Пустинното копие - Страница 140

140

Харл кимна и стисна ръката му.

– И аз тебе, Фишър. К’во те води насам?

– Донесох ти малко риба – каза Гарик и посочи бъчвите в каручката. – Хубава пъстърва и сом, още са живи и плуват. Хвърляй им малко хляб в бъчвите и ще ти откарат дълго. Реших, че трябва да е минало доста време, откакто ще да си се радвал тука на прясна риба.

– Много любезно – каза Харл и помогна на Гарик да свали товара.

– Най-малкото, което можех да направя – отвърна Гарик. Обърса потното си чело, когато свършиха работата. – Слънцето яко пече днеска. Дълъг път карах и сега съм жаден. Става ли да седна малко под сянката на верандата ти, преди да потегля обратно?

Харл кимна, двамата мъже отидоха и седнаха на старите люлеещи се столове на верандата. Рена напълни кана със студена вода и им я донесе с две чаши.

Гарик бръкна в джоба си и извади глинена лула.

– Ще ти пречи ли, ако запуша?

Харл поклати глава.

– Момиче, донеси ми лулата и кесията с листата – заръча ѝ той и сподели кесията с Гарик. Рена донесе свещичка от огнището, за да им запали.

– Ммм – възкликна Гарик, като издиша бавно и умислено. – Хубав лист.

– Сам го отглеждам – рече Харл. – Шопара си купува пушелистата от Южен пост, а те винаги си запазват добрата стока и му пробутват старите остатъци.

Той се обърна към Рена.

– Момиче, я напълни една кесия на господин Фишър, да си я вземе с него.

Рена кимна и се прибра, но остана край вратата, за да подслушва. След като приключат с любезностите, скоро щеше да започне истинският разговор, а тя не искаше да пропусне и дума.

– Извиня’ай, че чак сега идвам – започна Гарик. – Не съм искал да показвам нек’во неуважение.

– Не съм си го помислил – каза Харл и си дръпна от лулата.

– Целият град приказва за тая работа с децата – продължи Гарик. – Чух го от дъщерята на Шопара или там който. Тия домакини си нямат по-добра работа от това да клюкарят и одумват.

Харл се изплю.

– Ще ми се да ти се извиня за държанието на момчето ми – каза Гарик. – Коуби обича да ми разправя как вече бил зрял мъж и можел сам да си гледа работите, но ако си зрял, се държиш зряло, викам аз. Не е добро туй, дет’ го е пра’ил.

– Тъй ами – изръмжа Харл и пак се изплю.

– Е, сам знайш, кат’ си го отпратил по живо, по здраво с подвита опашка, надуших вятъра и се намесих. Обещавам ти, повече няма да има такива неща.

– Радвам се да го чуя – отвърна Харл. – Ако бях на теб, щях да го науча и с една здрава тупаница.

Гарик се намръщи.

– Ако аз бях на теб, щях да кажа на дъщеря си да си държи полите около глезените, вместо да вкарва греха в ума на всеки мъж, минал оттук.

– О, аз се разправих с нея – увери го Харл. – Повече няма да върши ник’ви грехове. Събудих ѝ страха от Създателя, честна дума.

– Ако беше едно от моите момичета, ня’аше само да се разправям – добави Гарик. – Хубаво щях да ѝ посиня задника с една пръчка.

– Ти ги наказвай по твоя си начин, Фишър – каза Харл, – аз по моя.

Гарик кимна.

– Честно и вярно.

Той смукна от лулата.

– Оня мекушав пастир щял да ги ожени, ако бяха стигнали Богиновия хълм, преди да ги хванеш – предупреди го той.

Рена ахна и сърцето ѝ прескочи. Покри уста от страх и затаи дъх, докато не се увери, че не са я чули.

– Харал винаги си е бил слабохарактерен – каза Харл. – Един пастир трябва да наказва грешниците, не да им прощава.

Гарик изсумтя в съгласие.

– Момичето не е боледувало или нещо? – прозвуча небрежно, но Рена разбра, че въпросът не бе никак небрежен.

Харл поклати глава.

– Все още ѝ идва месечната кръв.

Гарик въздъхна тежко, явно облекчен – и изведнъж Рена осъзна защо не е идвал толкова време. Ръката ѝ слезе неволно до корема ѝ. Щеше ѝ се утробата ѝ да бе побързала, но семето на Коуби беше стигнало до нея само веднъж, а Харл винаги внимаваше да не се разпръсне в нея.

– Не искам да показвам неуважение – каза Гарик, – но моят син лентяй за пръв път в живота си има перспективи и аз и Ноуми искаме да му намерим добра булка, а не да го вкараме в устите на хората.

– Още веднъж да пипне с пръст дъщеря ми и всичките му перспективи ще изчезнат – закани се Харл.

Гарик се намръщи, но кимна.

– Право да си кажа, едва ли и аз бих мислел различно, ако беше някоя от моите дъщери. – той чукна лулата си. – Май се разбрахме.

– Май да – каза Харл. – Момиче! Къде е листото?

Рена подскочи, тъй като напълно бе забравила за кесията. Изтича до бурето с пушелиста и напълни торбичка от овча кожа.

– Идва!

Харл ѝ се намръщи като дойде и я плесна по задника, понеже се бе забавила. Той подаде кесията на Гарик и с Рена останаха да го гледат как се качва в каручката си и залъкатушва нататък.

* * *

– Мислиш ли, че е вярно, госпожо Драс? – попита Рена родилата котка, която кърмеше котенцата си същата вечер. Те скачаха едно върху друго на огромна купчина, боричкайки се за бозките, а госпожа Драс се беше установила зад счупената ръчна количка в обора, там бе скрила котилото си. Рена вече я наричаше госпожа Драс, както е редно за едно истинско мамче, въпреки че сивият котарак, бащата на котенцата, почти не се бе вясвал от раждането им, но Рена така и бе предположила.

– Мислиш ли, че пастирът наистина ще ни ожени, ако отидем при него? – попита тя. – Коуби каза, че е така, Гарик също. Ах, можеш ли да си представиш?

Рена взе едно от котенцата и го целуна по главичката, а то ѝ измяука нежно.

– Рена Месинджър3 – каза тя, изпробвайки името с усмивка.

3 messenger – вестоносец (англ.). – Б. пр.

Звучеше ѝ хубаво. Звучеше ѝ точно на мястото си.

140