херцогинята би желала да се прегледа, ако затруднението идва от нейна страна.

Дженсън се намръщи.

– Благодаря ви за щедрото предложение, но нейна Светлост си има своя билкарка и силно ви съветвам да не засягате темата пред негова Светлост. Ще го спомена, където трябва.

Отговорът му беше неясен, но Лийша кимна и си замълча, само направи нов реверанс. Дженсън кимна и заедно с Тамос се отправиха към вратата. Точно преди да излезе, министърът се обърна към Роджър.

– Разчитам, че ще посетите Гилдията на жонгльорите, за да изясните статута си и да се разплатите за висящите си дългове, преди отново да напуснете града, нали така? – попита той.

– Да, господине – отвърна печално Роджър.

– Убеден съм, че историите около последните ви приключения ще бъдат много ценни за гилдията и вероятно ще изплатят дълга ви изцяло, но се надявам, че ще проявите благоразумие спрямо определени – той погледна Защитения – субективни тълкувания на случки, колкото и изкушаващо да е да използвате по-...сензационните тълкувания.

124