Пустинното копие - Страница 145

145

Истинското му име бе Радък Фишър, но всички в Потока на Тибит го наричаха Радък Закона, защото беше говорител за Рибарска дупка в градския съвет и правен арбитър при спорове в своя район. Гъстата му сивееща коса се спускаше от ушите до брадичката му, а темето му лъщеше като кубе. Беше по-възрастен от Силия, но с по-буен нрав, а страстта му към праведното беше заразителна.

– Момичето ще си понесе последствията за деянията си.

Шопара беше следващият, който слезе от коня си. И това нямаше да мине без него – човека, който притежаваше половината Поток на Тибит, а другата половина му беше задлъжняла.

– Гарик не лъже, че баща ти и Коуби Фишър са мъртви – заяви Шопара пред Илейн. – С моите момичета отидохме да видим какви са тези крясъци от магазина миналата вечер и ги намерихме двамата мъртви в задната стаичка, която бях дал под наем на Коуби. Не просто намушкани, а... осакатени. И двамата. Стам Тейлър каза, че видял сестра ти точно преди инцидента.

Илейн ахна и покри уста с ръката си.

– Ужасяващо – съгласи се Харал – и точно заради това ще е най-добре веднага да се видим с Рена.

– Така че дръпнете се от вратата! – нареди Радък и си проби път.

– Радък Закона, аз съм говорителката на Потока на Тибит, не ти! – изврещя Силия и всички млъкнаха.

Джеф ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне да слезе от каручката. Веднага щом краката ѝ стъпиха на земята, тя хвана полите си, да не би да се изцапат в калта, и закрачи към Радък и останалите. По-младите мъже, едри и силни, се дръпнаха назад, смутени от внушителното присъствие на дребната жена.

Хората от Потока на Тибит рядко стигаха възрастта на Силия. Животът в градчето бе тежък – само най-умните, хитрите и способните достигаха преклонна възраст, а останалите се отнасяха към тях подобаващо. Още като по-млада Силия бе проявявала своя твърд нрав, но сега тя беше самото въплъщение на силата.

Само Радък не се помръдна от мястото си. През годините неведнъж беше измествал Силия от длъжността ѝ на говорител, а ако възрастта в Потока на Тибит значеше авторитет, той беше по-влиятелен от нея, макар и с малко.

– Колийн, Харал, Руско, Радък и аз ще трябва да влезем и да говорим с нея – каза Силия на Джеф. Това не беше молба. Те петимата съставляваха половината градски съвет и на него не му оставаше друг избор, освен да кимне и да се отдръпне от пътя им.

– И аз идвам! – изръмжа Гарик.

Тълпата рибарци, всичките негови близки и познати, се събраха гневно около него и закимаха.

– Не, не идваш – сряза го Силия и хвърли на всичките един смразяващ поглед. – Кръвта ти се е разбушувала и това е напълно разбираемо, но ние сме тук, за да разберем какво е станало, а не да изгорим на клада момиче, без да я изправим пред съда.

Радък сложи ръка на рамото на Гарик.

– Ня’а се измъкне, Гар, обещавам – каза той. Гарик скръцна със зъби, но кимна и се отдръпна, а останалите влязоха в къщата.

Рена лежеше неподвижно в същата поза, в която я бяха оставили миналата нощ, и гледаше втренчено в тавана. От време на време премигваше. Колийн отиде право при нея.

– Ох, майчице – възкликна Силия, щом видя кървавия нож на нощното шкафче. Джеф изруга тихо. Защо го беше оставил там? Трябваше да го хвърли в кладенеца още в момента, в който го бе зърнал.

– Създателю – промълви Харал и нарисува защита във въздуха.

– И това тук – изсумтя Радък и ритна коритото до вратата. Там се киснеше роклята на Рена, а водата розовееше от кръвта. – Все още ли сме тук само за да зададем няколко въпроса, а, пастире?

Колийн прегледа загрижено раните по лицето на Рена, докосвайки я вещо, обърна се към останалите и шумно прочисти гърлото си. Мъжете зяпнаха недоумяващо за момент, но после се сепнаха и се обърнаха с гръб към нея, а тя дръпна завивките.

* * *

– Нищо не е счупено – каза Колийн на Силия, след като приключи прегледа, – но е изяла доста бой, а около гърлото ѝ има следи от душене.

Силия отиде и седна на леглото до Рена. Посегна внимателно и отмести косата от потното чело на момичето.

– Рена, миличка, чуваш ли ме?

Момичето остана неподвижно.

– Цяла нощ ли е така? – попита Силия навъсено.

– Аха – потвърди Джеф.

Говорителката въздъхна, сложи ръце на коленете си и с мъка се изправи. Взе ножа, обърна се и изпъди всички от стаята, затваряйки вратата след тях.

– Това съм го виждала и преди, най-често след нападения на демони – каза тя, а Колийн кимаше в съгласие. – Оцелелите се ужасяват повече, отколкото могат да понесат, и остават да гледат втренчено в пространството.

– Ще се оправи ли? – попита Илейн.

– Понякога се отърсват от това състояние само след няколко дена – отвърна Силия. – Друг път обаче...

Тя сви рамене.

– Няма да те лъжа, Илейн Бейлс. Това е най-ужасното нещо, сполетявало Потока на Тибит, откакто се помня. Говорителка съм от трийсет години с прекъсвания и съм видяла сума ти народ да загива, преди да им е дошло времето, но досега не е имало и едно убийство от гняв. Такива неща може и да се случват в Свободните градове, но не и тук.

– Рена никога не би... ! – промълви Илейн, Силия я хвана за раменете и се опита да я успокои.

– Затова се надявах първо да говоря с нея, миличка, и да чуя историята от нейната уста. – тя погледна към Радък. – Рибарците са дошли за кръв и мира няма да видят, докато не постигнат своето или не чуят едно добро оправдание.

– Имаме си причини за това – изръмжа Радък. – Наш близък е мъртъв.

– В случай че не сте забелязали, и мой близък е мъртъв – отвърна Илейн, вперила свиреп поглед в него.

145