Пустинното копие - Страница 135

135

Той хвана раменете на Роджър, погледна го право в очите и Роджър видя безкрайната решителност, която кипеше в този човек, и нещо повече – вярата му в Роджър.

– Ще се справиш – заяви Защитения и стисна раменете му.

Обърна се, но трескавият му поглед бе белязал Роджър, който се почувства, сякаш твърдостта на Защитения се е вляла в него. Ако той не можеше да обучи чираците си, знаеше кой би могъл. Всичко, което трябваше да направи, бе да преглътне страха си и да отиде при този човек.

Гаред пристъпи към Защитения и падна на едно коляно.

– Нека дойда с тебе – примоли се той. – Не ма е страх да яздя по нощите. Ня’а те забавя.

– Стани – сопна му се Защитения и подритна свития крак на Гаред. Грамадният дървар бързо се изправи, но не вдигна поглед. Защитения сложи ръка на рамото му.

– Знам, че не би ме забавил, Гаред – рече той, – но и ти няма да дойдеш. Отивам сам в Мливари.

– Но нали трябва някой да те пази – възрази Гаред. – Светът има нужда от теб.

– Светът се нуждае от хора като теб повече, отколкото от мен – отвърна Защитения на Гаред, – а и не ми трябва охрана. Друга задача съм намислил за теб.

– Каквото кажеш – зарече се Гаред.

– Аз не се нуждая от охрана за разлика от Роджър – каза Защитения. Роджър го погледна ядно, но Защитения не му обърна внимание. – Както Уонда следва Лийша навсякъде, така искам и ти да следваш Роджър. Магията му с цигулката е неповторима и не можем да си позволим да я загубим. Би могла дори да преобърне силите, стига да успеем да я овладеем.

Гаред се поклони дълбоко и пристъпи в светлината, която струеше от прозореца.

– Кълна се в слънцето. – той погледна Роджър. – Няма да го изпускам от поглед.

Роджър погледна грамадния, неуравновесен дървар и го връхлетяха опасения. Не знаеше дали да си отдъхне, или да умре от ужас.

– Нека поне в кенефа да оставам сам, може ли?

Гаред се разсмя и го плесна по рамото, изкарвайки въздуха от тялото на Роджър, при което цигуларят едва не се просна на земята.

* * *

– Потеглям към крепостта Мливари, преди да залостят северната порта довечера – сподели Защитения с Лийша в каретата по пътя към лечебницата на госпожа Джизел.

Вече ѝ бе разказал за аудиенцията с херцога, минала точно както херцогинята майка бе предрекла.

– Всъщност смятам да тръгна веднага, щом стегна за път Здрачен танцьор.

Лийша беше предупредила Уонда да не се издава, ако мъжете потвърдят думите на Арейн. Момичето се справи чудесно със задачата, но Лийша доста се измъчи, за да скрие усмивката, която застрашаваше да извие нагоре крайчетата на устата ѝ.

– Така ли?

– Райнбек иска да отида от негово име при херцог Юкор и да го помоля за помощ, за да разкарат заедно красианците от тесанска земя – каза Защитения.

Лийша се престори, че кима мрачно, впечатлена от властта на херцогинята майка. Какво не би дала да можеше и тя да управ-лява така мъжете, без да се усетят дори!

Защитения я погледна с очакване.

– Какво? Няма ли да се възпротивиш на заминаването ми? – той звучеше почти разочаровано. – Няма ли да ме убеждаваш да дойдеш с мен?

Лийша изсумтя.

– Аз си имам работа в Хралупата – каза тя, без да среща пог-леда му, – а и ти не скриваш желанието си да разпространиш бойните защити във всеки град и село. Така ще е най-добре.

Защитения кимна.

– И аз тъй мисля.

До края на пътуването никой повече не продума. Пристигнаха в лечебницата точно когато чирачките сваляха чаршафите от простора.

– Гаред, моля те, помогни на момичетата да пренесат кошниците – заръча Лийша, след като празната карета потегли. Гаред кимна и тръгна.

– Уонда – каза Лийша, – Защитения ще се нуждае от боен запас за пътуването си на север. Моля те, донеси няколко връзки защитени стрели.

– Да, госпожице – каза Уонда, поклони се и влезе в лечебницата.

– Пет минути в двореца и вече всеки се кланя на всички – промърмори Роджър.

– Роджър, би ли помолил госпожа Джизел да накара момичетата да му приготвят храна за из път? – попита Лийша.

Роджър ги погледна и се намръщи.

– А може би ще е най-добре да остана и да ви правя компания.

Лийша му хвърли такъв смразяващ поглед, че той се сви. Накрая се поклони със саркастична претенциозност и си тръгна. Лийша и Защитения отидоха в конюшните, той взе магическото седло и бронята на жребеца.

– Ти ще бъдеш внимателен, нали? – попита го Лийша.

– Сега нямаше да съм жив, ако не бях внимателен – отвърна той.

– Вярно – съгласи се Лийша, – но нямах предвид само с ядроните. Херцог Юкор се слави като по-... суров човек от Райнбек.

– Имаш предвид, че съветниците му не го водят за носа ли? – попита Защитения. – Знам. И преди съм се срещал с него.

Лийша поклати глава.

– Има ли място, на което още да не си бил?

Защитения сви рамене.

– Отвъд източните планини. От другата страна на западната гора. На морския бряг след Красианската пустиня. – той я погледна. – Но един ден, ако мога, ще посетя всички тези места.

– Аз също бих желала да ги видя, ако даде Създател – каза Лийша.

– Вече нищо не спира теб или когото и да било да ходи където си поиска – каза Защитения и вдигна татуираната си ръка.

„Имах предвид – с теб“ – искаше да каже тя, но преглътна думите. От неговите ѝ стана ясно всичко. Тя беше неговият Роджър. Вече нямаше смисъл да се преструва, че не е така.

Защитения ѝ подаде ръка.

– И ти се пази, Лийша.

Лийша го плесна по ръката и го прегърна.

– Сбогом.

След час той вече препускаше на север от града и макар очите ѝ да бяха влажни, Лийша се почувства, сякаш от плещите ѝ е паднал огромен товар.

135