Пустинното копие - Страница 147

К оглавлению

147

– Ох, моля ти се – изсумтя Силия и махна с ръка пренебрежително. – Тя е още момиченце.

– Момиченце, което е убило двама възрастни мъже – напомни ѝ Руско.

– Глупости – възкликна Силия. – Съмнявам се да е убила и един от тези силни мъже, пък камо ли двама.

– Хубаво – изръмжа Радък, – но аз ще задържа това – той вдигна ножа, – както и кървавата рокля, докато не се свика съветът.

Силия се навъси и погледите им се срещнаха в борба за надмощие. Тя знаеше, че Радък Закона би могъл да предизвика истински хаос в града с тези предмети, но не ѝ оставаше друг избор.

– Днес ще изпратя бързоходци – каза Силия и кимна. – Ще се срещнем след три дни.

Джеф пренесе Рена до каручката си и я закараха до къщата на Силия в Градски площад, където я заключиха в стаята за предене. Самият Гарик закова капаците на прозорците от външната страна и изпробва издръжливостта на дървото, преди да изсумти и да склони да си тръгне.


Двайсет и първа глава
ГРАДСКИ СЪВЕТ


333 СЗ ЛЯТО

На другата сутрин Силия преметна крака извън леглото, въп-реки болката в костите. Преди няколко години болката беше достигнала ставите. Беше се усилвала при дъжд или в студено време, но напоследък острата болка се появяваше дори в най-топлите и сухи дни. Силия предполагаше, че до смъртта ѝ само ще се влошава.

Но тя никога не се оплакваше, дори на Колийн Триг. Болката си беше нейно бреме и тя щеше да си го носи. Тя беше говорителката на Потока на Тибит и хората очакваха от нея да бъде силна и да се застъпва за правдата. Въпреки болката в крайниците Силия никога не се показа като нещо друго, освен това, което винаги бе представлявала – скала, на която хората винаги можеха да разчитат за опора.

Мъчно понесе допълнителната тежест, когато стана, изми се и си сложи една от тежките си рокли с високи яки. Не познаваше добре Рена, нито сестрите ѝ, но познаваше майка им и отношението на Харл към нея, преди да я убият ядроните. Някои казваха, че тя сама се е хвърлила на демоните, за да избяга от него. Ако се е държал по същия начин и с дъщерите си, Силия лесно можеше да си представи как на Рена ѝ се е наложило да го убие при самозащита.

Когато приключи, тя се погрижи за Рена – облече я в една от своите рокли и я сложи да седне, за да хапне малко овесена каша. Когато я нахрани, обърса устата на момичето, напусна стаята за предене и свали резето зад себе си.

Тя също закуси и излезе. Рик Фишър стоеше на пътечката ѝ с тънък харпун в ръце. Беше на седемнайсет, още нямаше семейс-тво, макар че Силия го бе виждала да се разхожда с дъщерята на Фърд Милър, Джен. Ако Фърд одобреше двойката, сигурно скоро щяха да бъдат обещани един на друг.

– Искам да ми свършиш една работа – каза Силия.

– Съжаля’ам, госпожо – отвърна Рик. – Радък Закона ми заръча да не мърдам оттук, независимо какво ми се казва, за да не ’земе момичето да избяга.

– Тъй ли? – попита Силия. – Значи, едва ли ще сгреша, ако предположа, че брат ти Бори е отзад при хубавите капаци на прозореца ми, които Гарик закова?

– Да, госпожо – отвърна Рик.

Силия се върна обратно в къщата и след малко излезе с метла и гребло.

– Няма да позволя някой да ми стои край къщата току-така без работа, Рик Фишър. Ако искаш да останеш, ще ми изметеш пътечката до блясък, а на брат си кажи да обере шумата и изсъхналата трева в задния двор.

– Не съм сигурен, че аз... – започна Рик.

– ...би оставил една стара жена да се бъхти над работа, която теб те мързи да свършиш? – попита Силия. – Току-виж съм споменала това пред Фърд Милър следващия път, когато го видя.

Още преди да довърши изречението, Рик вече бе поел метлата и греблото.

– Какво добро момче – възкликна тя. – Като приключиш, можеш да ми провериш защитите. Ако дойде някой, кажи му да седне да изчака на верандата. Скоро се връщам.

– Да, госпожо – каза Рик.

Тя взе глинен съд с маслени бисквити и отиде, където играеха децата на Градски площад, заръчвайки на най-бързите от тях да разнесат съобщения, като в замяна им даде по бисквита. Когато се прибра, Рик вече бе приключил с пътеката и метеше верандата. Стам Тейлър, първият човек, когото бе извикала, клюмаше на стълбите на верандата ѝ, стиснал главата си от болка.

– Да не би да съжаляваш, че си пил толкова снощи? – попита Силия, макар вече да знаеше отговора. Стам винаги съжаляваше за пиенето от предния ден дори докато посягаше към това от днешния.

Стам отговори само с ръмжене.

– Ела вътре тогава да пийнеш един чай, за да ти си успокои главата – предложи Силия. – Искам да си поговорим за това, което си видял по-миналата нощ.

Тя разпита Стам надълго и нашироко, а после и другите, които твърдяха, че са видели Рена на път за магазина. Прекалено много станаха онези обаче, които смятаха, че са я зърнали да тича по улицата с пламнал поглед и нож в ръка, за да им повярва. Радък и Гарик бяха обиколили целия град с ножа и роклята и всеки искаше да се почувства като част от драмата.

– Коуби може да беше слаб по плът – каза ѝ пастир Харал, припомняйки си сцената след погребението на Фърнан Богин, – но наистина искаше да се ожени за Рена. Беше изписано по лицето му. И по нейното. Харл беше този, който добиваше кръвнишки вид само при мисълта.

– Моят Люсик се сби с двама рибарци миналата нощ – съобщи ѝ Меада Богин по-късно. – Казали му, че Рена отдавна искала да убие баща си и се опитала да използва хитрост, за да накара Коуби да свърши мръсната работа вместо нея. Люсик фраснал единия по носа, а те двамата му счупили ръката.

– Люсик е ударил единия? – попита Силия.

147