Пустинното копие - Страница 146

146

– Още една причина да искаме правосъдие – отвърна Радък.

Силия изсъска и всички замлъкнаха. Тя подаде кървавия нож на пастир Харал.

– Пастире, бъдете така добър да увиете това и да го скриете в робата си, докато се върнем в градчето. – Харал кимна и посегна да го вземе.

– Какво, по Ядрото, си мислите, че правите? – изкрещя Радък и отмъкна ножа, преди пастирът да успее да го прибере.

– Целият град има право да види това! – каза той и размаха оръжието.

Силия сграбчи китката му и Радък, който тежеше два пъти колкото нея, се захили, но говорителката заби тока си в извивката на ходилото му и смехът му бързо секна. Той зави от болка и пусна ножа, за да хване крака си. Силия улови оръжието, преди да падне на земята.

– За какво ти е тая глава, Закона? – сопна му се тя. – Ножът е доказателство и всички имат право да го видят, но не и когато две дузини мъже чакат отвън с копия, а тук лежи беззащитно момиче, побъркано от ужас. Пастирът няма да го открадне.

Илейн извади кърпа, Силия уви ножа и го подаде на пастир Харал, който го скъта на сигурно в робата си. Тя хвана полите си и с тежка стъпка излезе с изпъчени гърди и гордо вдигната глава, след което се обърна към мъжете в двора, които мърмореха гневно и попипваха копията си.

– Тя не е в състояние да говори – заяви Силия.

– Ние не искаме да говорим! – извика Гарик и всички рибарци закимаха одобрително.

– Не ме интересува какво искате – отвърна им Силия. – Никой няма да прави нищо, докато градският съвет не го обсъди.

– Съветът? – попита Гарик. – Т’ва да не ви е някое нападение на ядрони? Та тя уби сина ми!

– Не знаем това, Гарик – намеси се Харал. – Може той и Харл да са се избили един друг.

– Дори да не е държала ножа, тя го направи! – заупорства Гарик. – Вкара сина ми в грях с вещерските си номера и посрами баща си!

– Законът си е закон, Гарик – каза Силия. – Тя ще се изправи пред съвета, където ти ще можеш да си отправиш обвиненията, а тя ще разкаже своята версия, преди да я обявим за виновна. Не стига че вече имаме две убийства, а сега да пуснем и твоята банда да извърши трето само защото не можеш да изчакаш правосъдието.

Гарик погледна Радък за подкрепа, но говорителят на Рибарска дупка не продума, докато се прокрадваше бавно към Харал. Изведнъж блъсна пастира в стената и бръкна в робата му.

– Тя не ви казва цялата истина! – извика Радък. – Момичето има окървавена рокля, която се кисне!

Той вдигна ножа на Харл, така че всички да го видят.

– И този кървав нож!

Рибарци хванаха копията си и нададоха гневни викове, готови да нахлуят в къщата.

– Да върви по ядроните вашият закон – кресна Гарик на Силия, – щом не ми дава да отмъстя за сина си.

– Ще получиш момичето само през трупа ми – каза Силия и застана точно пред вратата заедно с останалите от съвета и семейството на Джеф.

– Това ли искате всичките? – извика тя. – Вас да ви назоват убийци? Всичките рибарци до един?

– Глупости, не можеш да ни обесиш вкупом – надсмя ѝ се Радък. – Взимаме момичето и точка по въпроса. Махнете се или ще минем право през вас.

Руско вдигна ръце и се отдръпна. Силия го изгледа свирепо.

– Предател!

Но Руско само се усмихна.

– Не съм никакъв предател, госпожо. Аз съм просто един гостуващ делови човек и не мисля, че имам право да вземам страна в такъв спор.

– Ти да не си по-малко гражданин на Потока на Тибит от другите? – извика Силия. – Вече си двайсет години в Градски площад и почти през всичките си участвал в съвета! Ако имаш някакво място, което да чувстваш като по-истински дом, значи ти е време вече да си стягаш багажа!

Руско отново се усмихна.

– Съжалявам, госпожо, но трябва да съм справедлив към всички. А ако застана срещу цяло селище, бизнесът ми съвсем ще пос-трада.

– Поне веднъж годишно половината град се изсипва при мен с желанието да те изгонят заради мошеничеството ти, както е станало в Мливари, Анжие и Създател знае още къде – започна Силия, – и всяка година аз ги разубеждавам. Припомням им каква полза имат от магазина ти и как сме се оправяли, преди да дойдеш. Но ако сега се отдръпнеш, ще се погрижа магазинът ти да стане последното място, където порядъчен човек би стъпил!

– Не можеш да го направиш! – извика Шопара.

– Разбира се, че мога, Руско – отвърна Силия. – Пробвай само, ако смяташ, че не е така.

Радък се намръщи, но физиономията му се изкриви в истинска злоба, щом Шопара се върна пред вратата до Силия.

Шопара пресрещна погледа му.

– Не ща да те слушам, Радък. Можем да изчакаме ден-два. Всеки, който докосне с пръст Рена Танър преди заседанието на съвета, да си пазарува другаде, но не и в моя магазин.

Силия се обърна към Радък с пламнали очи.

– Колко дълго, Закона? Колко дълго би могла да изкара Рибарска дупка без житото и добитъка на Бейлс? Без ориза от Тресавище? Без Богиновото пиво? Без дърва? Бас ловя, че не е толкова дълго, колкото ние можем да изкараме без проклетата ви риба!

– Хубаво, свикайте съвета – отстъпи Радък. – Но ще затворим момичето в Рибарска дупка, докато не се състои процесът.

Силия се изсмя гръмогласно.

– Мислиш, че ще ти я поверя на теб?

– Къде тогава? – попита той. – Ядроните да ме вземат, ако я оставя тук с родата ѝ, които веднага ще я пуснат да избяга.

Силия въздъхна и погледна назад към къщата.

– Ще я сложим в стаята, където преда. Вратата е здрава, а ако държиш, могат да се заковат капаците и да се назначи пазач.

– Сигурна ли си, че това е добро решение? – попита Руско с вдигната вежда.

146