Пустинното копие - Страница 132

132

– Откъде бихте могли да знаете, че мъжете ще се споразумеят за тези условия? – попита Лийша.

Арейн се изкиска.

– Синовете ми не биха могли да си вържат и връзките на обувките без Дженсън, а Дженсън отговаря пред мен. Не само ще решат, каквото той ги посъветва, но ще си отидат в гробовете с мисълта, че сами са го измислили.

Лийша все още се съмняваше, обаче херцогинята майка само сви рамене.

– Сама ще чуеш, като излязат хората ти и ти кажат какво са „договорили“. Пък дотогава нека си допием чая.

* * *

– Защо сте дошли пред бръшлянения трон? – попита Райнбек.

– Настъплението на красианците е заплаха за всички ни – отвърна Защитения. – Бежанците прииждат в селата и са повече, отколкото можем да поемем без тежки последствия, а когато красианците тръгнат към Лактън...

– Това е смешно – прекъсна го принц Микаел. – Поне си покажи лицето, докато говориш с херцога.

– Моите извинения, ваша Светлост – каза Защитения с лек поклон.

Свали качулката си и на светлината, която струеше от прозорците, защитите му сякаш запълзяха по кожата му като живи същества. Вече видели това, Тамос и Дженсън запазиха хладно-кръвие, но останалите принцове не можаха напълно да прикрият Ӟплаха си.

– Създателю – прошепна Питър и изрисува защита във въздуха.

– Тъй като нямаш име, вероятно ще поискаш да те наричаме лорд Защитен и горд? – попита Микаел, а изненаданата му физиономия се изкриви в насмешка.

Защитения поклати глава и се усмихна вяло.

– Аз съм си чист селянин, ваше височество. Там, откъдето идвам, няма никакви лордове.

Микаел изсумтя.

– Да оставим родословието ти настрана, трудно ми е да повярвам, че човек, който се пише Избавител, не се мисли и за благородник като всеки друг с владетелска кръв. Или пък смяташ, че си над тези неща?

– Аз не съм Избавителя, ваше височество – отвърна Защите-ния. – Никога не съм твърдял обратното.

– Пастирът ви в Хралупата на дърваря вярва нещо друго, както сам твърди – отбеляза Напътственик Питър, размахвайки няколко листа във въздуха.

– Той не е мой пастир – каза Защитения навъсено. – Може да си вярва в каквото си иска.

– Всъщност не може – прекъсна го Дженсън, – щом представ-лява пастирите на Създателя в Анжие, той трябва да е верен на негово величество Напътственика и Съвета на пастирите. А ако учи на ерес...

– Добър аргумент, Дженсън – обади се Питър. – Ще трябва да проучим въпроса.

– Може би бихте пожелали да възложите на Съвета на пастирите да привика пастир Джона и да го разпита, ваша Светлост – предложи Дженсън.

– Слушай, слушай – каза Микаел и погледна брат си. – Направи това възможно най-бързо, братко.

Питър кимна.

– Вашият бивш наставник пастир Хейс е подходящ за заместник в Хралупата и за свещеник на бежанците, ваше височество – предложи Дженсън. – Той има опит в работата с бедните и е верен на бръшлянения трон. Може би бихте пожелали да убедите съвета да го изпрати?

– Да ги убедя ли?! – попита настойчиво Питър. – Дженсън, аз съм техен наставник! Ти им кажи, че аз съм наредил да изпратят пастир Хейс!

Дженсън се поклони.

– Разбира се, ваше величество.

Питър се обърна обратно към Защитения.

– Колкото до теб, щом нямаш никаква власт в Хралупата, защо са я нарекли „на Избавителя“?

– Никога не съм искал промяната – отвърна Защитения. – Направиха го против волята ми.

Микаел изсумтя.

– Запази си пиянската история за мотиките в кръчмата. Ясно е, че си искал промяната.

– И с каква цел, ваше височество? – попита Защитения. – Не прави нищо, освен да утвърждава идея, която по-скоро бих стъпкал.

– Щом е така, значи, едва ли бихте имали нещо против негова височайша Светлост да изпрати декрет до градския ви съвет със заповед да върнат предишното име – каза Дженсън.

Защитения сви рамене.

Райнбек кимна.

– Изпращай.

– Както желаете, ваша Светлост – отвърна Дженсън.

– Какви са тези неща, които обсъждаме?! – сопна се принц Тамос и удари с края на копието си в земята. Погледна Защитения. – Изпробвахме защитите ти. Аз самият убих дървесен демон със стрелата. Искам още. И другите бойни защити, които си развил, както и да обучиш хората ми. Какво искаш в замяна?

– Няма значение какво иска – намеси се Райнбек. – Хралупарите са мои поданици и няма да плащам за това, което така и така дължат на бръшлянения трон.

– Както изтъкнах пред принц Тамос и лорд Дженсън, ваша Светлост – каза Защитения, – ядроните са истинският ни враг. Няма да откажа защитени оръжия на никого, който ги поиска.

Райнбек изсумтя, а погледът на Тамос доби алчен плам.

– Мога да се посъветвам с Гилдията на защитниците, за да изберем най-добрите сред тях и да ги изпратим в Хралупата, ако негова Светлост пожелае – каза Дженсън. – Може би придружени от дървени войници за охрана?

– Лично ще ги поведа, братко – каза принц Тамос и се обърна към херцога.

Райнбек кимна.

– Така да бъде – рече той.

– А бежанците от Райзън? – попита Защитения. – Ще ги приемете ли?

– В града ми няма място за хиляди бежанци – отвърна Райнбек. – Нека си търсят подслон в околията. Можем да им предложим... какво беше, Дженсън? – попита Райнбек.

– Владетелско убежище – отвърна Дженсън – и защитата на короната за всеки, който се врече във вярност на Анжие.

Райнбек кимна.

Защитения се поклони.

– Това е много щедро, ваша Светлост, но тези хора умират от глад и нямат пукната парӚ. Липсват им неща от първа необходимост. Едва ли в милостта си не бихте могли да предложите повече.

132