Пустинното копие - Страница 144

144

– Т’ва е ножът на татко – каза Илейн, сочейки кървавото острие, което сестра ѝ така здраво стискаше. – Не бих могла да го сбъркам. Никога не го изпуска от поглед.

– Създателю – възкликна Джеф и пребледня.

– Рен, какво се е случило? – попита Илейн, наведе се и хвана сестра си за раменете. – Ранена ли си? Къде е татко? Добре ли е?

Но Илейн не получи отговор, също както и Джеф, и на свой ред млъкна, заслушвайки се в крясъците на сестра си и в пищящия отклик на ядроните край защитите.

– Най-добре да я приберем вътре – предложи Джеф. – Сложи малките да си легнат по стаите, а аз ще я заведа в нашата.

Илейн кимна и влезе първа, а Джеф вдигна треперещото тяло на Рена в здравите си ръце.

Сложи Рена да легне на сламения му матрак и се обърна с гръб към нея, когато Илейн влезе с паница топла вода и чиста кърпа. Рена вече беше спряла да крещи, но не откликна дори когато Илейн измъкна окървавения нож от ръката ѝ, след което го остави на нощното шкафче, съблече я и почисти кръвта от тялото ѝ с кърпата с уверени, равномерни движения.

– К’во мислиш е станало? – попита Джеф, след като Рена вече беше увита в одеяла и зяпаше безмълвно в пространството.

Илейн поклати глава.

– Не знам. Доста разстояние е оттук до фермата на татко, дори ако се излезе от пътя и се мине напряко. Трябва да е тичала часове.

– Сякаш идваше от центъра – каза Джеф.

Илейн сви рамене.

– Каквото и да се е случило, не са го направили ядроните – реши Джеф. – Не и посред бял ден.

– Джеф – каза Илейн, – искам утре да отидеш във фермата. Може да са ги нападнали нощни вълци или разбойници. Не знам. Ще крия Рена тук, докато не се върнеш.

– Разбойници и нощни вълци в Потока на Тибит? – попита Джеф със съмнение.

– Просто иди и виж – отвърна Илейн.

– Ами ако видя Харл да лежи мъртъв от прободна рана? – попита Джеф, съзнавайки, че и двамата си го мислеха.

Илейн въздъхна тежко.

– Тогава избърсваш кръвта и правиш клада, а що се отнася до другите, не е нужно да знаят повече от това, че се е подхлъзнал на стълбата за сеновала и си е счупил врата.

– Не можем просто да излъжем – възрази Джеф. – Ако е убила някого...

Илейн се извърна гневно към него.

– А ти какво, по ядроните, си мислиш, че правим през всичките тези години? – сопна му се тя. Джеф вдигна ръце, за да я успокои, но тя продължи настоятелно.

– Бях ли ти добра съпруга? – поиска да узнае Илейн. – Грижех ли се за дома ти? Родих ли ти синове? Обичаш ли ме?

– Разбира се, че те обичам – отвърна Джеф.

– Тогава ще направиш това за мен, Джеф Бейлс – рече тя. – Ще направиш това за всички ни и за Бени, и за нейните момчета. Ник’ва нужда няма случилото се във фермата да достига чуждите уши. Те к’вото си измислят, ще е достатъчно гадно, че и повече.

Джеф дълго мълча, докато волите им се преборваха и те се взираха един в друг. Накрая той кимна.

– Хубаво. Тръгвам след закуска.

* * *

Джеф стана призори и побърза да приключи със сутрешните си задължения из къщата, въпреки умората и болката в кокалите. Цяла нощ се бяха опитвали да изтръгнат някакъв отговор от Рена, но тя само гледаше в тавана и нито спеше, нито ядеше. След закуска оседла най-добрата им кобила.

– Мисля и аз да страня от пътя – каза той на Илейн. – Ще мина напряко през югоизточните полета.

Илейн кимна и го прегърна, притискайки го силно към себе си. Той отвърна на прегръдката ѝ, но под лъжичката му тежеше заради това, което му предстоеше да открие. Накрая я пусна.

– Най-добре да тръгвам, докато все още има време за връщане.

Тъкмо се беше качил на коня си, когато долови тропот от препускане. Вдигна поглед и видя приближаваща каручка, на която се возеха билкарката Колийн Триг, която кършеше ръце от притеснение, и помрачнялата говорителка на града, Силия Безплодната. Силия вече наближаваше седемдесетте, беше висока и слаба, но все още беше яка като варена кожа, а пипето ѝ сечеше като дърварска брадва.

От едната страна на каручката яздеше Руско Шопара, а от другата – Гарик Фишър и Радък Закона, прачичото на Гарик и говорителят на Рибарска дупка. Следваха ги плътно пастир Харал и може би половината мъже от Рибарска дупка, въоръжени с тънки копия за риболов.

Щом видя фермата, Гарик пришпори коня си и се устреми напред, докато не застана точно пред верандата до Илейн, а от рязкото спиране конят му се изправи на задните си крака, преди да се успокои.

– Къде е тя? – настоя да узнае Гарик.

– Коя къде е? – попита Илейн и срещна яростния му поглед.

– Не си играй с мене, жено! – озъби се Гарик. – Дошъл съм за твоята курвенска, вещерска убийца, сестра ти, и много добре знаеш това!

Той слезе от коня си, закрачи към нея и размаха юмрук.

– Стой на място, Гарик Фишър – сряза го Норийн Кътър от вратата на къщата, хванала брадвата на Джеф. Тя живееше в къщата му още отпреди смъртта на жена му и вече беше пълноправен член на семейството. – Т’ва не е твойта собственост. Стой настрана и казвай за какво си дошъл, освен ако не искаш да хванеш ядрона за рогата.

– Тук съм, защото Рена Танър е убила собствения си баща и сина ми, и я искам изядрена за делата си! – изкрещя Гарик. – Няма какво да я криете!

Пастир Харал го настигна и застана между Гарик и жените. Свещеникът беше млад и силен, достоен противник на по-възрастния, но също толкова як като Гарик.

– Още нямаме никакви доказателства, Гарик! Искаме да ѝ зададем само няколко въпроса, т’ва е всичко – обърна се той към Илейн. – И на теб, ако ти е казвала нещо, откакто Джеф потегли.

– Само това не стига, пастире – каза Радък и слезе от коня си.

144