Пустинното копие - Страница 127

127

Лийша срещна погледа ѝ и кимна.

– Да.

За миг Арейн пресрещна погледа на Лийша, сякаш предизвикваше младата жена да мигне, но накрая изсумтя удовлетворено.

– Ако ми беше отговорила друго, за нищо повече нямаше да ти повярвам. Та Дженсън ми казва, че се смяташ за умела наследница на Бруна, що се отнася до плодовитостта.

Лийша отново кимна.

– Бруна даваше изчерпателни уроци на тази тема, а имам и многогодишен опит.

Арейн отново погледна Лийша изпод вежди.

– Вероятно не са чак толкова много годините, но засега ще ти простя това. Не вреди да я прегледаш. Всички останали вече го сториха.

– Нея ли? – попита Лийша.

– Херцогинята – отвърна Арейн. – Последната ми снаха. Искам да знам дали момичето е ялово, или синът ми няма семе.

– Не бих могла да установя последното, ако прегледам херцогинята – каза Лийша.

Арейн изсумтя.

– Съвсем щеше да си навирила носа, ако го беше казала. Но всичко по реда си. Погледни момичето.

– Разбира се – каза Лийша. – Има ли нещо, което можете да ми кажете за нейна Светлост, преди да я прегледам?

– Здрава е като кон, с яко телосложение и широки бедра като за разплод – отвърна Арейн. – Не е с най-острия възможен ум, но друго не се и очаква от анжиерските дами. Братята ѝ са достатъчно хитри, така че по-скоро се отнася до възпитанието ѝ, а не за природа. След последния развод на Райнбек самата аз я избрах измежду всичките многообещаващи момиченца с добро потекло, като обърнах специално внимание на братята и сестрите. Лейди Мелни е най-младата от дванайсет деца, от които три четвърти момчета. Има три сестри и всичките си имат свои деца – по две момчета на всяко момиче. Ако има някой на света, способен да дари бръшлянения трон с наследник, то това е тя. Разбира се, синът ми друго не го интересуваше освен големината на ненките ѝ, но Мелни и там има достатъчно месо, за да откърми дори голямо бебе като Райни.

– От колко време са женени? – попита Лийша, пренебрегвайки коментара.

– Повече от година – отвърна Арейн. – Знатната билкарка ѝ вари чайове за плодовитост, а аз карам Дженсън да затваря бордеите, когато ѝ идва, но тя пак окървавява завивките всеки месец.

Арейн преведе Лийша през лабиринт от тайни коридори и стълбища, ползвани от жените в знатното семейство. Лийша видя много прислужнички, но нито един прислужник. Накрая стигнаха до разкошна спалня, отрупана с кадифени възглавници и красианска коприна. Херцогинята стоеше пред един от големите стъклописи в покоите си и гледаше навън към града. Носеше широка рокля от зелена и жълта коприна, с дълбоко деколте и пристегната здраво в талията. Косата ѝ беше вдигната зад златна диадема, покрита със скъпоценни камъни, а лицето ѝ бе изкусно гримирано. Беше подготвена да се яви пред херцога във всеки един момент, щом той я привикаше в покоите си. Не беше на повече от шестнайсет лета.

– Мелни, това е госпожица Лийша от Хралупата на дърваря – представи я Арейн.

– Хралупата на Избавителя – поправи я Лийша. Арейн я погледна със смаяно разбиране.

– Госпожица Лийша е умел лечител в сферата на плодовитостта – продължи Арейн – и днес тя ще те прегледа. Свали си роклята.

Момичето кимна и без никакво колебание посегна да развърже връзките на гърба на корсета си. Ясно беше кой командва жените на херцога. Прислужничките ѝ бързо ѝ помогнаха с развързването и не след дълго роклята на херцогинята стоеше сгъната до леглото.

– Преглеждай я, както намериш за добре – промърмори Арейн достатъчно тихо, та никой да не чуе, докато прислужничките действаха. – Това момиче е мушкано и ръгано повече от евтина проститутка.

Лийша поклати глава от съжаление към горкото момиче, но се наведе, отвори кесията си с билки върху тоалетката на херцогинята и нареди няколко шишенца и тампони. Беше се надявала да ѝ се отдаде подобна възможност и бе дошла подготвена с правилните химикали.

Младата херцогиня стоеше мирно и тихо, докато Лийша я преглеждаше, но сърцето ѝ се беше разтуптяло, когато билкарката я преслуша. Вероятно девойката беше ужасена, беше я страх от съдбата ѝ, в случай че не успее да роди наследник като херцогините преди нея. Лийша се зачуди дали въобще са ѝ дали избор за сватбата, или, както бе прието в Теса, съюзът е бил уговорен от родителите без никакво внимание към желанията на дъщеря им.

Взе проба от урината ѝ и вагинален секрет, а пробите смеси с химикали и ги остави да взаимодействат. Опипа утробата на момичето и дори пъхна пръст, за да прегледа шийката. Накрая се усмихна на херцогинята.

– Всичко изглежда наред, ваша Светлост. Благодаря ви за съдействието. Сега вече можете да се облечете.

– Благодаря ви, госпожице – отвърна херцогинята. – Надявам се, че ще откриете какво не ми е наред.

– Не мисля, че нещо „не ви е наред“, мила – каза Лийша, – но ако има какво да се лекува, не берете грижа – ще го излекуваме.

Херцогинята се усмихна немощно и кимна. Вероятно беше чувала същото нещо поне от десетина други билкарки. Нямаше причина да смята, че Лийша ще е по-различна.

Херцогинята се върна до прозореца, а Лийша отиде при тоалетката, за да погледне резултатите от пробите. Херцогинята майка я последва тихо.

– На момичето му няма нищо – рече Лийша. – Би могла да роди цяла войска.

Арейн ѝ подаде малка тюлена кесийка, пълна с изсушени билки.

– Това са цветовете, от които знатната билкарка ѝ вари чая за плодовитост.

Лийша подуши вързопчето.

– Да, обикновената смес е. Със сигурност не би ѝ навредил, но аз мога да сваря по-силен... Не че това би имало значение.

127