Пустинното копие - Страница 134

К оглавлению

134

* * *

– Ваша Светлост – каза придворната дама, – лорд Дженсън ми нареди да ви уведомя, че аудиенцията на херцога с делегацията от Хралупата на дърваря е към края си.

– Благодаря ти, Ема – отвърна Арейн, без да си прави труда да пита кое как е минало. – Моля те, кажи на лорд Дженсън, че ще се срещнем с тях в приемната, когато си изпием чая.

Ема направи елегантен реверанс и изчезна. Уонда изля през рамо останалото в чашата си и се изправи.

– Няма нужда да бързаме, млада госпожице – увери я Арейн. – Добре им се отразява на мъжете, ако от време на време трябва да почакат някоя жена. Учи ги на търпение.

– Да, гос’ожо – каза Уонда и се поклони.

Херцогинята майка се изправи.

– Ела тук, момиче, дай да те огледам, както трябва – рече тя.

Уонда се приближи и Арейн направи кръг около нея, вглеждайки се в износените ѝ, закърпени дрехи, в грапавите белези по грозноватото ѝ лице, дори се пресегна, за да стисне раменете и ръцете ѝ, както касапин би огледал добитък.

– Виждам защо си избрала да водиш живота на мъж – каза херцогинята майка, – нали си сложена като такъв. Съжаляваш ли, че изпускаш съдба, изпълнена с рокли и червене пред ухажори?

Лийша се изправи, но херцогинята майка вдигна пръст, без дори да се обръща, и Лийша си задържа езика зад зъбите.

Уонда запристъпва от крак на крак неспокойно.

– Не съм го мислила т’ва никога.

Арейн кимна.

– Какво е усещането, момиче, да застанеш редом до мъжете, когато отиват на бой?

Уонда сви рамене.

– Добре ми е, докат’ трепя демони. Те убиха баща ми и мно’о приятели също. Отначало някои от дърварите се държаха различно с нас, жените, опитваха се да ни предпазват от демоните, но ние убиваме колкото тях, а и след като демоните изпонаскачаха на неколцина, докато се опитваха да предпазят някоя жена, а не себе си, бързо им дойде акълът в главите.

– Тук мъжете биха се държали много по-зле – каза Арейн. – След смъртта на мъжа ми трябваше да се откажа от властта, въпреки че най-големият ми син беше идиот, а братята му почти не му отстъпваха. Да пази Създател жена да се възкачи на бръшлянения трон. Винаги съм завиждала малко на Бруна заради начина, по който открито нареждаше на мъжете, но подобни неща тук просто не са приети.

Тя отново огледа Уонда.

– Поне не още – допусна тя. – Изправи се гордо в нощта, момиче, за мен. Изправи се гордо за всяка жена в Анжие и никога не свеждай глава, нито заради мъж, нито заради жена.

– Да, ваша Све’ст – каза Уонда и най-накрая се поклони истински. – Заклевам се в слънцето.

Арейн изсумтя, чукна брадичката си и щракна с пръсти. Взе малката сребърна камбанка на масата и звънна с нея. В същия миг се появи една от нейните придворни дами.

– Викнете веднага шивачката ми – нареди Арейн.

Жената направи реверанс и изприпка нататък, а само след няколко мига пристигна друга жена със своята млада помощница, хванала тефтер с кожена подвързия и паче перо.

– Момичето – каза Арейн и посочи Уонда. – Вземете ѝ мерките. Всичките.

Придворната шивачка кимна, извади няколко канапа, целите във възли, и завика мерките към момичето, което ги записваше в тефтера си. Уонда стоеше неловко, докато жената работеше и местеше крайниците ѝ, сякаш беше кукла, и прокарваше ръце по места, които караха Уонда ужасно да се черви. Белите белези по лицето ѝ станаха още по-очебийни, когато бузите ѝ се изпълниха с цвят.

Шивачката отиде при Арейн и Лийша, щом приключи.

– Предизвикателство си е, ваша Светлост – призна тя. – Момичето е плоско, където при жените има издадености, и е широко там, където една жена е тясна. Може би малко дипли по роклята ще отвлекат вниманието, а едно ветрило би скрило белезите по лицето...

– Аз да не съм тъпачка? – сопна ѝ се Арейн. – По-скоро бих облякла Тамос в рокля, отколкото това момиче!

Жената пребледня и направи реверанс.

– Моите извинения, ваша Светлост – отвърна тя. – Какво точно искахте да направим?

– Все още не знам – каза Арейн. – Убедена съм, че самò ще ми дойде. Сега си върви.

Жената кимна и бързо се изнесе от стаята, следвана плътно от помощничката си.

Арейн се обърна към Лийша, когато двете с Уонда понечиха да си тръгнат.

– С Бруна бяхме страхотни приятелки, миличка, нещо, което беше от огромна полза и за двете ни. Надявам се, че и с теб ще се сприятелим.

Лийша кимна.

– И аз се надявам.


Осемнайсета глава
МАЙСТОР ЧОЛС


333 СЗ ПРОЛЕТ

Защо се съгласи да отидеш? – попита тихо Роджър, след като Дженсън ги отведе обратно в приемната и ги остави сами да изчакат Лийша и Уонда. – Райнбек само се опитва да се отърве от теб от страх, че собствените му поданици ще се залепят за теб.

– На мен това би ми било също толкова неприятно, колкото на него – отвърна Защитения. – Не искам хората да ме възприемат като някакъв спасител. От друга страна, имам и лични причини да искам да отида в Мливари, а това, че ще стане с печата на Райнбек, е прекалено добра възможност, за да я изпусна.

– Ще им дадеш бойните защити – каза Роджър.

Защитения кимна.

– Освен всичко останало.

– Добре – отвърна Роджър. – Кога тръгваме?

Защитения го погледна.

– Няма да „тръгваме“, Роджър. Отивам сам в Мливари. Ще препускам и през нощта, не ми трябваш, за да ме бавиш. И без това имаш да обучаваш чираци.

– Има ли смисъл? – попита Роджър. – Каквото и да им правя на ядроните, определено не мога да го предам на други.

– Ядронщини – сопна му се Защитения. – Така говорят пораженците. Обучаваш чираците само от няколко месеца. Нуждаем се от тези вълшебни цигулари, Роджър. Трябва да намериш начин да ги подготвиш.

134