Пустинното копие - Страница 138

138

Лицето на ръководителя изглеждаше като буреносен облак и той бързо отклони Роджър от размишленията му.

– Голям куражлия трябва да си, Полухват, щом си се върнал! Уредихме проклетото ти погребение, а при това ми дължиш... – той погледна Дейвид.

– Пет хиляди клата – добави Дейвид, – плюс-минус няколко десетки.

– Да уредим първо този въпрос – каза Роджър, извади от джоба си кесия, пълна с древните златни монети на Защитения, и я подаде на ръководителя. Монетите можеха да изплатят дълга му поне два пъти.

Очите на Чолс светнаха при вида на блещукащото злато, когато отвори кесията. Извади произволна монета и я захапа, а щом видя отпечатъка от зъбите си върху мекия метал, гневът се изпари от лицето му. Отново се обърна към Роджър.

– Предполагам, че бих могъл да отделя малко време, за да чуя оправданията ти – каза той и отстъпи настрана, за да пусне Роджър и Гаред в кабинета си. – Дейвид, донеси чай на гостите.

Дейвид донесе чая и Роджър му даде друга златна монета, която вероятно струваше повече от годишната заплата на секретаря.

– Това е за документацията, с която да ме върнеш отново към живот.

Дейвид кимна, широко ухилен.

– До залез ще те свалим от кладата и ще те върнем сред живите. – той излезе от кабинета и затвори вратата след себе си.

– Добре, Роджър – каза Чолс. – Какво, по нощите, се случи миналата година и къде беше, ядроните те взели? Един ден с Джейкъб трупате клатовете, с които да си платиш дълга, а на другия получавам бележка от някакъв чиновник да ме моли да платя кладата за тялото на майстора ти в градската морга, защото ти си бил изчезнал!

– С майстор Джейкъб ни нападнаха – отвърна Роджър. – Прекарах месеци в лечебницата, докато се възстановя, а когато оздравях, реших, че ще е най-добре да напусна града за кратко.

Той се усмихна.

– Но оттогава съм свидетел на най-великата тъпчиплевелска история, която някой някога е виждал, и най-доброто е, че е истина!

– Не е достатъчно, Полухват – каза Чолс. – Кой те е нападнал?

Роджър погледна Чолс многозначително.

– Ти кой мислиш?

Чолс се ококори и се закашля, за да го прикрие.

– Ах... ами, добре, важното е, че си добре.

– Некой те е вкарал в лечебницата? – попита Гаред и сви юмрук. – Са’о казвай къде да го намера и ще...

– Не сме тук затова – каза Роджър и сложи ръка на рамото на Гаред, без да изпуска от поглед Чолс. Ръководителят издиша тежко, напрежението му явно поспадна.

– Чаят да върви по ядроните – промърмори Чолс. – Добре ще ни дойде едно истинско питие.

Бръкна в писалището с леко треперещи ръце и извади стомна от глазирана глина и три чаши. Сипа щедро във всяка и ги подаде на събеседниците си.

– За мъдро избраните битки – рече ръководителят, вдигна чаша и щом отпи, с Роджър се спогледаха за кратко.

Гаред ги наблюдаваше подозрително и Роджър се зачуди дали здравият дървар наистина бе толкова глупав, колкото всички си мислеха. След миг обаче Гаред сви рамене и обърна чашата, поглъщайки съдържанието ѝ на един път.

Веднага се облещи, а лицето му стана яркочервено. Преви се и се разкашля силно.

– Създателю, момче, това не се гълта наведнъж! – смъмри го Чолс. – Това е анжиерско бренди и вероятно е по-старо от теб. Направено е, за да се посръбва по малко.

– Извиня’айте гос’ине – каза през дъх Гаред с вече пресипнал глас.

– В Хралупата са свикнали на разредено пиво – каза Роджър. – Огромни пенливи халби, гиганти като Гаред ги гълтат една след друга. И малкото алкохол, който имат, отива право от кацата в чашата.

– Никакъв вкус към изтънченото – съгласи се Чолс, кимайки. – А ти, Полухват?

Роджър се усмихна.

– Не помниш ли, че бях чирак на Арик все пак? – той отново отпи от чашата, разнесе течността в устата си, а накрая се наслади на вкуса, като издиша парливите изпарения на алкохола през носа си. – Пиех бренди още преди да ми поникнат космите по шишарките.

Чолс се засмя, отново бръкна в бюрото и извади кожена кесия за тютюн.

– А там, в Хралупата, пушите, нали така? – попита той Гаред, който все още покашляше. Гаред кимна.

Ръководителят се сепна и се извъртя, за да погледне Роджър.

– Значи Хралупата, викаш?

– Тъй – отвърна Роджър, щипна си от кесията на Чолс и натъпка съдържанието в лула, която се бе появила в осакатената му ръка. – Да, Хралупата.

Чолс зяпна.

– Ама ти си май свирачът вълшебник на Защитения?!

Роджър кимна, запали свещичка от фенера на бюрото на ръководителя и запухка в лулата, докато не се разгоря.

Чолс се облегна назад, загледан в Роджър. След миг кимна.

– Предполагам, че това даже не би трябвало да ме изненадва. Винаги съм мислел, че в твоята свирня има някаква магия.

Роджър му подаде свещицата, Чолс запали и своята лула, пухтейки в нея, и предаде свещта нататък към Гаред.

Тримата задърпаха мълчаливо от лулите си, но след малко Чолс изпъна гръб, изсипа недопушения тютюн и остави лулата на малка дървена стойка на бюрото си.

– Добре, Роджър, ти можеш да седиш там със самодоволната си физиономия цял ден, но мен гилдията ме чака. Значи ми казваш, че си бил в Хралупата, когато Защитения е дошъл?

– Не съм бил просто в Хралупата, когато Защитения е дошъл – отвърна Роджър. – Той отиде там заедно с мен и Лийша Пейпър.

– Дето ѝ викат вещица на защитите? – попита Чолс.

Роджър кимна.

Чолс свъси вежди.

– Ако се опитваш да ме преметнеш, Роджър, кълна се в слънцето, ще...

– Не се опитвам да те преметна – увери го Роджър. – Всичко е истина.

– И двамата с теб знаем, че за подобна история всеки жонгльор на тоя свят би убил – каза Чолс, – така че давай направо да преминем към същината. Колко искаш за нея?

138