Пустинното копие - Страница 133

133

– Така да бъде – отвърна Райнбек. – Имам сърце. Дженсън, какво можем да заделим?

– Ами, ваша Светлост – започна Дженсън, отвори тефтер и прегледа съдържанието му, – бихме могли, разбира се, да опростим на Хралупата пратките дърва, които не успя да достави...

– Разбира се – повтори Райнбек.

– И докато са в Хралупата, вашите владетелски защитници биха могли да използват уменията си, за да защитават бежан-ците през нощта – продължи Дженсън, – същото се отнася и за дървените войници.

– Разбира се, разбира се – съгласи се Райнбек.

Дженсън сви устни.

– Моля, позволете ми да прегледам нещата по-обстойно, ваша Светлост, и ще ви предоставя подробни списъци с наличните ни ресурси.

– Погрижи се за това – каза Райнбек.

Дженсън отново се поклони.

– Както заповядате.

– Ами красианското настъпление? – попита Защитения.

– Досега не съм видял никакво доказателство, че ще има въобще такова, извън твърденията ти – каза Райнбек.

– Ще има – увери го Защитения. – Евджахът го изисква.

– Знаеш прекалено много за пустинните плъхове и езическата им религия – отбеляза Питър. – Лорд Дженсън ни осведоми, че дори си живял с тях.

Защитения кимна.

– Това е така, ваше височество.

– Тогава откъде да знаем пред кого се кланяш? – попита Питър. – Та ти може да си един ядронски вероотстъпник, решил да следва Евджаха. Нощите да ме вземат, ако не ни кажеш кой си и откъде идваш. Как да разберем дали сам не си красианец под всичките тези защити?

Гаред изръмжа, но Защитения вдигна пръст и грамадният дървар се укроти.

– Уверявам ви, случаят не е такъв – каза Защитения. – Верен съм на Теса.

Райнбек се усмихна.

– Докажи го.

Защитения килна глава с любопитство.

– И как да го докажа, ваша Светлост?

– Моят глашатай е по работа из селцата – отвърна Райнбек – и със сигурност не би могъл да пътува бързо като теб. Иди в крепостта Мливари и говори с херцог Юкор. Спомени за пакта.

– Пакт ли, ваше величество? – попита Защитения.

Райнбек погледна Дженсън, който си прочисти гърлото.

– Пактът на Свободните градове – поясни министърът. – През нулевата година, след издигането на първите защитни стени и след като се въдворява някакъв ред в опустошената околност, оцелелите херцози на Теса подписват пакт за ненападение, наречен Пактът на Свободните градове. В него те признават смъртта на краля на Теса и края на рода му и взаимно приемат суверенитета на териториите си. Пактът забранява завземането на чуждите територии и обещава единството на всички градове в борбата срещу враговете им.

– Красианците подписали ли са пакта? – попита Защитения.

Дженсън поклати глава.

– Красия не е част от Теса, така че никога не е била подчинена на пакта. Въпреки това...

Той вдигна ръка, за да спре всякакви по-нататъшни коментари, докато си наместваше очилата на края на носа, и вдигна стар пергамент.

– Точната формулировка гласи: „В случай че суверенната територия на някое от херцогствата бъде заплашена от човешки намерения, задължение на всеки от долуподписаните и техните наследници е да се застъпят единно за заплашената страна“. – Дженсън остави пергамента. – Пактът е формулиран така, за да предотврати всякакви войни между хората, защото след опустошенията от Завръщането сме останали прекалено малко. Затова той все още е обвързващ, независимо дали красианският владетел го е подписал.

– Смятате ли, че и херцог Юкор ще погледне на нещата по този начин? – попита Защитения Дженсън.

– Ти да не си на аудиенция при секретаря ми? – възропта на висок глас Райнбек и привлече всички погледи.

Жонгльорът видя, че херцогът е почервенял и изглежда също толкова гневен, колкото през онази нощ, когато бе хванал тогава седемгодишния Роджър да спи в леглото на една от любимите му курви.

Защитения се поклони.

– Моите извинения, ваша Светлост – каза той. – Не целях да бъда непочтителен.

Райнбек сякаш се укроти от репликата, но отговорът му беше груб.

– Юкор ще се опита да се измъкне от пакта като ядрон, милеещ за пролука в защитите, но без неговата подкрепа Анжие не би могъл да си позволи риска да нападне красианската армия.

– Вие самият бихте ли нарушили пакта? – попита Защитения.

– В пакта пише „да се застъпят единно“! – изръмжа Райнбек. – Сам ли да се бия с пустинните плъхове, та да дам шанс на Юкор да помете и унищожи двете ни отслабени войски и да се провъзгласи за крал?

Защитения дълго време не продума.

– Защо аз, ваша Светлост?

Райнбек изсумтя.

– Не бъди скромен. Всеки жонгльор в Теса пее за теб. Ако пристигането ти в Мливари предизвика поне наполовина такава олелия, каквато се вдигна в Анжие, Юкор няма да има друг избор, освен да признае пакта, особено ако направиш сделката още по-сладка, като добавиш и твоите бойни защити.

– Не бих ги скрил в изгода на политиката – отвърна Защитения.

– Разбира се, че не – каза ухилен Райнбек, – но не е нужно Юкор да го знае, нали тъй?

Роджър се приближи внимателно до Защитения. Кукловод-ските му умения му позволяваха да крещи или шепне думи, без да си мърда устните. Можеше даже да заблуждава хората откъде идва гласът.

– Той се опитва да се отърве от теб – предупреди го той, така че другите да не чуят или забележат.

И да го бе чул, Защитения с нищо не показа това.

– Добре тогава, съгласен съм. Ще ми трябва печатът ви, ваша Светлост, за да няма съмнение, че вие изпращате съобщението.

– Ще имаш всичко, от което се нуждаеш – обеща Райнбек.

133