Пустинното копие - Страница 148

148

– Момчето ми живя с Рена Танър близо четиринайсет години – заяви Меада – и щом той казва, че тя не е убийца, на мен друго доказателство не ми трябва.

– Ти ли ще говориш от името на Богинов хълм, след като Фърнан почина? – попита Силия.

Меада кимна.

– Богинци го гласуваха вчера.

Дойде ред и на Колийн Триг.

– Продължавам да се питам – започна билкарката – защо са намушкали клетия Коуби между краката? Тя тря’а да го е направила. Мъж не би сторил подобно нещо на друг. Аз си мисля, че не е имала тако’а желание, колкото хората го изкарват. Според мен той я е насилил и тя се е върнала да го убие за т’ва. Баща ѝ се е пробвал да я спре и тя го е убила и него.

* * *

Джеф пристигна следобед с Илейн и Бени. Стоеше близо до жените, точно между Бени и Рик Фишър, които се гледаха свирепо.

– Как е Люсик? – попита Силия Бени, щом влязоха.

Бени въздъхна.

– Колийн каза, че ще може да свали шината след няколко месеца, но това хич няма да ни се отрази добре, ако искаме да изпълним поръчката за пиво на Шопара. Притеснявам се и за момчетата – дано тази семейна вражда се разреши скоро.

Силия кимна.

– Най-добре дръж момчетата при себе си. Радък съвсем е разбунил духовете сред рибарци и те сега си мислят, че трябва да им се издължим в кръв. Май обаче не ги интересува много откъде ще дойде. Междувременно ще се опитам да намеря някой, който стои без работа, за да помогне в пивоварната.

– Благодаря ви, говорителке – рече Бени.

Силия изгледа строго и тримата.

– Всички трябва да полагаме усилия, когато настанат трудни времена.

Тя се обърна и ги отведе в стаята за предене. Рена седеше на стол и зяпаше стената.

– Яла ли е? – попита Илейн притеснено.

Силия кимна.

– Преглъща, каквото ѝ сложиш в устата, и ползва тоалетната, като я заведеш. Даже натискаше педала на чекръка миналата нощ. Само волята ѝ е изчезнала.

– И при мен беше така – съгласи се Илейн.

Бени погледна Рена и заплака.

– Бихте ли могли да ни оставите насаме за минутка, говорителке? – попита Джеф.

– Разбира се – отвърна Силия, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

* * *

Джеф се отдръпна, за да освободи място на Илейн и Бени, които отидоха при сестра си. Заговориха шепнешком, но Джеф можеше да чуе дори къртица, ровеща в двора му на трийсет метра разстояние, и не изпусна и дума от разговора им.

– Тя го е направила – заяви Бени. – Не съм си и помисляла, че би наранила Коуби Фишър, но тя си беше изплашена до смърт от това, което татко може да ѝ причини, ако останат насаме. Молеше ме да я взема с нас...

Тя отново захлипа, също и Илейн. Прегръщаха се, докато не им мина.

– О, Рен – каза Илейн, – защо ти беше да го убиваш? Аз просто мълчах и търпях.

– Нито си мълчала, нито си търпяла – сряза я Бени. – Справи се с проблема като мен – и двете се скрихме зад първия мъж, който зърнахме. И на двете ни се размина, защото оставихме на татко друга слива.

Илейн се обърна към нея с ужас в очите.

– Не съм си и помисляла, че ще продължи с теб – каза тя и се пресегна към сестра си. – Мислех, че си прекалено малка.

Бени плесна ръката ѝ.

– Много добре знаеше – изсъска тя. – Вече имах по-големи цици от повечето съпруги и бях достатъчно голяма, за да ме обещаят. Знаеше, но все пак ни напусна, защото мислеше повече за себе си, отколкото за собствената си рода.

– А ти не направи ли същото? – обвини я Илейн. – Присмял се демон на ядрон!

Те се нападнаха една друга, но Джеф бързо прекоси стаята и ги разтърва, дърпайки ги за яките на роклите.

– Без такива! – каза той, докато ги държеше на ръка разстояние една от друга, вперил яростен поглед и в двете. Накрая те сведоха очи. Когато ги пусна, желанието им да се бият вече бе изчезнало.

– Може би е дошло време да разкажем за това пред съвета – предложи той и двете жени го стрелнаха със свиреп поглед. – Да им обясним какъв човек беше Харл – той посочи с брадичка Рена – и може пък да не я обвинят за стореното.

Илейн се отпусна на мястото до Рена, за да премисли казаното, но Бени го изгледа гневно.

– Искаш да се изтъпанча пред такива като Радък Закона и майката на Люсик и да им кажа, че на баща ми му е харесвало да се държи с дъщерите си като със съпруги? – попита натъртено тя. – Мислиш, че ще доверя тази история на един ханджия и на онази дърта клюкарка Колийн Триг? Нощите да ме вземат, аз как ще погледна мъжа си в очите след подобно нещо, пък камо ли да се разхождам из града с високо вдигната глава? Как някоя от нас би могла? Лошото се случи, ама ако всички разберат, ще стане още по-лошо!

– По-лошо от това да изгорят сестра ти на кладата? – попита Джеф.

– Пък и изобщо не е сигурно, че като разкажем историята, ще спечелим дори един глас в нейна полза – отвърна Бени. – Да не вземе да се окаже, че накрая ще горят три сестри, а не една.

Джеф погледна Илейн, която седеше мълчаливо, докато картината, която описа Бени, шареше пред очите ѝ.

– Мисля, че ще е по-лошо, ако всички разберат – каза тя плахо, а на последната дума гласът ѝ се запречи в гърлото и тя заплака. Джеф изтича при нея и застана на едно коляно, за да я вземе в прегръдките си, докато тя хлипаше.

– И ти най-добре си дръж устата затворена, Джеф Бейлс – каза Бени.

Джеф погледна разплаканата си съпруга и кимна.

– Не ми е мястото да решавам вместо вас двете. Нищо няма да кажа.

Илейн се взря в Рена и с изкривено лице промълви:

– Съжалявам!

Изхлипа и изскочи от стаята.

* * *

– Добре ли си, миличка? – попита Силия Илейн, която с несигурна стъпка излезе от стаята за предене.

148