Пустинното копие - Страница 130

130

– Ще си спомня за това на аудиенцията пред негова Светлост – отбеляза Лийша.

Арейн изсумтя.

– Не изоставай в танца, момиче. Това е аудиенцията. Всичко, което се случва в тронната зала, е чист театър. Каквото и да си мислиш, моите синове управляват града не повече, отколкото твоят Смит Хралупата.

Лийша се задави с една сладка и едва не си разля чая. Погледна изумено Арейн.

– Това, че дойдохте без Смит обаче, беше доста необмислено – изцъка Арейн. – Бруна мразеше политиката, но можеше да те научи поне на основните неща. Достатъчно добре ги знаеше. Момчетата ми са се метнали на баща си и не им трябват жени в двореца, освен ако не слагат храна на масата или не коленичат под нея. Те просто са решили, че вашият господин Флин, ако въобще така се казва, командва парада сега, и ще почетат дори онази маймуна Гаред и Ариковото келеме повече, отколкото теб.

– Защитения не говори от името на Хралупата – увери я Лийша. – Нито пък останалите.

– Да не ме мислиш за глупава, момиче? – попита Арейн. – Един поглед ми трябваше, за да разбера всичко това. Няма значение обаче. Всички решения вече са взети.

– Моля? – попита объркано Лийша.

– Снощи дадох инструкциите си на Дженсън, след като прочетох доклада му, и сега той ще се погрижи да бъдат изпълнени – каза Арейн. – Стига никой от онези пауни да не започне истинска война, докато се перчат и чупят стойки в тронната зала, това ще бъде разултатът от „аудиенцията“: вие ще се върнете в Хралупата и ще изчакате отряд от най-добрите ми защитници да изучат бойните ви символи. Преди да дойде зимата, искам дори най-калпавите защитници в Анжие да се научат да изписват оръжия и да не остане и един дървеноглав ловец с някакви умения с лъка без колчан защитени стрели, а магическите копия да станат евтина стока по сергиите... Тамос и дървените войници ще придружат защитниците – продължи Арейн – предимно за сигурността на занаятчиите и така вашите дървари ще могат да научат и тях да убиват демони.

Лийша кимна.

– Разбира се, ваше величество.

Арейн се усмихна търпеливо на това прекъсване и Лийша осъзна, че що се отнасяше до херцогинята, това бяха височайшите ѝ заповеди, а не теми за обсъждане.

– Сред пастирите на Създателя е настанал пълен смут заради твоя изрисуван приятел – продължи Арейн. – Половината го мис-лят за самия Избавител, а другата половина го считат за по-голямо зло и от майката на всички демони. И двете страни, изглежда, не вярват на вашия млад пастир Джона, въпреки че той явно клони към първата група. Искат да го разпитат. Със съветниците ми от Комисията на пастирите си разменихме официални съобщения и се разбрахме да изпратим заместник, пастир Хейс, който да се грижи за вярващите в Хралупата, докато Джона е тук да свидетелства пред комисията. Хейс е добър човек, нито е фанатик, нито глупак. Ще прецени доколко хралупарите вярват в Защитения, докато комисията разучи същото за Джона.

Лийша прочисти гърлото си.

– Моля за извинение, ваша Светлост, но Хралупата не е голям град с десетки пастири. Хората вярват на съветите на Джона, защото той е спечелил доверието им с дългогодишната си работа. Няма да последват всеки, облечен с кафява роба, а и въобще няма да им хареса идеята, че го завличате към града за разпит.

– Ако Джона е верен на своя орден, той ще дойде доброволно и ще потуши всяка искра на съмнение – рече Арейн. – Ако пък не... Е, бих искала да знам, както и комисията, накъде клони неговата преданост.

– Ами ако разпитът завърши неблагоприятно? – попита Лийша.

– Доста време мина, откакто пастирите изгориха последния си еретик – каза Арейн, – но не вярвам да са забравили как се прави.

– Тогава пастир Джона няма да дойде – каза Лийша, остави чашата си на масата и срещна погледа на херцогинята майка, – освен ако не искате да изпробвате дървените си войници срещу мъже, които посичат дървета през деня и дървесни демони през нощта.

Арейн вдигна вежди, а ноздрите ѝ се разшириха. Ведрото було обаче отново се спусна над лицето ѝ, и то толкова бързо, та Лийша реши, че може да си е измислила искрата на раздразнение. Арейн се обърна към Уонда.

– Истина ли е, момиче? – попита тя. – Готова ли си да тръгнеш срещу херцога си, ако дървените войници дойдат за вашия пастир?

– Ще се бия, с когото Лийша ми каже – отвърна Уонда и за пръв път изправи рамене, откакто бе срещнала дребната херцогиня майка.

Макар и само на петнайсет лета, Уонда Кътър бе по-висока от повечето мъже в Хралупата на Избавителя, мъже, които се славеха като най-високите в херцогството. Тя се извиси над смалената старица, но Арейн изглеждаше по-скоро слисана, отколкото уплашена. Херцогинята кимна, давайки знак на Уонда да се върне в предишното си състояние, и погледна Лийша, като чукна с нокът по изящната си чаша.

– Добре тогава – каза тя накрая. – Поемам лична отговорност за безопасността на пастир Джона и завръщането му в Хралупата, въпреки че е възможно да се върне и без робата си.

– Благодаря ви, ваша Светлост – каза Лийша и се поклони в знак на съгласие с условията.

Арейн се усмихна и вдигна чашата си.

– Май наистина ще се окажеш наследница на Бруна.

Лийша се усмихна и двете отпиха едновременно.

– Защитения – каза Арейн след миг – ще отиде сам в Мливари, за да извести Юкор за красианците и да му предаде молбата ни за помощ.

– Защо Защитения, а не глашатаят ви? – попита Лийша.

Арейн изсумтя.

– Племенникът келеш на Дженсън ли? Юкор ще изяде това момче с парцалите. Ако не си чула, Юкор и синът ми се ненавиждат.

130